Проблем във взаимоотношенията

Не е темата, но може да е в дъното на това да има тема.

Какво лошо има да станеш баща на 40(дори на първо дете).Аз сега навивам мъжът ми за трето,ако се получи той ще е поне на 46 като се роди,аз на 41...И по-скоро проблемът ще е повече за момичето, защото татко и на 60+ може да стане,ама майка...Или опитайте да живеете заедно или, колкото и грубо да звучи,кой от където е...

Как може толкоз дълга връзка и да не живеете заедно?
Нищо чудно, че всичко е на самотек.
Все едно сте ученици.
През деня чук-чао и после всеки при мама, че се и чудиш защо връзката ти куца.

Само 2 дни в седмицата сте заедно, а вече се налага да търсиш чужди хора да ви помиряват. Представяш ли си да сте заедно по 7 дни седмично, да се затрупате с битовизми, да плащате общи сметки, да ремонтираш обща къща, да планирате почивки заедно, аз не си го представям.

Мисля, че не си ме разбрала правилно. 5 дни в седмицата сме заедно (2 от всеки 3 деня бях написал). Колкото за другото - просто попитах за съвет. Благодаря за отговора все пак.

Колкото до почивки, забравих да уточня в първата си публикация, че поне веднъж месечно ходим за 1-2-3 нощувки някъде в околността. Иначе сме ходили и за 7 нощувки в чужбина и прочие.

Прекалено мек и несигурен, прекалено политкоректен. Като те гледам как се обясняваш, че си съхранявал 5 еротични снимки на компютъра си и заради тях тя си помислила, че се заглеждаш по жени на улицата.... пич, така няма да стане. Жените не харесват меки марии, нито си падат по Мара подробната. Обясняваш се като ученичка заради някви напълно нормални неща, проблемът ти не е в тва. Взел си я много малка, явно на 19-20, пораснала е, променила се е. Много от тийн връзките приключват точно в тази възраст и по този начин.
И още нещо, на 29 не си момче, мъж си, на тия години много от нас са имали деца вече, при тва не много отдавна, както и сега не е някво изключение.

Аз така и не схванах за какво се очаква да помагаме, което не пречи да взема отношение 😄
Крайно време е да почнеш да възприемаш себе си като мъж, а не момче. Само тогава ще си подредиш приоритетите и визията за живота. Щото той - животът ти почти наполовина е минал, няма какво да се залъгваш с момчешки терзания. Ако одобряваш момичето, предложи брак без да се ослушваш повече, ако не - всеки по пътя си. Колкото и да битува мнението, че за мъж никога не е късно, хич не вярвай, всяко нещо с времето си. Подозирам, че и нейната депресия и нервничене се дължат на зациклянето ви в една точка и неяснота за бъдещето. Дори да ти откаже, поне ще си наясно и ще се ориентираш в намеренията ѝ.

Кой зацикля в една точка затова, че не се е омъжил/оженил на 24г?
Зациклила е в чувството за безполезност. Не работи, не излиза...
Ако съм мъж не бих предложила брак на такова нещо.

Пет години връзка без развитие си е зацикляне отвсякъде.

Абе, дотегнали са си, навика ги търкаля.
Или предприемаш крути мерки с брак и общ дом, или я пускай и си търси жена, щото ти си вече мъж.

Била е на 19, после е учила вишУ, даже две(магистратурата второ го определи, че е), какво развитие да има?
Развивали са си се, ама тя не се е много професионално и социално развила, та сега от него чака нейното развитие да се случи.
Той какво да направи за нейния постоянен цикъл? Ще я зарадва с пръстенче и ще уплътни малко времето да мисли за женитбата, и после пак цикъл.
Иначе съм съгласна за развитието, по принцип. Ама трябва да са двете страни що годе развити.

Виж, от описаното бих казала, че и двамата се държите като деца. В това отношение си отивате много. Тя се сърди и тръшка за снимки от 2015 година, че си говорил за някаква позната пред нея и т.н. Ти се обясняваш като дете и си готов да ни се кълнеш, че не й изневеряваш, сякаш някого го интересува. Реално какво искаш не разбрах? Какъв съвет очакваш? Какво искаш да се получи между вас? Просто не схванах от цялата история какво искате в крайна сметка. Искате да сте заедно? Еми, заедно сте в момента. Липсва ви тръпката, въпреки че излизате, ходите на почивки, виждате се редовно. Въобще се чудя липсва ли ви тръпката или искате изцяло да я убиете и да се освободите от цялата тягостност? Извинявам се, че съм така директна, но от толкова описания се изгубих в цялата идея. Искаш помощ, но с кое наистина не усетих? Да ти съживим връзката или да потвърдим усещането ти, че тя загива? Какво виждаш напред за вас - съжителство, семейство, дом? Не си написал и ред в това какви са ви плановете напред или поне твоите.

"Висшета"? Не знам как точно сте ги учили, ама такава дума няма. Казва се ВИСШИ. Поне на това да ви бяха научили в тоя университет... А момичето защо не работи?

Два пъти се върнах да гледам лирическите герои на колко години са, защото ми прозвуча абсурдно  30 годишен мъж да разказва това.   Цялата описана история звучи като случваща се между тийнове, а не възрастни хора. Надявам се темата да е пързалка, че инак е егати инфантилната работа всичко.

О, хора, абсолютно! Само едно съвместно съжителство и бебе им трябва точно сега, ще цъфнат и ще вържат...
Автор, първо лошата новина: наистина е възможно връзката ви да се е изчерпала. Случва се, и не е необходимо да има кой знае какъв проблем, за да се стигне дотам. Но дали наистина е така, трудно е да се каже отстрани - почти никога не остава същата "тръпка", "магия" или както там го кажи, това не е белег; нормално е да не ви иде да се награбите всяка секунда, и така ще става с всяка връзка, независимо колко влюбени започнете. Хормони са си. Казваш, че си споделяте, че се смеете заедно, че сте "приятели, които правят секс понякога" - знам, че го казваш като нещо лошо, но повярвай ми, с тези думи могат да се опишат много чудесни връзки. Достатъчно ли е? Това можете да го решите за себе си само ти и тя.
Отделно от това ми се струва, че ви измъчват стандартни болки на растежа през двайсетте години - накъде отиваме, какво ще правим заедно и като отделни хора...
Добрите новини: мисля, че е прекрасно, че имаш емоционална интелигентност, че отделяш време да мислиш за връзките си, че виждаш вината и в себе си и че не си по двойните стандарти. Щом ти самият си "ревнив", не е справедливо да очакваш чужди голи снимки на компа ти да не й правят впечатление, да. Въпросът е много лесен, и учат на него даже малките деца: а ти как би се почувствал, ако ролите бяха разменени?
За съжаление, много хора порастват и го забравят за сметка на един куп клишета и откровени глупости. Ще се опитат да те убедят колко си зле, как ако не ти шарят очите между сто различни силиконови бюста и не се оригваш на бира и самоувереност, не си никакъв "мъж", а "момче". Тези хора често имат стандарти за "мъж", от които би се обидила и една свиня, и на твое място не бих тръгнал да им се връзвам. Познавам както "момчета", така и "мъже" според това определение; "момчетата" изобщо не срещат затруднения да си намерят много, много кандидатки с тази своя "мекост". И макар и "мъжете" да не остават винаги сами, разликата е, че половинките на "момчетата" не започват да ги мразят и в червата с годините и само да ги чакат кога ще излязат най-после на кръчма с орталъка, за да си отдъхнат
Говориш точно и спокойно, защитаваш позицията си, без да бъдеш агресивен.
Съвсем добре си като баланс.
В никакъв случай не се укорявай и че не си стигнал до съжителство, брак и - не дай си Боже! - деца с човек, с който просто не сте сигурни и готови за това.
В славното ни минало хората са се женели и на по 15-16; на 25 - осакатяване от неправилно сечене на някой дъб, на 35 - смърт от абсцес на зъб на горната челюст. Айде ще се разминем със "стандарта"