Накратко - изписана уж чудесно, въпреки че не беше чудесно, оригвах се брутално, при което киселини имах, но седмица след операцията рефлуксът блесна в пълния си блясък. Направена бариева каша - умерен рефлукс. Повторна хоспитализация - за да ме сложат на системи, защото от постоперативната дисфагия повръщах. Отговори - никакви, евентуално спазъм на полора, което никога не съм имала, нямам и симптомите, просто имам рефлукс. Нова бариева каша - ау, сега се сетиха, след като разпитах рентгеноложката за този спазъм и ми каза, че такова нещо не се вижда - ама то не се виждало на снимка.
Вчера постъпих в гастроентерология да ми направят гастроскопия - преди часове излизам, така и не успях да говоря с лекаря, само с някаква застреляна специализантка. Докторът само спомена в коридора, че операцията ми е супер. И идва тази и ме праща да си ходя в нас, всичко ми било супер. На въпроса за киселините - ами да съм си пиела PPI, когато получа отвреме на време такива. А вчера и обясних подробно за какво става дума, че рефлуксът ми е в пъти по-зле отвсякога, че не съм си спирала PPI (много интересно, но не беше чувала за Рабиоксин), че имам денонощно киселини и едва спя.
В четвъртък щяла да говори по-подробно с мен, аз и казах, че искам да си говоря с лекаря.
Просто тези не знам подиграват ли ми се или какво, ама съм мега бясна.
Това за дисфагията го знаех, но не очаквах, че ще повръщам и ще съм като Баскервилското куче с бяс на устата, когато ми заседне храна, не очаквах, че от всяко нещо ще плюя кисели храчки, ще съм като изгорена, гърлото ми е червено, езикът побелял, кисело в устата денонощно, а като легна става олеле…
Плача от безсилие, буквално, за месец съм свалила 5 кг и съм 40 кг, става ми лошо и не мърдам почти от нас да не припадна от жегите, а за храненето - мъка. Все още съм на каши и пюрета, от всичко имам киселини, изобщо не съм нормален човек - и всъщност съм “супер”.
Няма да напиша още имена, че все пак не съм успяла да ги разчекна от въпроси напълно, но се взеха едни немалко пари и когато има проблем - не виждам отговори и план оттук нататък какво да се прави.
В момента ще трябва някакси да се боря за физическото си оцеляване, ама нерви - не ми останаха, имам купища други хронични заболявания и това ми беше капака.
Тъй че - ако си мислите за тази операция - много внимателно претеглете на кантар очаквания vs. реалност, защото ако аз лично знаех, че ще стане така - да си бях останала на PPI с онзи рефлукс, а не на PPI, H2 блокер, антиациди и този рефлукс, без отговори какво се е оплескало тотално.
И сега се чудя на какъв точно лекар да се завлека - нов гастро, нов хирург, ревизия на операцията ли да правя, то ясно, че няма да е сега, че теглото не ми го позволява.
Ако оживея - ще пиша за развоя на нещата, но за момента това. БГ здравеопазване в пълната си красота.