Предимството на ранните връзки е, че израствате заедно и се оформяте като личности и буквално се възприемате като едно цяло. Не винаги се получава така, но се получава. Иначе вече като си минал през един куп връзки и разочарования по съвсем друг начин гледаш на нещата и шанса да ти се получи, да се всеотдаен и да си с тази нагласа спада драстично.
- Публикувана: 28 март 2023, 20:30 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2023, 08:44 ч.
Проблем във взаимоотношенията
Лъвице, имам две такива двойки около мен дето са заедно още от училище-едните от 5 клас, другите от 8,и са наистина щастливи и стабилни като семейства.
Вярно е.Ние с ММ пораснахме заедно.Вече след почти 19 години сме дотолкова напаснати, че си четем мислите и се разбираме само с един поглед.А отстрани сме много различни и за някои познати и до днес е чудно как сме заедно ,просто ни се получи.Нямахме почти никакви очаквания към другия(особено аз на 21,която все оставах разочарована,защото все избирах неподходящите,в този случай ММ избра мен,разказвала съм как се запознахме без да сме се виждали по интернет-той ми писа,как закъснях за първата ни среща която беше в същият ден,но той ме чакаше ,и как след тази първа среща станахме неразделни).
Предимството на ранните връзки е, че израствате заедно и се оформяте като личности и буквално се възприемате като едно цяло. Не винаги се получава така, но се получава. Иначе вече като си минал през един куп връзки и разочарования по съвсем друг начин гледаш на нещата и шанса да ти се получи, да се всеотдаен и да си с тази нагласа спада драстично.
Въпросът е, че на жената не ѝ е работа да се развива заедно с мъжа до 40, а после децата да ги прави съседката от Красна Поляна.
Не че няма и такива случаи, взаимно развитие и брак на 25+, но няма как само на тая кълка да се лежи. А и се говори за развитие след брака и децата, не обратното.
Чисто биологически, на мъжът се пада гърча да се развива повечко и по-дълго, а жената е натоварена с друго, по-важно нещо. Иначе да се развива паралелно, ако може и иска. Не сме Афганистан, в университет се приемат всички. Дами инженерки и програмистки се търсят със свещ и под дърво и камък.
Не че няма и такива случаи, взаимно развитие и брак на 25+, но няма как само на тая кълка да се лежи. А и се говори за развитие след брака и децата, не обратното.
Чисто биологически, на мъжът се пада гърча да се развива повечко и по-дълго, а жената е натоварена с друго, по-важно нещо. Иначе да се развива паралелно, ако може и иска. Не сме Афганистан, в университет се приемат всички. Дами инженерки и програмистки се търсят със свещ и под дърво и камък.
Много ясно, избъзиках се.
Ясно е, че никой не ще да работи, учи или пък да медитира, да тренира, да пази чистота и наистина да се развива.
Всеки иска да опознава нови мишове и го налича "личностно развитие".
Подмяната на терминологията в нео-либерализма просто е извън скалата. Ужас!
Ясно е, че никой не ще да работи, учи или пък да медитира, да тренира, да пази чистота и наистина да се развива.
Всеки иска да опознава нови мишове и го налича "личностно развитие".
Подмяната на терминологията в нео-либерализма просто е извън скалата. Ужас!
Не ви е писано да сте заедно и толкова. Щом толкова години не сте се навили да заживеете заедно и двамата сте на ниво тинейджъри. Хората на вашите години имат ако не деца, поне ипотеки и ремонти на главата. Вие се карате за абсолютни глупости, защото за толкова ви стига акъла. Честно казано без съжителство, връзката дори не е сериозна. Какво си дебнете и се ревнувате, като дори не ви пречи да спите разделени… много по-скандално е за мен, че приятелката ти е безработна и то явно от доста време. Какво искате и двамата за бъдещето си и защо наивно вярвате, че има време да го отлагате?
Да се хвърлиш да живееш с някого още от началото на връзката е също толкова налудничаво като повече от 3 години да не живееш с него.
Тия двамата като се съберат в едно жилище и установят, че изобщо не се познават нищо, че 5 години са си играли на гаджета и тогава става интересно.
Според мен истински опознаваш някой като заживеете заедно. Иначе може и до пенсия да си играете на гаджета.
Тия двамата като се съберат в едно жилище и установят, че изобщо не се познават нищо, че 5 години са си играли на гаджета и тогава става интересно.
Според мен истински опознаваш някой като заживеете заедно. Иначе може и до пенсия да си играете на гаджета.
Ами то затова хората (и животните) не се учат на живота с "проба-грешка", от типа, аз първо да бръкна в контакта, за да разбера, че не е хубаво дългосрочно.
Опитът и знанията се предават и чрез родителите и обществото.
Опитът и знанията се предават и чрез родителите и обществото.
Ти му повтаряш нещо не 10, не 50, а стотици пъти, и то вместо да го проумее вика "абе какво ми четеш лекции"
И да не кажеш, че е само говорене - и демонстриране с пример пак работи трудно при подрастващите. Прави се нещо в къщи от всички, мислиш че като гледа ще се научи и то така да прави - не. Обратното - нещо, което в къщи никога не се прави или казва, се появява донесено от училище и приятели, явно.
Това си е нещо като бунт на младите, част от израстването. Не е само сегашното поколение - винаги си е било така.
После в една възраст се научават - най-често от собствен опит, понякога горчив.
Ами то затова хората (и животните) не се учат на живота с "проба-грешка", от типа, аз първо да бръкна в контакта, за да разбера, че не е хубаво дългосрочно.
Опитът и знанията се предават и чрез родителите и обществото.
Опитът и знанията се предават и чрез родителите и обществото.
Ти му повтаряш нещо не 10, не 50, а стотици пъти, и то вместо да го проумее вика "абе какво ми четеш лекции"
И да не кажеш, че е само говорене - и демонстриране с пример пак работи трудно при подрастващите. Прави се нещо в къщи от всички, мислиш че като гледа ще се научи и то така да прави - не. Обратното - нещо, което в къщи никога не се прави или казва, се появява донесено от училище и приятели, явно.
Това си е нещо като бунт на младите, част от израстването. Не е само сегашното поколение - винаги си е било така.
После в една възраст се научават - най-често от собствен опит, понякога горчив.
боже, сега на 30 се сещам за неща, които нашите са ми казвали на 16, пък ми се струваха тъпи… ама верни били, що ли не слушах XD