Лени, казваш, че и без дете ще живееш..., а имаш ли друг избор?

според мен и моя 'часовник' родителството се усеща на инстинктивно ниво след раждането.
на мен нищо не ми тиктака и затова мисля, че ако по някаква причина ( да не дава Господ!!!) не можем да имаме дете, животът ще продължи както досега.
може и да не съм права, имам и един много тъжен пример пред себе си...
наша близка, не са могли да имат деца, тя е художничка.
колкото и да са щастливи, видимо да имат един добър живот,
белезите се усещат в картините й - всички са кафяви и във всички присъства
самотната жена и детето като елементи. мъжът отсъства, като образ.
все едно болката й е само нейна, ужасно е.
често ни се случва да ходим на изложби и от нейните картини
просто ми идва да си прережа вените.
явно това да не можеш да имаш деца може да те докара до невероятни състояния.