💙 Къванч Татлъту- "Aile - Семейство"§ минали и бъдещи проекти, партньори -тема 106

Реално, ако си беше стояла вкъщи, нищо от това нямаше да се случи.

През 2017 г. Ипек Билгин, брилянтен учител по актьорско майсторство, каза няколко думи за своя бивш ученик Kъванч Taтлъту в едно от интервютата си.
Репортерът попита дали талантливият майстор все още дава уроци на Къванч, както по време на снимките на сериала "Кузей Гюней"? На което Ипек Билгин отговори: "Отдавна вече не работим с него, защото той вече се е наложил като великолепен актьор. Той беше успешен студент, който открито поглъщаше информация. Можете сами да видите плодовете на нашия труд.“

Тя да не си е мислила, че за шефа на симфоничния оркестър се омъжи? Влизаш в най-известното мафиотско семейство и си изумена, какво се случва. Ами не е сериозно. Интелигентна жена ми се виждаше. След като Хю й каза, че Юсуф го е нямало с месеци и е разбирала, че е жив то новините по телевизията. Явно за никого не е тайна, какво и как.

Айре, благодаря! Точно това исках да гледам. Мъничка глътка свеж въздух. Толкова ми липсват, така си отиват и така им се получават тези моменти. Не знам дали и колко актьори са прослушвали за ролите, но между тези двамата партньорството е уникално. Малките жестове, докосвания, усмивка, поглед. Толкова истински изглеждат.

Но, не съм сигурна, че Девин е най - малкия им проблем, действително заради Ямур започна всичко отново. Ясно се подчерта от сценариста, че от години, по - точно откакто Аслан е поел нещата в ръцете си, не е имало разпити от полицията, разни убийства и т. н, Джейлан заради това попита пак ли ще станат мафия. Девин заради това се почувства виновна, тя знаеше много добре, че Аслан от години се опитва да извади Семейството на чисто.

Знаеш ли, Аслан винаги казваше: „Не вади лъва от клетката му,“ или всъщност Аслан влезе в клетката сега. Натоварил е тежко бреме на душата си и сега се гърчи в собствената си клетка от съвест и съжаление. Под съвест тук нямам предвид, че той е убил Ати, а това, че не е чел писмото на баща си преди това и говоря за съжалението и угризенията, че не успя да остане чист.

- Какво ще стане сега, Аслан?
- Любов.
- Аслан...
- Виж, не знам за теб, но аз ще прекарам остатъка от живота си с теб. Всеки ден ще се влюбвам в теб все повече и повече, мечтая да умра спокойно и просто така. Ето защо се опитвам да се наслаждавам на всеки наш момент, става ли?

Уникален диалог. Типичен за АсДев Joy
"- Какво ми говориш рано сутрин? Пил ли си нещо?"

21 МАЙ 2023 ФЕОМЕЛАН0НЕКА ПОГОВОРИМ ЗАЕДНО
ARAF (Семейство, глава 11)
АВТОР: Симай ДЕМИР

Да се ​​чувстваш в задънена улица, да си в капан каквото и да правиш или накъдето и да се обърнеш… Да се ​​колебаеш дали да постъпиш правилно или да избереш лесното, да си приклещен между ума и сърцето си, да чувстваш, че дори най-близките ти не те разбират докато се бориш с всичко това... Колкото и да се опитваш, не можеш да направиш една крачка напред и знаеш, че не можеш да направиш нищо по въпроса... Колко трудна ситуация, нали?

Сякаш тази ситуация показва отровното лице на света на човек, особено ако той се обвинява в тази ситуация, тогава човек живее адски живот и не може да направи нищо, за да го преодолее. Сега Девин преживява всичко това едно по едно и за съжаление не може да намери начин да премахне това блокиране. Това чувство я е обгърнало като отровен бръшлян. Не може да избяга, не може да избяга. Нито може да обърне гръб и да си тръгне, защото се чувства отговорна, нито може да смели преживяното и да остане там. Сякаш беше в неопределеност.

Всъщност за Девин имаше изход: да се махне. Но чувството за вина и любовта и към Аслан и попречиха да си тръгне. Да, може би е казала, че ще остане там, защото е прочела онова писмо, но мисля, че това беше просто извинение, зад което се криеше, за да остане там. Ако Девин наистина беше решила да си отиде, щеше да вземе сестра си и да се махне от този ад още първия ден, но тя винаги намираше извинение да остане и дори си повярва и остана там. Разбира се, този престой никога не е бил лесен за Девин. Замислете се, говорим за човек, който има монотонен живот и чието най-голямо действие е да изслушва клиентите си и се грижи за сестра си. Сега тя получава новини за смъртта всеки ден, това не е достатъчно, тя я вижда с очите си и я чува с ушите си. Има някой, който винаги те преследва, постоянно нервен, постоянно на ръба и тази ситуация става все по-лоша и по-лоша. Трябва да лъже и да се взира в очите на врага си и всичко това се е превърнало в ежедневие за нея. Нито един от методите, които използваше, за да се държи настрана от събитията, не беше достатъчен, за да я отдалечи от тези реалности. Накъдето и да се обърнеше, се удряше в твърда стена. Когато стига до окончателното решение, корабът и се преобръща с писмото на Юсуф Сойкан.

След всичко, което се случи, Девин реши да остане завинаги в живота на Аслан. Да, може би не е напуснала тази къща, но ако познавам малко Девин, тя щеше да направи от тази камила такъв човек, че дори Хулия да признае поражението. Тъй като Девин е човек, който участва в играта със собствени правила, видяхме това много ясно, когато караше колата срещу другата кола, без да и мигне окото, и когато скочи в колата на Хюлия и избяга от фермата с голяма скорост. Изглежда невъзможно да я изплашиш със смърт, особено със собствената и смърт. Но когато става въпрос за близките и, тя се оказва съвсем друг човек, което сме виждали много пъти за Ямур. Но това чувство за вина е това, което връзва Девин.

В момента Девин е в психологията на чувството за вина, така че не може да мисли трезво. Девин не е причината Аслан да си цапа ръцете, но Девин дори не може да види това. Напротив, Девин много пъти се опитваше да го убеди за Серхат, тя дори не знаеше за Ати и изборът на Аслан беше да не чете упорито писмото на баща си. Точно както Иляс се самоуби, вместо да чака Ати да го убие. Тъй като Аслан беше толкова кодиран, че дори не се виждаше през последните пет години.Когато нашите страхове ни завладеят, понякога несъзнателно се опитваме да превърнем тези страхове в реалност, защото мозъкът се кодира, за да се окаже, че сме прави. Толкова много, че даваме всичко от себе си, за да се случи, а когато се случи, се облекчаваме, че сме доказано прави. Защото вече знаем, че това ще се случи. Това, което не знаете е, че ние си причиняваме това, съзнателно, но несъзнателно. Аслан толкова се страхуваше да не бъде като баща си, че в крайна сметка стана като неговия баща, което щеше да стане в крайна сметка, със или без Девин. Аслан беше толкова изгубен в този инцидент, че стигна до точката, в която помисли, че старият Аслан е мъртъв и каза на Девин, че трябва да си ходи. Въпреки че смята, че той го заслужава по себе си, не е толкова лесно. Аслан се бореше през цялото това време, защото не искаше този живот, защото искаше да избегне кръвта на такива хора по ръцете си. Защото душата и сърцето му бяха все още чисти, за разлика от тези на майка му и чичо му. Но сега фактът, че той е убиец, е равносилен на смъртта на тази душа за него. Ето защо той каза на Девин: „Мъжът, когото обичаш, е мъртъв“. Защото при Ати умряха едновременно духът и мечтите му да остане чист.

Знаеш ли, Аслан винаги казваше: „Не вади Аслан от клетката му,“ или всъщност Аслан влезе в клетката сега. Натоварил е тежко бреме на душата си и сега се гърчи в собствената си клетка от съвест и съжаление. Тук под съвест нямам предвид, че той е убил Ати, а за съжалението и угризенията, че не е прочел писмото на баща си преди и не е успял да остане чист. Вътрешният конфликт на Аслан е толкова дълбок, че той искаше тя да си тръгне, само за да не се цапа Девин там. Тъй като не можеше да усвои криенето, че е убил Серхат, той каза на баща си и поиска той да се самоубие. Тъй като Аслан иска това да свърши, дори и да не го показва отвън, той не може да се справи с тази ситуация. Но истината е, че нищо няма да бъде толкова лесно, колкото Аслан се надяваше, и мисля, че той ще го разбере много по-ясно с бомбата, която избухва внезапно. Защото Аслан смяташе, че тази война ще бъде между Иляс и него, но сега цялото семейство е в опасност и сега Аслан ще поеме трона на Юсуф Сойкан. Но сега истинският въпрос е дали Аслан е син на Юсуф Сойкан.

Благодарение на Иляс научихме, че или Джихан, или Аслан не е собствен син на Юсуф Сойкан и освен това, както Юсуф, така и останалите са убийците на семейството му, но кой? Всъщност, въпреки че обикновено бих казала Джихан, като гледам отношението на Хюлия, не е толкова лесно. Защото, ако неговият доведен син беше Джихан, Хюлия щеше да даде Джихан, когото не харесваше, маргинализира и вече не го смяташе за член на семейството си, на Иляс и тя също щеше да спаси сина си, но тя не го направи. И така, какво да кажем за Аслан, така че мога да те чуя да казваш. Честно казано, и аз нямам достатъчно аргументи за него. Ако собственият й син е Джихан. а нейният доведен син е Аслан, може ли жена като Хюлия да обича и осиновява някого, който не е толкова много? Това е голяма въпросителна за мен.

Хюлия Сойкан вече сериозно натиска границите на нервите ми. Винаги, когато кажа колко далеч може да стигне, отива на следващото ниво. Семейството и, за което тя говори с гордост, е изградено върху лъжи, а жертвата, която съпругът и каза, че е направила, не е причинила смъртта на жена или смъртта на дете без родители. Докато Юсуф Сойкан вече не можеше да понесе това бреме на съвестта, той също остави много отломки след себе си. Джихан, Лейля, Джейлан, Аслан са смазани от това самоубийство един по един. Но мисля, че Джихан е човекът, който получава най-много от това бреме.

Може би за първи път Джихан намери клонче, за да се хване за живота. Джихан, който смяташе, че краят винаги ще прилича на този на баща му, може би искаше да живее за първи път, щеше да има дете. Сега не знам какво ще се случи след тази експлозия, но е очевидно, че и за Джихан ще бъде повратна точка.

Семейство Сойкан е изправено пред ново изпитание, докато Хюлия не иска да пожертва нито едно от децата си, цялото й семейство внезапно се сблъсква с голяма реалност на гроба на съпруга и. Цялото и семейство е в опасност и тя ще трябва да пожертва някого, да видим дали ще даде жертва на Иляс Курузаде. Нека да гледаме и да видим.

Тогава това е всичко за мен за тази седмица, ще се видим отново следващата седмица.