Отказване от дете.

според мен и моя 'часовник' родителството се усеща на инстинктивно ниво след раждането.
на мен нищо не ми тиктака и затова мисля, че ако по някаква причина ( да не дава Господ!!!) не можем да имаме дете, животът ще продължи както досега.
може и да не съм права, имам и един много тъжен пример пред себе си...

наша близка, не са могли да имат деца, тя е художничка.
колкото и да са щастливи, видимо да имат един добър живот,
белезите се усещат в картините й - всички са кафяви и във всички присъства
самотната жена и детето като елементи. мъжът отсъства, като образ.
все едно болката й е само нейна, ужасно е.
често ни се случва да ходим на изложби и от нейните картини
просто ми идва да си прережа вените.

явно това да не можеш да имаш деца може да те докара до невероятни състояния.

Калинка, извинявай! Прочела съм го погрешно. Някак го свързах с контекста на цялото ти писание!   Извини ме.
Темата за отказа от дете е безкрайна. Колкото хора - толкова мнения, толкова лични причини, истории и трагедии! Смятам, че не може да има "грешно" мнение и ви моля да не се палите толкова.
А както се оказва - има разлика между отказ от дете изобщо или от второ и следващо дете. За кое точно говорим тук, за да няма излишни спорове?

Идеята ми беше по принцип за дете.
Хора, които решават да нямат дете , защото са бедни.
Има ли такива хора, познавате ли такива хора.
До каква степен парите са определящи решението на една двойка да има деца.

До колкото разбирам парите са фактор, но почти никой не познава хора, при които парите
са критичния фактор.
В този смисъл размера на детските, майчинските, срока на майчинството са фактор, но не и
решаващ фактор. Тоест, хората отглеждат деца при тежки условия, но тежките условия не ги отказват от това да имат деца.

Преди да имаме дете искахме да го планираме за момент, когато всичко ще ни е наред. Вече ще сме женени, ще живеем в собствено жилище, ще имаме достатъчно средства, за да го отглеждаме... Съдбата реши друго. Бяхме с 2 заема, когато забременях с Калина. В началото бяхме като ударени с мокър парцал, но решихме, че слаед като детето така и така е на път просто ще трябва да променим плановете си. Година и половина след раждането на Калина изплатихме заемите и започнахме ремонт, за да се преместим в самостоятелен апартамент (дотогава живяхме с майка ми), наложи се пак да теглим заеми, защото парите за ремонта не стигнаха. В момента сме по-бедни от всякога, празниците карахме скромно у дома. За нас подаръци нямаше, но за детето се бяхме погрижили да има и подарък за Коледа и почерпка за сурваки. Не мисля, че е лишаваме от нещо, по-скоро лишаваме себе си. Тя никога не е зле облечена, без играчки, непоглезена, неизлекувана. И какво, че аз нося едни обувки вече трета зима щом моето щастие спи в другата стая. Разбира се, иска ми се да имаме по-добър стандарт на живот, но и нито за миг не съм обвинила детето си, гласно или в мислите си, че ме е лишило от живота, с който бях свикнала. Искам да имам и второ след година-две, като си върнем борчовете.
От другата страна е девер ми и етърва ми. Имат много добър стандарт на живот и едно дете. Не искат повече, защото смятат, че ще лишат голямото от нещо. Смятат, че трябва да можеш да осигуриш на детето си всичко от-до, когато го пускаш в живота. Т.е., ако нямаш 2 апартамента, не можеш да имаш 2 деца, грубо казано. Което за мен си е български манталитет. Навремето, когато майка ми е родила сестра ми, сме живели във 2 стаи. Дали е предполагала, че всяка от нас ще си има апартамент. Едва ли!
Мисълта ми е, че нещата се променят. Днес може да си добре, а утре зле или обратното. А деца действително се гледат и с малко и с много. Е, разбира се, по-добре е да ги гледаш с много...

Ясен ми е въпросът, но според мен не може да се постави така. Ами тези, които нямат пари, нали работят по въпроса и ако са млади и наистина го искат в един момент успяват и тогава какво? Или е вече късно за бебе, или не е и го правят, или не им се иска бебе, но по други причини. А пък ако сега имат пари, а след като се роди бебето, станат безработни, какво да правят - да тикнат детето в дом ли? Така че едно моментно състояние като безпаричие просто не би могло да е критерий. По-важно е по-скоро начинът ти на живот - дали работиш и се стремиш към постоянна работа, по-заседнала или с много пътуване и отговорност. Дали имаш добро образование и шансове на пазара, дали се застраховаш за това и онова (много съм зле тук, това мъжът ми го е поел ). Kакъв стандарт можеш да си позволиш (като перспектива) с това, което знаеш и можеш и дали не трябва да се понаучиш или започнеш нещо по-рентабилно. Шансове дал бог, нали говорим за млади хора в свободна страна

Аз си мисля често за две мои добри приятелки от училще, които още нямат деца. При едната, с която поддържам връзка знам, че тя преди се двоумеше и отлагаше, а сега вече мисля се е отказала. Тя води съвсем друг живот от моя сегашен, но приличащ на моя предишен. Прави кариера, вре се по разни интересни места, запознава се с нови хора, учи езици, пътува. И още не и е омръзнало. Другата винаги е казвала че би искала да има деца, но сега не поддържам връзка и не знам дали има проблем или така е избрала, защото тя също пътува доста и парите надали са проблем. Ако искат да споделят, аз съм насреща, но щом досега нищо не са ми казали, въобще не го правя на въпрос.

Грозно е според мен да се говори в категории като оправдания, извинения и т.н. Не мисля, че всеки е длъжен да има дете или пък второ, трето и т.н. Уважавам такова решение, вместо - давай сега да имам деца, защото съм вече на 33 и няма за кога, пък после ще си търся мъж и работа и все ще се нареди ....

Аз лично мисля, че животът ми без деца нe би бил пълноценен и дори да не можех да имам, бих обърнала света да забременея или изкуствено или да си осиновя. Но за целта се почва по-отдалеч - намираш си мъж-"съмишленик", докарваш се да можеш да се осигуряваш материално преди и след отпуска по майчинство (с резерви за самия отпуск) и тогава да идват бебетата ... Ей, така просто след гимназия от първия срещнат, мерси ...

А децата наистина не пречат на жизнените функции, ако са дошли в очакван момент, напротив разнообразяват ги и ти дават идеи и стимул да живeeш по-пълноценно. Без деца също можеш да имаш стимули, безспорно, това си зависи от човека.

Аз мнението и за това май го бях казала още в чужбинската тема за майчинството. За мен е безумие някой да реши, че няма да ражда, защото държавата не го стимулира или подобни. Специално за майчиството говоря и за детските. Защото дете не се гледа 2 години само...
Лично за мен са по-важни средата, спокойствието, пак неща, зависещи от материалното, но не конкретна сума пари на ръка. На всеки приоритетите са разлчни. Ако имах хубава работа в Плевен бих живяла и там, защото за мен е приоритет да мога да си разхождам детето на спокойствие и на една идея по-чист въздух. Да мога да стигам навсякъде за пет минути до полвин час и т.н. Преди детето не мислех така. Социалните контакти и ходенето насам -натам ми бяха важни. При положение, че имам малко време за детото си и свободното го ползвам за нея - по-добре да съм на по-спокойно място. Важно е училищата да са добри, хората по улиците да са по-ведри, да мога да си позволявам пътувания - няколко в България и едно в чужбина на година. Това последното не мога. Приятелите ми, които взимат добри заплати тук, но нямат деца го правят.
Съгласна съм, че детето по-скоро трябва да е стимул да се развиваш и да имаш, а не да чакаш да понатрупаш и тогава да го раждаш.

А това за да чакаш да усетиш нещо и да станеш готов емоционао и бля бля - ми при всеки е различно. При много жени е като при мъжете- идва с времето... Абе иманетона дете е нещо олкова естествено, не виждам причина за толкова огромни колебания при някои хора.

Извинявай, че ще го кажа директно, но е адски елементарно да си помислиш, че парадирам с това, че 4 семейства събрахме по 10 лв и купихме на двете дечица подаръци - направо е смешно. Казах го в съвсем друг смисъл, но явно трябва да разяснявам всяка своя дума, за да бъда разбрана от всички...
Да, мисля, че не бяха прави да създават второто си дете, но никога не бих им го казала. Знам, че нямам право да им се бъркам в семейното планиране, но това не ми забранява да си мисля и да имам мнение по въпроса. Просто го изразих тук, където съм сигурна, че няма да го прочетат и да се засегнат.

Лара, от началото на темата видях, че си привърженик на стабилното материално подсигуряване.
То кой ли не е .
Обаче- гаранции за вечно благоденствие няма- никой не е застрахован от сериозно заболяване, кото да му попречи да работи, или загуба на половинката със сериозните доходи или фалит на проспериращия собствен бизнес.
Така ли е?

Не може да  се преценява кой да ражда повече от едно дете по финансови критерии, още повече като става въпрос за чуждо семество.

Описваш приятелите си- кое е безотговорно- че са дали парите си за лекарства вместо за подаръци? Да са ти казали, че са нещастни и съжаляват, че не са избрали аборт?

Много едностранчиво и плоско гледаш на нещата. Всяко семейство има кризи- вкл. и финансови. За някои те са като не могат да пазаруват от Витошка. Това пък АЗ не смятам за нормално.

Някъде срещнах израза "нямат дори собствен дом" - явно като еманация на крайната бедност или какво   Аз съм родила и двете си деца, без да имаме собствен дом и не мисля, че това ги е ощетило по какъвто и да е начин. Винаги са живели в чист и хубав апартамент. Винаги са носили хубави дрешки и са били заринати с играчки.

Живот и здраве, от тази година ще сме в собствен апартамент. Нима това ще ни направи по-добри родители? Не мисля. И как да имам собствен апартамент едно време на 25, при положение, че никой не ми е подарил? Сега имам много повече, отколкото преди да имам деца. Много повече, отколкото съм си представяла, че ще имам. И ако нямах децата, съмнявам се дали щях да съм го постигнала, защото те са най-големия ми стимул за развитие и работа. Странни са ми доводите, че разбираш ли в гарсониера не може да се гледа дете. Кой е казал, че цял живот ще си в гарсоиниера?? Ей тия неща са ми странни....

Добре, защо се хващате за думите поотделно?
Явно аз не се изразявам правилно, защото май не ме разбирате....
Всеки си има собствени разбирания какво представлява отговорността към поколението. За мен отговорността е много повече от това да разчиташ на случайността и на благоволението на съдбата.
Естествено, че никой не може да предвиди, дали ще се разболяват децата му, също така не може да предвиди, дали той ще  е жив и здрав да ги отглежда и задоволява нуждите им.
Позволете ми все пак да имам свое мнение 

човек като не иска деца, ще си намери хиляди /благородни/ оправдания
ами дай сега да правим деца ЧАК СЛЕД като сме внесли половин милион в банка на името на детето, построили сме му вила, записали сме го на ясла, за детска стая и четирицифрени доходи да не говорим... 
няма лошо, ама току виж сме минали, как беше, фертилната възраст /?/    - т.е. станали сме бабка и дядко

Eсмералда, не абсолютизирай.
Никой не чака да стане милионер, за да има дете.
И не този казус обсъждаме ( май).
А обратния. Има ли хора, които бидейки бедни се отказват доброволно
и осъзнато от това, да имат поколение.
Май такива няма.

От друга страна не виждам какво лошо има хора да отлагат решението
да имат дете, по някаква причина. Струва ми се много по-разумно, интелигентно
и отговорно, отколкото да се раждат деца без мисъл. Е, да някои хора
в чакането си и отлагането се разделят изобщо с възможността
да имат деца. Не мога да ги съжалявам, да ги обвинявам или да ги иронизирам, че
са търсили 'оправдания'. Гадно е, някак.

струва ми се, че в такъв случай човек, ако иска наистина да има деца, първо ще поработи върху финансовото си стабилизиране
ако една работа не те удовлетворява като заплащане, търсиш по-добре платена, не е ли така
и после пак се замисляш за деца
освен това съм забелязала, че бедността върви ръка за ръка с примитивизма, пък последният не ми се връзва със семейно планиране 
но..., това е друга тема 

Хванах се за това мнение. Едно от изключително малкото (може би 2-3 и то от хора, които са имали проблеми).

Няма жена, която да не иска дете. Да няма майчински инстинкт.
Няма хора, които да обичат самотата.

И аз отговартям по същия начин на зададен ми директно въпрос.
Хора, които не са имали проблеми със забременяването не могат да те разберат. Затова и получават такива отговори.
Аз друго се питам. Вие директно ли питате "защо нямате деца" за да получавате този отговор?