Проблем във взаимоотношенията

Съжалявам че може да прозвучи малко грубо,но точно защото болшинството си мислят,че изобщо не е нужно на 30 да си женен (или поне със сериозна връзка) сме изправени пред още по-голям демографски срив и все повече стават хората с репродуктивни проблеми(научно доказано е ,че най-подходящата възраст при жените за първо дете е между 18 и 25,но днес приоритетите са изместени в страни от това)...Аз съм почти на 40 и огромна част от моите познати на тази възраст+/- 5 години са сами,без партньори и деца и тенденцията е проблемът да се задълбочава.Още веднъж се извинявам ако засегна някой...

Демографски срив като аргумент?! Някаква петилетка на държавата ли трябва да се преизпълнява?
Не звучи грубо, а неграмотно. Ако трябва да ви отговоря във вашия тон и симплистично мислене - заради такива разбирания, че трябва зорлем да се женят хората млади, децата ходят на психолог или стават леки жени или невъзпитани млади, защото растат с незрели разведени родители или живеят в среда, в която мъжът и жената не могат да се траят, нямат капка емоционална зрялост, а жената е отчаяна във форумите “не ме иска, не знам какво да правя, не че имаше много страст и в началото, но сега съвсем не ме иска.” И понеже няма и нормална работа и фигура, трябва да се самозалъгва, че мъжът й няма любовница, да разчита на съжалението на хората и да истерясва от време на време, с надеждата нещо да се промени, защото няма опция да се разведе заради липса на финансова култура и заради хорското мнение. През това време мъжът се разкъсва между това да може да вижда децата си всеки ден и вината, която му се натрапва, че видиш ли как не може да търпи тази така “мила” жена.
Да не говорим след развод колко психично нестабилни стават някои жени.

Хубаво е да не се обобщава, нали

и аз съм с впечатление, че поколението на родителите ми в повечето случаи няма много щастливи бракове
Все едно трябва да се жениш, трябва да имаш деца, трябва трябва…и в крайна сметка няма голяма любов

Даже леля ми ми каза, че искала дете, защото иначе не била щастлива с мъжа си
А майка ми имала деца “ защото така било прието”, хаха :p

Жененето и раждането на деца в по-късна възраст не е гаранция, че децата ще растат в нормална среда на любящи родители. Доста често хората си правят кефа, но се сещат на зряла възраст, че искат семейство и деца. И трудно намират с кого, защото повечето читави са заети. Правят компромис, за да не останат сами и в един момент им писва да си играят на щастливо семейство.

И прекалено рано не е добре, и прекалено късно. Различни рискове и предизвикателства. Златната среда пък не е толкова лесна за намиране и шансът си казва думата. От позицията ми сега знам, че като по-млада се разминах с глупави решения, за които съм сигурна, много щях за съжалявам към днешен ден. Но пък човек никога не знае ще намери ли своето в даден момент, или ще изпусне всеки един шанс. Гаранции за нищо няма. Човек прави избор и се надява, да е бил най-добрият.

Едно време старите хора казваха, че „мъжът се жени, когато му дойде времето, а жената – когато ѝ излезе късметът“.
Това, че някои избързват и не си изчакват късмета, а други го изпускат и после гонят последния влак, са частни случаи, които просто потвърждават правилото.
Трето и четвърто е кой в какво семейство е израснал и какъв пример за отношения в семейството е попил. Колкото и да се зарича, колкото и да се старае да не повтаря грешките на родителите, от един момент нататък фабричните настройки избиват и става „интересно“.

чудя се защо хората сега се женят по-късно. Принципно е вярно според мен, че е по-добре да се ражда преди 30
Но за женене, според мен преди 25 е рано, защото хората много се променят и е голям шансът да се разделят
Аз като си спомня в университета колко бях наивна не знам ако се бях омъжила какво щеше да стане
Но сега на 30 се чувствам притисната от времето за деца

Имам бременност на 24 и такава на 38-първата беше направо песен в сравнение с втората и съжалявам,че преди това не се навих по-рано да имам дете,а чак на 4-тата година откакто бях с ММ се роди големият,но изобщо не знаех,че за да имам малкият ще трябва със зъби и нокти да се боря и да го чакам повече от 9 години и 11 инвитро процедури (това за годините за раждане от доктор Стаменов го знам, когато поехме по пътя на инвитро бях на 29 и тогавашният ми лекар каза,че сме направили добре, защото има много двойки,които след първото дете се успокояват и докато се усетят,че има проблем е късно за второто).
Покрай мен всички, които се омъжиха преди 25 са със стабилни бракове,две от приятелките ми са многодетни майки(едната с 3,другата с 4 деца),имат и образование, и хубави работи,т.е.едното не пречи на другото(аз самата имам 3 висши образования,две придобих по време на бракът си,обмислям и 4-то,но по стечение на обстоятелствата си останах вкъщи,т.к.големият ми син е аутист изискващ много грижи и всеотдайност).
Хората се женят по-късно, защото не им е приоритет,даже повечето не се женят,а си живеят тъй и си раждат деца(като се роди бебето и отидох да го запиша от около 20-тина момичета , които бяха минали преди мен аз бях едва втората , която имаше брак).

Ами то с 3 или 4 деца как да смеят да се разведат?! И аз да бях народила 3-4 деца в първите години с бившия, също сега щях да имам "стабилен" брак, тоест нямаше да има къде да мърдам. Радвам се, че не съм в такова положение.

Около мен от тези, които се ожениха най-рано, доста са разделени и в лоши отношения. Минаха и през неприятни ситуации с половинките, преди да се стигне до разлома - та не им беше розово. Но има и такива, които са със стабилни семейства, омъжиха се и родиха късните 20 - ранните 30. Имам и такива, които са в дългогодишни връзки, още нямат деца. Абе, разнообразие да искаш

И на мен бракът не ми е приоритет. Приоритет ми е било връзката, приоритет са ми били децата - но исках да имам до себе си правилния човек, с когото да искам да създам тези неща (а не да намеря някой, за да ги имам). Затова и съм чакала, докато го намеря. Дотогава - са минали неправилни, с които се радвам, че нещата не се получиха. Като си в ранните 20 си мислиш, че нищо не може да те бутне, щом имаш чувства към някой. После осъзнаваш, че е важно той да има стабилна качества и че любовта не може да надлее над всичко. Затова и смятам, че връзките са по-стабилни малко по-нататък, а с тях вървят и децата - защото все пак на тях им трябва стабилна среда и е много по-добре, когато и двамата родители са си на мястото.

Иначе, чисто биологично, може би важи максимата - колкото по-рано, толкова по-добре. Но все пак, за хората е важно не просто да родят, но и да отгледат, а за второто вече са нужни други неща. За съжаление, развитието на едното и на другото се разминават времево. Моментът, в който и двете са в пик и съвпадат, е доста кратък. Не винаги човек може да го улучи, докато търси половинката.

Ами то затова хората (и животните) не се учат на живота с "проба-грешка", от типа, аз първо да бръкна в контакта, за да разбера, че не е хубаво дългосрочно.
Опитът и знанията се предават и чрез родителите и обществото.
Но ако те са абдикирали или "модерни", а индивидът си мисли, че всичко трябва да опита, особено "що хвърчи", то рядко минават гладко нещата.
Иначе, не е ядрена физика да се гледа партньорът за "стабилни качества". Това някои родители са го обяснявали на децата си още далеч преди пубертета.
Съвременното поколение си мисли, че само то е измислило колелото и топлата вода. И е "открило айфоня" (ама в магазина, не че го е изобретило).

Човек понякога не вярва на някои неща, докато не ги изпита на свой гръб Такава е човешката природа. Връзките особено са нещо комплексно и трудно да се напипат само извънопитно, особено когато чуждият опит, от когото се черпи, също е субективен и ограничен. Неслучайно поколение след поколение се правят едни и същи грешки, вместо още на първото поуката да се вземе и грешката пресече. Но който на 16 е знаел всичко за връзките и съзнателно е избрал най-правилния партньор - евала, като го намеря, ще му стисна ръката

Причините за късното родителство са комплексни, не са само от егоистични подбуди.

Първо, на 20 вече е минало отдавна времето на първите трепети, както и сега, и младите искат да присъпят към действия. Само че да заживееш с някой без брак е било немислимо направо, да е известно, че жената е била с друг още повече, дори на хотел заедно не са можели да отидат двама души, ако не са женени. И в такъв случай ако си на 20 и искаш развитие, освен да се бракуваш, друг избор нямаш. После се появяват набързо и 1-2 деца. Разводът също е немислим, търпите се как да е и ето го щастливото семейство от хора, оженили се на по 20. Промяната в мисленето е настъпила точно заради такива неуспешни бракове. Както някоя жена може да сбърка с няколко неуспешни връзки и да остане без деца, така може да сбърка и след 2-3 срещи и пеперуди и да попадне на насилник или мъж със зависимости. От второто страдат пряко и децата, нищо, че ги има и за пред обществото всичко е точно. Така че това поне за мен не е непременно лошо.

Другият фактор е, че се промениха коренно изискванията за отглеждане на дете. Преди децата бяха много самостоятелни, още от 1 клас сами и навън и вкъщи, родителите работеха и печелеха пари. Сега до доста голяма възраст се обгрижват и единия родител трябва да жертва поне за известно време кариера и доходи. Преди всички учеха в държавни училища (безплатно), на частни уроци ходеха тези, които не се справяха с материала. А сега за да може едно дете да е конкурентноспособно, да си намери призванието и да развие потенциала си, ходи на цяла поредица курсове и занимания. Така че като оставим на страна стандартното глезене, в днешно време се изисква и добра материална база, за да отгледаш дете. А това на 20 няма как да го имаш.

Определено смятам, че стойността на живота днес е безпрецедентно висока, както и критериите за условията, в които да се отглежда едно дете. И двете влияят както на броя на децата, така и на възрастта на раждане. В общества, където се ражда безразборно, и условията са много по-лоши, и смъртта е много по-тривиално събитие.

Разнообразието е голямо, наистина. Моите наблюдения са, че женените на 20 до към 32 са разведени и то след големи разправии. Децата им не са възпитани. Разчитат на издръжката на бившия си. Някои от тях все още се лутат кои са и какви са.

Има хора, които и на 20 имат проблеми с бременността. И такива, които и на 40 раждат леко.
Естествено има и щастливи млади гаджета, които имат щастието да имат стабилни отношения.

Не разбирам арогантността или ограничението, с което някои се изказват абсолютно категорично в една посока, само защото на тях и 2ма техни приятели се е случило еди как си. За всеки пример има и обратен.
Дискусията тръгна точно от размахване на пръст как можело да не оказваме натиск върху непознат съфорумец да се жени.
Бракът, особено ако е сполучлив, е много хубаво нещо, но не е решение на всяка ситуация.