Ами то с 3 или 4 деца как да смеят да се разведат?! 
И аз да бях народила 3-4 деца в първите години с бившия, също сега щях да имам "стабилен" брак, тоест нямаше да има къде да мърдам. Радвам се, че не съм в такова положение.
И аз да бях народила 3-4 деца в първите години с бившия, също сега щях да имам "стабилен" брак, тоест нямаше да има къде да мърдам. Радвам се, че не съм в такова положение.Ами то затова хората (и животните) не се учат на живота с "проба-грешка", от типа, аз първо да бръкна в контакта, за да разбера, че не е хубаво дългосрочно.
Опитът и знанията се предават и чрез родителите и обществото.
Опитът и знанията се предават и чрез родителите и обществото.
Ти му повтаряш нещо не 10, не 50, а стотици пъти, и то вместо да го проумее вика "абе какво ми четеш лекции"
И да не кажеш, че е само говорене - и демонстриране с пример пак работи трудно при подрастващите. Прави се нещо в къщи от всички, мислиш че като гледа ще се научи и то така да прави - не. Обратното - нещо, което в къщи никога не се прави или казва, се появява донесено от училище и приятели, явно.
Това си е нещо като бунт на младите, част от израстването. Не е само сегашното поколение - винаги си е било така.
После в една възраст се научават - най-често от собствен опит, понякога горчив.
Толкова е смешно когато хора без деца тръгват да ти обясняват как техните деца Никога не биха вършили това, или как те като родиттели никога нямало да им позволят еди какво си, а те щели да им уважат желанията. Веднага разбираш, че не са родители, или са баби и дядовци, чиито деца са отглеждани от баба или масовото отгелждани от институциите с минимална връзка.
За мен лично връзка на 1-2 години и без перспектива като живеене заедно, общ дом, заявка за брак с годеж/сватба и дете, не са ми сериозни.
Елислава, чудесно, не съм и твърдяла, че е невъзможно. Просто е плод на различни неща, отколкото една връзка на по-късен етап.
Иначе и на мен ми харесва това да растете и да се развивате заедно с партньора. Затова винаги съм била с мъже на моите години.
Иначе и на мен ми харесва това да растете и да се развивате заедно с партньора. Затова винаги съм била с мъже на моите години.
Ние сме сме намерили на по 23-25 и се оженихме ( на 25 и 27) след почти 1.6 години след началото на връзката ни, дете ( на 26 и 28) след година от вторият ни църковен ни брак или след 3 години от началото на връзката ни.
Почти връстници сме, като и двамата растяхме заедно, и след 18 години равносметката е по-добра от очакваното.
