
Не знам инфлацията ли е виновна,аз ли много си позволих,но бях събрала една добра сума в картата,която не беше много,но определено ми даваше някакво спокойствие.
Заклевам се,нищо на лице няма,а парите се стопиха почти до минимум.
Аз всеки ден съм навън с Малкото,всеки ден минаваме през магазина и пазаруваме.Месо,зеленчуци,сирена,кашкавал..Глезя се от време на време със сирене Бри и луканка,а за него купувам хубави плодове,които за цената си,може да ми се ядат и на мен,но няма да взема за себе си.
Не съм от "късметлийте" с богати родители или наследство,никога не съм разполагала с много или толкова, колкото ми се е искало.Не съм с широки пръсти,не си купувам прекалено дрехи,парфюми,чанти и обувки,а понякога ми се е искало.
Но не ми е това болката.Яд ме е,че не си оплетох кошницата по-добре преди време,че не съм амбициозна,не обичам да рискувам,нямам смелостта да се развивам...Защото,ако бях всичко това,вероятно сега нямаше да съм в такава ситуация.
МУ ми е опора във всичко, та затова съм курназ
в даден момент не можеш да щадиш никой...Дано е добре жената!
Не отидох на работа. Не искам. Утре рано трябва да съм кацнала в леглото, а за другиден ще ми трябват палци...и за следващия пак.