Отговори
# 90
  • Мнения: 1 324
Здравейте, мами...много ме е страх да повдигна темата, защото се опасявам от реакцията ви, но мечка страх мене не 😀.

Онзи ден в едната група за бебета през Август една жена беше споделила статия с ужасии за секциото. Една друга жена пък така се беше ядосала на това в коментарите, аз не посмях нищо да пиша, но бях на нейното мнение, че не е нужно да се плашим.

Вие, които ще раждате секцио по медицински причина ( при мен е така, заради Базедовата ми болест и изпъкването на очните дъна).. но, страх ли ви е? Мен ме е страх честно казано. А след онази статия цял ден мислех за това и вече наколко дни по късно се хващам, че пак се сещам с ужас за всички описани възможни проблеми.
Една мама ми беше казала, че си е купила чист хиауронов гел, с който да налагат всеки слой, когато я шият. Възстановила се е много бързо и даже още същата вечер след секциото се е изкъпала.

Ох, объркано стана, но и мислите ми са такива...

# 91
  • Мнения: 303
Ха аз го мисля от време на време…. Решила съм да е секцио и когато АГ ме пита защо й казах, че ме е страх че не мога да издържа нормалното раждане и всичката тая болка, която най-вероятно е само в моята глава….. Здравословни причини иначе нямам….

# 92
  • Мнения: X
Аз преди секциото гледах видео как се случва всичко. Но ти недей, щом си страхлива. Няма страшно, не е нищо особено. Усещаш само едно дърпане, но не е болка. И това е. Имам чувството, че всичко трая 15 тина минути. Като ми казаха: Хайде честито и аз викам: Ама това ли беше? Така че бъди спокойна, страхът само ти пречи. Колко жени са оцелели след секцио и ти ще го преживееш.
Светлозара, помня те от друга тема с най-искрени пожелания към теб и ето, че се сбъднаха Simple Smile Само се успокой.

# 93
  • Мнения: 1 430
Аз се надявам да родя естествено и също ме е страх, според мен е напълно нормално да се чувстваме така. Все си мисля, че всяко раждане е само за себе си и не разбирам жени, които решават да всяват паника и да плашат бъдещите майки. Може да мине много зле, ама може да мине и много добре. Наскоро бях на едни лекции и там казаха без значение как сме избрали да родим, да тръгнем към болницата като за една от най-важните срещи в живота ни и според мен тази нагласа много приповдига духа.

# 94
  • Мнения: 2 915
Няма никакъв смисъл от плашене за всички възможни усложнения при секцио. Реално има и много рискове и при нормално раждане. Как едно раждане да се случи зависи от бъдещата родилка, бебето, АГ и всички показатели.
Мога да споделя моя опит. Раждала съм със секцио поради медицински причини. Бях с пълна упойка. Всичко приключи много бързо. Събудих се в коридора, докато ме водиха към стаята. Отначало ми беше лошо от упойката. След няколко часа дойдоха да ме вдигнат. Болеше, но всяко следващо ставане е по-лесно. На другия ден вече бебето беше при мен и го обслужвах сама. След 2-3 дни вече дори не ме болеше. Мисля, че на 3-я ден сменяха превръзката с водоустойчива. И тогава може да се мокри мястото.
По-добре четете позитивни неща. През предната ми бременност бях попаднала на тема във форума за смешни случки по време на раждания. Изчетоя я цялата. Много ме зареди и се настроих позитивно за цялото преживяване.

# 95
  • Мнения: 916
Страх не страх, всички ще минем от там по един или друг начин.
Направи ми лошо впечатление в някои теми как жени решили да родят естествено заклеймяват секциото и се изказват меко казано нелепо. Има много жени, които нямат възможност за избор и не мисля, че ги прави по-малко майки.
И в двата случая си има неприятни моменти, не мисля, че ще ми пука толкова след като най-важното същество ще е до мен. 😊
ПС. Заглавието ми се струва все по-подходящо покрай качването на килограмите последните седмици. Вече имам видим корем, който не изглежда вече като на просто надебеляла 🙈

# 96
  • Мнения: 738
Страхотии е възможно да се случат и при двата вида раждане. А да се запознаеш с рисковете не е лошо и в двата случая според мен. Аз чета доста по темата. Не виждам защо се напрягате. Аз родих секцио и ми остана травма. Повече ме е страх в момента да не се наложи повторно такова…Никога не бих го избрала, ако не се налага. А статията беше по-скоро за ресекцио.
Иначе наистина има една тема за смешни случки при раждане, може да я потърсите. Има страхотни истории 😅

# 97
  • Мнения: 106
В крайна сметка не е важно как сме родили, а накрая да сме живи и здрави и ние и бебето. Аз тръгнах да раждам нормално, тоновете започнаха да спадат, направиха ми секцио. Така е трябвало да стане. За месец някъде се възстанових и можех без проблем да си свалям количката по стълбите в блока (9бр).

В началото бях разочарована от себе си, че не съм успяла да родя нормално, после нямах време да мисля за това, защото бебето искаше внимание и грижи.

Сега още не съм решила как искам да раждам. Не ме боля при нормалното, въпреки че контракциите ми бяха силни и на често, при секциото най-кофти ми беше, когато ми идваха на свиждане и ми разказваха смешки - не е приятно. Grinning

Нагласата е най-важна: раждането е само един етап от целия процес на това да станеш родител. продължава ден, два, три. Интересната част е след това Grinning Мислете положително. Бъдете спокойни. Всичко ще бъде наред. Винаги ще има поводи за притеснение, ако решим да ги търсим.

Аз също четях темата за смешните раждания. Много добре действа. Филтрирайте информацията, която получавате и търсите, ще ви бъде по-леко.

# 98
  • Мнения: 2 288
Подкрепям и аз всеобщото мнение. Важен е крайният резултат - мама и бебе да бъдат живи и здрави. Аз лично не се напрягам с четене...то и нямам много време с малкия. Като спи, си пускам нещо да гледам и релаксирам, минавам да прочета какво става тука и така..
Дай боже всички да стигнем максимално близо до термин и всичко да бъде наред!

Яна, каква голяма изненада! 😀 Показаха ли ти пишоната?

# 99
  • Мнения: 1 324
Благодаря момичета! Наистина много ме успокоихте ❤️❤️❤️!

# 100
  • Мнения: 57
Както и да се наложи или изберете да родите, както и в последствие да храните детето си (другата силно чувствителна тема), важното е спокойствието и позитивната нагласа. Изнервената и тормозеща се майка не е в помощ нито на себе си, нито на детето си.
Аз няма да се впускам в разкази и обяснения, но и двете ми нормални раждания не бяха нито бързи, нито безболезнени, напротив. След това обаче имах чувството, че летя ...от адреналина не успях да заспя до вечерта, нищо, че реално и двата пъти стоях будна по цяла нощ с контракции преди самото раждане. Нито шевовете, нито отоците, нито умората можеха да помрачат радостта от срещата с новия живот. После болките и неудобствата съвсем се забравят Simple Smile, хормоните си вършат работата. Бъдете спокойни и се насладете на тези незабравими моменти!

# 101
  • Мнения: 635
Аз също много се ядосах на една женица, която беше отделила много от времето си да разказва колко е ужасно и страшно секциото, при положение, че забележете, тя не беше раждала със секцио.  Аз лично не разбирам защо е нужно да се пишат тези неща и да се плашат жените, и то от хора, които не са раждали и не смятат да раждат с операция, при положение, че има такива които нямат избор за нормално раждане...
На мен и секциото и естественото раждане ми се струват страшни. Гледам да не го мисля и се моля да е всичко наред. Не четете неща, които ви натоварват, в Интернет се пишат страшни глупости, наистина.

Като цяло напълно споделям мнението на другите момичета - само да сме здрави и бебчетата да са добре!  Heart

Последна редакция: пт, 21 апр 2023, 17:44 от licorne

# 102
  • Мнения: 1 971
Jupiter да, показаха ми я. Докторката включи ултразвука и веднага лъсна достойството 😂😂😂 Нещо се е обидил сигурно, че са го помислили за момиче 😅

Иначе по въпроса за секциото- не ме е страх. Чувствам се в сигурни ръце и съм спокойна. В крайна сметка усложнения могат да се получат с всичко и на всеки.
Подкрепям нормалното раждане и не бих избрала секцио по желение, ама и тия крайности да е нормално раждане на всяка цена не мерси. По въпроса с кърменето съм на същото мнение.
Спокойна майка=спокойно и щастливо бебе.

# 103
  • Мнения: X
Аз ако чета някои мами, то аз не съм никаква майка. Нито съм родила дете (щото секциото не било раждане), нито съм кърмила (просто кърма нямаше никаква, каквото и да правих). И тук много обичам мнението, че не е възможно да нямаш кърма, а аз съм некадърна. Ами не...даже в болницата неонатоложката се опита да ми помогне, но после ми каза, че е важно да съм спокойна и да не се тормозя. Важно ми е, че аз не бях изнервена и бебето беше спокойно. Сега си имам един спокоен и уравновесен младеж, който дори не е боледувал много, щото не е кърмен и роден по НОРМАЛНИЯ начин. Да сме живи и здрави, другото е въпрос на ситуация.

# 104
  • Мнения: 81
Ох, аз съм много анти секцио и гледам да си трая, че най-много да се скарам с някой, но сега ми иде да споделя мнение 😅 Та медицинските причини са ясни и разбира се е страхотно, че в днешно време не е никакъв проблем да се направи и всички да са добре. Обаче в Бъргария секциото е 50% от всички раждания, а по световни данни е наложително в под 15%. Значи останалото е или по желание на родилката от страх или защото лекаря си планира графика. От тези две неща ми става тъжничко. Първото е, защото в България родилната грижа е на потресаващо ниво и всички сме чели/чували истории за недопустимо отношение и страшни мъки, че то как да не те е страх Sad За второто - сбъркано ми е да е по-важно да не те извикат нощем на раждане, а не кое е най-добро за пациентката и бебето.

Общи условия

Активация на акаунт