Отказване от дете.

Съвсем ясно те разбирам и пак повтарям: Добре че нямам приятели като теб!
И аз спирам, защото спорът в случая е безмислен, поне за мен. Успех и дано когато ти имаш деца, никой не те обвинява за това!

О, имам дете и повярвай ми - доста мислих и направих, преди да започнем да го правим, така че да мога да го отглеждам като бял човек, а не да се чудя от къде  и с какво да му купя ботушки!

Финансовата възможност за дете е нищо повече от личен критерий, който е различен при всяко семейство и дори при всеки индивид. Така че според мен, Лени, ще получиш отговори, от които не би могла да си направиш представителна извадка. Може би само ако се направи проучване сред хора с еднакво социално положение и сходни разбирания и пак се съмнявам  .
Виждам, че ти за себе си имаш отговор, така че с радост ти пожелавам да си толкова щастлива майка, че чак да ти се иска "да преизпълниш плана" !  

Лара, по твоята логика деца трябва да имат само заможните и тези от по-големите градове. Но все пак и в малките градчета, при цялата безработица и мизерия се раждат дечица. И хората си ги гледат и обичат, независимо, че се чудят с какви пари да им купят ботушки.

Нямам такива познати.

Това звучи добре - мислиш, смяташ и решаваш, че финансовто положение ти позволява да му купиш ботушки и каквото там му трябва, за да живее като бял човек. Но можеш ли да обещаеш, че така ще бъде и след 5 или 10 години, можеш ли да го гарантираш?! Ами ако тогава внезапно обеднееш, какво ще правиш? В такъв случай може би най-добре е да не раждаме деца, защото никой не е застрахован от финансов крах, здравословни проблеми, развод, наводнение, грабеж и пр.

Ето кой не чете подред
Това го питах и аз по-горе

О-о-о, PolarFox, извинявай, че т повторих, признавам си, че тази тема не я четох наред.Нали не ми се сърдиш? Пак извинявай!  

разбира се, майтап да става ,
да не мислиш, че някой чете повече от 2 стр подробно.
Даже се зарадвах, че има и аналогични на моето мнения.

Аз познавам много приятелки,които не че не искат да имат деца,но просто още не са срещнали половинката си и не се женят и така годините минават. Навремето не са били толкова придичиви,женели са се много лесно и много често резлтатът е че не могат да се понасят. Честно казано и аз ако не бях срещнала половинката си,може би щях да остана стара мома.За какво да теглиш хомота на брак,който няма бъдеще,да не си свободен и децата да страдат от липсата на един или дг родител.
Дга пичина е егоизма най-вече на мъжа.Като си изградил разни навици и не искаш нищо в ежедневието да се променя,като не искаш да поемаш отговорност.
Но смятам,че почти от всяка жена става добра майка,но малко са мъжете,които стават добри бащи.

Моят мъж има три сестри,две от които смятат ,че не могат да имат деца защото са бедни и не могат да се гледат деца,отделно жената на чичо му,която е 10години по млада от него заявява ,че не може да гледа деца" това не е за нея,защото няма намерение да гледа ЗВЕРЧЕТА".Просто ужас, не вярвах ,че има такива хора ,но има.

        и аз мисля по същия начин.
        Познавам такова семейство. Като много млади са избягали в друга държава само с дрехите на гърба си и са решили да нямат деца докато не изкарат достатъчно пари. В един момент са имали достатъчно пари, собствена къща, коли и т.н.т, но времето за дете вече е било минало. И така - цялото събирано имане май ще остане за държавата, в която са. Нямат си роднини, нито дечица.
        Честно казано жената изглеждаше доста нещастна когато стане дума за това  .

То не е нужно да трупаш имане до 40 годишна възраст и тогава да се сетиш за деца.Аз лично, както съм писала съм планувала децата си.Какво точно имам предвид-имах период много тежък, едвам себе си хранех, имала съм дни на сух хляб само.Работех и живеех на наем със сегашният ми съпруг.Почти не се виждахме-единят се прибира от работам другият тръгва, търсехме и втора работа.Тогава ми се доиска вече много, все пак в детеродна възраст бях вече, заглеждах се/ в ония времена бебетата бяха малко, наистина, но се заглеждах/Започнах да подхвърлям идеята, но ясно виждах безумието на ситуацията.До дете тогава не стигнахме за щастие, защото щеше да е не мизерия, ами незнам....Обаче взехме, че направихме нещо по въпроса и няколко години по-късно вече виждахме светлина в тунела, още няколко си стъпихме на краката, след още няколко-имахме и дете.Да, става бавничко, понякога, когато си без гръб и помощ, но ако човек иска-успява и се справя и постига в една нормална възраст много неща.Та-не се смятам за престаряла да раждам второто си дете на 30  и малко   години в нормални условия...а тогава бях на 20...гладна и недоспала.За себе си-радвам се, че тогава се отказах от идеята за дете.Радвам се, че я осъществихме в нормален срок, макар и отложена.Радвам се, че все пак съм майка де...както писах по-напред, ако нещата с мизерията се бяха проточили неимоверно дълго-незнам какво щях да мисля, честно.Сега, връщайки се назад само знам, че направихме правилният избор тогава...за нас.

Достоен отговор!!!
Браво Пенелопа   
Понякога дори не става дума за имане, а за елементарни човешки потребности ......

        mina33, какво значи 'достоен отговор'? Около мен има няколко двойки, които са вече около 30-те, решиха се да имат деца, а споделят, че не става. Тепърва започват да ходят по доктори и да търсят проблема, и съответно решението. Ами ако не успеят една, две или три години? Ами ако не успеят изобщо? Много се радвам, че при пенелопа всяко нещо е дошло с времето си, но принципно не смятам, че е правилно да се чака последния момент.