Искрено ти съчувствам, мила и вярвам, че оттук нататък нещата ще потръгнат в правилната посока! Желая ти здраве от все сърце
- Публикувана: 12 апр. 2023, 08:41 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2025, 00:22 ч.
Операция за рефлукс при възрастни
Е, направих си аз антирефлуксна операция миналия месец и това е най-голямата грешка, която съм правила досега. Сега да видим дали ще ми коства живота.
Накратко - изписана уж чудесно, въпреки че не беше чудесно, оригвах се брутално, при което киселини имах, но седмица след операцията рефлуксът блесна в пълния си блясък. Направена бариева каша - умерен рефлукс. Повторна хоспитализация - за да ме сложат на системи, защото от постоперативната дисфагия повръщах. Отговори - никакви, евентуално спазъм на полора, което никога не съм имала, нямам и симптомите, просто имам рефлукс. Нова бариева каша - ау, сега се сетиха, след като разпитах рентгеноложката за този спазъм и ми каза, че такова нещо не се вижда - ама то не се виждало на снимка.
Вчера постъпих в гастроентерология да ми направят гастроскопия - преди часове излизам, така и не успях да говоря с лекаря, само с някаква застреляна специализантка. Докторът само спомена в коридора, че операцията ми е супер. И идва тази и ме праща да си ходя в нас, всичко ми било супер. На въпроса за киселините - ами да съм си пиела PPI, когато получа отвреме на време такива. А вчера и обясних подробно за какво става дума, че рефлуксът ми е в пъти по-зле отвсякога, че не съм си спирала PPI (много интересно, но не беше чувала за Рабиоксин), че имам денонощно киселини и едва спя.
В четвъртък щяла да говори по-подробно с мен, аз и казах, че искам да си говоря с лекаря.
Просто тези не знам подиграват ли ми се или какво, ама съм мега бясна.
Това за дисфагията го знаех, но не очаквах, че ще повръщам и ще съм като Баскервилското куче с бяс на устата, когато ми заседне храна, не очаквах, че от всяко нещо ще плюя кисели храчки, ще съм като изгорена, гърлото ми е червено, езикът побелял, кисело в устата денонощно, а като легна става олеле…
Плача от безсилие, буквално, за месец съм свалила 5 кг и съм 40 кг, става ми лошо и не мърдам почти от нас да не припадна от жегите, а за храненето - мъка. Все още съм на каши и пюрета, от всичко имам киселини, изобщо не съм нормален човек - и всъщност съм “супер”.
Няма да напиша още имена, че все пак не съм успяла да ги разчекна от въпроси напълно, но се взеха едни немалко пари и когато има проблем - не виждам отговори и план оттук нататък какво да се прави.
В момента ще трябва някакси да се боря за физическото си оцеляване, ама нерви - не ми останаха, имам купища други хронични заболявания и това ми беше капака.
Тъй че - ако си мислите за тази операция - много внимателно претеглете на кантар очаквания vs. реалност, защото ако аз лично знаех, че ще стане така - да си бях останала на PPI с онзи рефлукс, а не на PPI, H2 блокер, антиациди и този рефлукс, без отговори какво се е оплескало тотално.
И сега се чудя на какъв точно лекар да се завлека - нов гастро, нов хирург, ревизия на операцията ли да правя, то ясно, че няма да е сега, че теглото не ми го позволява.
Ако оживея - ще пиша за развоя на нещата, но за момента това. БГ здравеопазване в пълната си красота.
Накратко - изписана уж чудесно, въпреки че не беше чудесно, оригвах се брутално, при което киселини имах, но седмица след операцията рефлуксът блесна в пълния си блясък. Направена бариева каша - умерен рефлукс. Повторна хоспитализация - за да ме сложат на системи, защото от постоперативната дисфагия повръщах. Отговори - никакви, евентуално спазъм на полора, което никога не съм имала, нямам и симптомите, просто имам рефлукс. Нова бариева каша - ау, сега се сетиха, след като разпитах рентгеноложката за този спазъм и ми каза, че такова нещо не се вижда - ама то не се виждало на снимка.
Вчера постъпих в гастроентерология да ми направят гастроскопия - преди часове излизам, така и не успях да говоря с лекаря, само с някаква застреляна специализантка. Докторът само спомена в коридора, че операцията ми е супер. И идва тази и ме праща да си ходя в нас, всичко ми било супер. На въпроса за киселините - ами да съм си пиела PPI, когато получа отвреме на време такива. А вчера и обясних подробно за какво става дума, че рефлуксът ми е в пъти по-зле отвсякога, че не съм си спирала PPI (много интересно, но не беше чувала за Рабиоксин), че имам денонощно киселини и едва спя.
В четвъртък щяла да говори по-подробно с мен, аз и казах, че искам да си говоря с лекаря.
Просто тези не знам подиграват ли ми се или какво, ама съм мега бясна.
Това за дисфагията го знаех, но не очаквах, че ще повръщам и ще съм като Баскервилското куче с бяс на устата, когато ми заседне храна, не очаквах, че от всяко нещо ще плюя кисели храчки, ще съм като изгорена, гърлото ми е червено, езикът побелял, кисело в устата денонощно, а като легна става олеле…
Плача от безсилие, буквално, за месец съм свалила 5 кг и съм 40 кг, става ми лошо и не мърдам почти от нас да не припадна от жегите, а за храненето - мъка. Все още съм на каши и пюрета, от всичко имам киселини, изобщо не съм нормален човек - и всъщност съм “супер”.
Няма да напиша още имена, че все пак не съм успяла да ги разчекна от въпроси напълно, но се взеха едни немалко пари и когато има проблем - не виждам отговори и план оттук нататък какво да се прави.
В момента ще трябва някакси да се боря за физическото си оцеляване, ама нерви - не ми останаха, имам купища други хронични заболявания и това ми беше капака.
Тъй че - ако си мислите за тази операция - много внимателно претеглете на кантар очаквания vs. реалност, защото ако аз лично знаех, че ще стане така - да си бях останала на PPI с онзи рефлукс, а не на PPI, H2 блокер, антиациди и този рефлукс, без отговори какво се е оплескало тотално.
И сега се чудя на какъв точно лекар да се завлека - нов гастро, нов хирург, ревизия на операцията ли да правя, то ясно, че няма да е сега, че теглото не ми го позволява.
Ако оживея - ще пиша за развоя на нещата, но за момента това. БГ здравеопазване в пълната си красота.
Къде и при кой Д-р беше операцията ти?
Благодаря, предварително !
Първата - лапароскопската - при доц. Атанасов, Софиямед.
Втората - лапаротомията, при спешната операция - д-р Тричков, ВМА.
Между другото, говорих си тази седмица отново обширно с д-р Тричков за рефлуксът , защото това чудо си продължава. Той ми каза, че операциите за хиатална херния далеч не винаги имат антирефлуксен ефект, независимо, че се водят антирефлуксни. Всъщност те са измислени, за да се коригира най-вече хернията, която може да дава симптоматика на рефлукс, но може и да не дава. Каза ми, че ако причината за рефлукса ми е някакво функционално нарушение на хранопровода, сфинктера и т.н. - че няма от тази операция да се повляя…
Просто супер. В Турция със сигурност ми установиха такова нарушение, но беше уж от самата лапорскопия. Дали съм имала преди това, не знам, защото не съм си правила манометрията.
Сега още е много рано да си правя каквито и да е тестове, чак след месеци.
Дотогава - PPI, антиациди, диети, всякаквите ала-бали, които преди операциите почти не действаха, сега - също. Последните 10 дни се скъсвам да се оригвам, особено като пия вода и с това ми излизат яко киселини.
Равносметката - тия симптоми можех да си го търпя и да си пия хапчетата и без 2 операции. То ясно, че ако не бях направила операция 1, нямаше да стигна до операция 2. Благодарна съм, че съм жива, но ще си търпя последствията неограничено време, а като се погледна в огледалото ми се реве. Не само, защото коремът ми е обезобразен, просто съм изкривена, аз имам и гръбначно изкривяване, сега с този шев съм прегърбена яко. Кожата ми виси, защото съм кльощава и обездвижена, едвам ходя… Всичко това ще ми струва адски много, ама адски много в здравословно отношение, просто по-зле не съм била никога през живота си.
Толкова съжалявам за грешния си избор.
Втората - лапаротомията, при спешната операция - д-р Тричков, ВМА.
Между другото, говорих си тази седмица отново обширно с д-р Тричков за рефлуксът , защото това чудо си продължава. Той ми каза, че операциите за хиатална херния далеч не винаги имат антирефлуксен ефект, независимо, че се водят антирефлуксни. Всъщност те са измислени, за да се коригира най-вече хернията, която може да дава симптоматика на рефлукс, но може и да не дава. Каза ми, че ако причината за рефлукса ми е някакво функционално нарушение на хранопровода, сфинктера и т.н. - че няма от тази операция да се повляя…
Просто супер. В Турция със сигурност ми установиха такова нарушение, но беше уж от самата лапорскопия. Дали съм имала преди това, не знам, защото не съм си правила манометрията.
Сега още е много рано да си правя каквито и да е тестове, чак след месеци.
Дотогава - PPI, антиациди, диети, всякаквите ала-бали, които преди операциите почти не действаха, сега - също. Последните 10 дни се скъсвам да се оригвам, особено като пия вода и с това ми излизат яко киселини.
Равносметката - тия симптоми можех да си го търпя и да си пия хапчетата и без 2 операции. То ясно, че ако не бях направила операция 1, нямаше да стигна до операция 2. Благодарна съм, че съм жива, но ще си търпя последствията неограничено време, а като се погледна в огледалото ми се реве. Не само, защото коремът ми е обезобразен, просто съм изкривена, аз имам и гръбначно изкривяване, сега с този шев съм прегърбена яко. Кожата ми виси, защото съм кльощава и обездвижена, едвам ходя… Всичко това ще ми струва адски много, ама адски много в здравословно отношение, просто по-зле не съм била никога през живота си.
Толкова съжалявам за грешния си избор.
Ако оживея - ще пиша за развоя на нещата, но за момента това. БГ здравеопазване в пълната си красота.
Здравейте Мила
Спокойно! Когато един пациент се "запъне" да живее, и най добрият лекар не може да го умори
При мен гастрита и рефлукса ми изчезнаха като страничен ефект от Оземпик.
Но на това не може да се разчита и не е приложимо за вашият случай.
Понякога Оземпик предизвиква лека форма на панкреатит и това драстично понижава
количеството на стомашните сокове. Просто съм късметлия, че панкреатита съвсем случайно е бил овладян
и не се е развил с пълна сила. Късмет, че съм жив.
Докато страдах от рефлукс си спомням,. че си правех лечебни курсове със сода.
Пия малко сода, тя действа мигновено и правя контролирано уригане.
След малко още малко сода и пак така, докато изчезне стомашната киселинност.
Когато след последната порция няма газове, значи киселинността е ниска.
Ако задържиш киселинността ниска за 5-7 дена, гастрита се успокоява.
имал съм по 2-3 месеца спокойствие до следващата криза.
Извлека от кокиче, прополиса и др. също вършат работа, но със содата съм имал най-бръз ефект.
Жива съм, обаче при моите 48 кг Оземпик едва ли е най-добрата опция.
Към момента рефлуксът си бушува в пълния си разкош, само дето освен киселинен рефлукс, имам и поредното следоперативно “подаръче” - жлъчен рефлукс.
В обобщение - в момента съм 10 пъти по-зле, отколкото преди операциите. Храня се с 5 неща на кръст и те ми дразнят стомаха.
А и още един “подарък” ми откриха - инфекция с Клостридий, извънземен щам, характерен за вътреболнични инфекции.
Това го пиша на път за вкъщи от спешното, където ми вливат 2 пъти на ден Ванкомицин за разкош.
Помислете добре, драги съфорумци, ако се колебаете да си направите тази операция…
Но да, все още съм жива, въпреки че понякога ми се ще да не бях.
Към момента рефлуксът си бушува в пълния си разкош, само дето освен киселинен рефлукс, имам и поредното следоперативно “подаръче” - жлъчен рефлукс.
В обобщение - в момента съм 10 пъти по-зле, отколкото преди операциите. Храня се с 5 неща на кръст и те ми дразнят стомаха.
А и още един “подарък” ми откриха - инфекция с Клостридий, извънземен щам, характерен за вътреболнични инфекции.
Това го пиша на път за вкъщи от спешното, където ми вливат 2 пъти на ден Ванкомицин за разкош.
Помислете добре, драги съфорумци, ако се колебаете да си направите тази операция…
Но да, все още съм жива, въпреки че понякога ми се ще да не бях.