Домашното насилие – тема №4

Unknown, ама този наистина е като по учебник. Милото поведение пред близки, после скандалът и обвиненията по теб, накрая извиненията... Това е завършен и многократно повтарящ се цикъл. Пред другите се изгражда един почти утопичен образ, а всичко лошо се изкарва върху теб - ти винаги си виновна, не си се погрижила за комфорта му, или си го развалила, или си го изложила с нещо. Следва мощна атака, може да е вербална, може да е физическа (а другите никога няма да повярват, че този прекрасен и чаровен човек се държи така). Заплахите за раздяла също са типични - такива хора обичат да те държат в страх, че винаги си на една крачка от края и така да те карат панически да изпълняваш всичките им прищевки (които никога не свършват и каквото и да правиш, никога не е достатъчно). Извиненията и доброто отношение пък са, в началото за да те спечели (тогава може изобщо да няма притеснителни прояви или да са много по-рядко, карайки те да мислиш, че са изключение, лош ден и т.н.), а после за да поддържа зависимостта чрез надеждата, че е способен да се промени и да се върне към този първоначален образ. Може да има извинения, цветя, грандиозни жестове, страхотен секс - все неща, които да те накарат да мечтаеш. С времето, извиненията стават все по-редки и незначителни - вече не са нужни за да се държи жертвата. Интересно ми е, опитваше ли се да ти подбива самочувствието? Не е нужно да са били директни обиди, в началото може да са доста дискретни... например, хмм, сигурна ли си, че искаш да отидеш с тази рокля (погледът му говоеи, че не ти стои добре), ооо, някой май е наддал малко (уж на шега), гледай каква страхотно тяло има онази (напълно различна от теб жена)... ей такива неща, които да те накарат да се почувстваш недостатъчно привлекателна. Целта - постепенно да ти внуши, че не си красива, не си желана и друг няма да те вземе/търпи. Тази обработка се случва не само за външен вид, но и за интелект и характер. Препоръчвам ти да се разчетеш за насилници, както и нарцисисти, има много информация, в която съм сигурна ще разпознаваш все повече твоя бивш. Напълно ще разсееш всички останали съмнения, че е имало по-добър вариант да постъпиш. Въпреки че приятно ме изненадваш колко успешно си се отстоявала - определено грешно е преценил, че се вписваш в модела, който лесно поддава на насилници.

Сиско, точно при патриархалния модел в бг, издръжката не винаги е била в пакета, тоест мъжът не е можел да си позволи да издържа семейство и домакиня, а жената е бачкала яко на всякакви фронтове.

Поради стечение на обстоятелствата през годините съм изчела много по темата, в частност за емоционалния тормоз, но според мен тези сигнали, които видях за физически тормоз са още по-явни.. Доста съм наострена на тази тема, следя за системно поведение, което показва такива характеристики.. Дали е преднамерен тормоз или човекът е просто емоционално и психически нестабилен, все не може да се живее така..

И въпреки това, поради желанието да си намеря половинката и да започна да градя живот с някого най-после, и аз бях твърде търпелива и останах година и половина в такава връзка .. Трябва да си опичаме акъла когато му е времето

За самочувствието точно още не беше почнал май да се пробва да го мачка, но и за това сигурно щеше да дойде времето. По-скоро беше се наел да ме отцепва от приятелите ми, изпитваше ревност към тях. Накара ме да караме Нова година само двамата самички у нас и да откажа поканите на приятелите ми за купон с тях .. беше най-нещастната НГ през живота ми определено. За това пък ме изведе до мола на 31.12, за да ми накупи едни скъпи нещица, все едно това променя нещо ..

Но да, за всичко сте права, образът пред други хора наистина е утопичен. 2-3 седмици преди да се разделим една приятелка ни беше на гости за уикенда, като си тръгна ми написа дълго съобщение колко се радва за мен, че съм намерила такъв страхотен мъж, колко изглеждаме близки и колко добре се разбираме, колко се грижи за мен и т.н. .. Тогава си помислих наум .. нищо не знаеш

Здравейте момичета. Аз също бях жертва на психологическо и от време на време физическо насилие, но ми отне много време да го призная пред себе си, защото той не беше 100% лош, а си имаше и още има много положителни качества и се грижеше за мен, не е бил ревнив, не чакаше да му върша домакинската работа. Та не ми беше лесно да приема, че съм жертва на тормоз и малтретиране. И естествено, той твърдеше, че единствената причина, поради която се караме, съм аз и как аз му отговарям. Болеше ме всеки път, като той ме нарече нещо грубо, като ме напсува, като ми закрещи в лицето, все усещах, че не ме смята за равна, но той естествено отричаше (и е по принцип много за правата на жените). Чак когато на няколко пъти ми взе телефона от ръката, докато не го изслушам и като хвърли една дреха по мен и после не ми даде да изляза, докато се карахме, се престраших да допусна, че може би съм жертва. Естествено, той после се държи супер добре, но това нищо не значи, ако предната седмица ме е наричал тъпачка, задето не съм обяснила правилно някоя рецепта. И пак си ме контролира.

Ако можете да четете английски, горещо ви препоръчвам книгата Why does he do that? Авторът е Lundy Bancroft, който е работил с насилници и много добре разбира домашното насилие и тормоз. Книгата я има безплатно онлайн, бих дала линк, но не знам дали са позволени. Но можете просто да напишете Why does he do that pdf и веднага ще намерите няколко линка, от които да я свалите. За съжаление не видях превод на български, ако някоя тук работи с издателства примерно, би било много добре да я има тази книга и на българския пазар. Видях я на руски и на няколко други езика, може би има как да я намерите електронно на друг език. Наистина много помага да се разясни всичко. Но не е лесно изобщо за една жена да признае пред себе си, че е жертва на тормоз.

И това, че някой бил Душко добродушко, нищо не значи. Повечето мъже, които тормозят и/или бият жени, са съвсем нормални хора и често са много харесвани от останалите. Няма как да знаете дали някой е такъв отстрани. При някои даже не почва да се проявява докато не се оженят или докато нямат дете.

Сериозно много ви препоръчвам тази книга, виждам, че в тази тема има няколко погрешни разбирания за домашното насилие, та всяка жена, която се чувства, че мъжът и не се отнася с нея добре, трябва да я прочете.

Радвам се за теб. Само те съветвам да спреш да го оправдаваш пред себе си. Виждам го на места в текста ти, а в текущата ситуация това не ти е необходимо.

Браво,че си се осъзнала.

Какво значи бил много добър-
не бил ревнив-ок
помагал в домакинската работа-ок.Това е нещо нормално. Какво значи помага-домакинската работа е задължение на всички живеещи в жилището.

Но това,че те е обиждал с думи като,,тъпачка,, ,че си е позволявал да те псува-това е неуважение към теб.И голяма червена лампа.

Контролирал те е,не те пуснал да излезеш-предполагам,че ти си здрава,пълнолетна жена и никой няма право да те контролира и да те ограничава.Това също е голяма червена лампа.

Поздравления за осъзнаването и за свободата си! Само да споменем очевидното, че никой не е 100% лош, защото ако е, няма да стоиш с него. Разбира се трябва да има положителни страни, за да те накара да останеш с него. Но тези положителни страни започват да бледнеят с времето предполагам, стават все по-рядко и по-рядко. 

Това може би не е статистическа извадка, но като съм говорила с приятелки на сходни теми стигнахме до заключението, че колкото по-лош е бил мъжът като цяло, толкова повече се е престаравал, когато е бил не-лош. Примерно толкова по-големи букети, толкова по-големи жестове. Може би ако един мъж знае, че се държи добре с теб и че няма нужда да те държи насила с него, няма да се престарава чак толкова с тези неща.. Но това са само мои мисли и наблюдения

Абсолютно съгласна съм. Подаръци, екскурзии, шопинг, жестове всякакви. За да си помислиш - ама той не е толкова лош. Да ти стане съвестно, виновно, да го гушнеш, цункаш, може и секс.
И в момента в който "свалиш гарда", на него му се привижда че нещо не се държиш както би трябвало да се държиш и пак започва - заяждане, заяждане, заяждане.
Следваща стъпка - газлайтва те. "Ама не, аз не съм казал така, ти си мислиш че съм го казал, ама аз съвсем друго казах." "Аз не се заяждам с теб, ти се заяждаш с мен". "Не те лъжа, колата се счупи."

Казвам, че има добри качества, не че това го оправдава. Не се вписва с образа на този, когото мислим за насилник обикновено, но си ме тормозеше. Затова и ми беше трудно да разбера какво се случва с мен.

Той всъщност не ми е "помагал" за домакинската работа. Беше си на мнение, че това е задължение на всички и беше много по-голям чистник от мен. Редовно ми готвеше също така, оправяше и всякакви неща вкъщи, не е чакал да му слугувам. И когато не се карахме, се държеше супер (но пак се показваха някои елементи на контрол на това как мисля).

И имах предвид не, че по принцип не ми е давал да излизам навън, а че по време на караница, докато ми крещи, се е случвало да ми препречи пътя и да не ми даде да напусна стаята, в която сме в момента. И като види, че наистина искам да изляза, ми е казвал, че ако не го изслушам, ще спре да ми говори една седмица. Обикновено след няколко минути все пак ме оставяше да се махна, защото не искаше да мисли за себе си като за такъв вид мъж. Но фактът, че използваше физическото си превъзходство да ме накара да направя това, което той искаше, определено си беше насилие, дори и да е било само за няколко минути (които ми изглеждаха безкрайни).

Искам да кажа, че има много различни елементи на тормоз и насилие и няма нужда някой мъж да ги показва всичките. Може даже да има наистина хубави качества, но просто да упражнява контрол върху жената по някакъв начин.

В моя случай от книгата Why Does He Do That, той беше основно Mr Right - нямаше проблем с някои мои мнения, но за други държеше да ми набие в главата неговите. Също и ми е вдигал скандали за това как се изразявам - случвало се е да ми крещи, псува и обижда (аз никога не съм му крещяла, обиждала и псувала в отговор), защото не съм му казала извинявай, че не се изразих ясно, като му говоря за някоя дребна случка в магазина примерно и изпусна някоя подробност, която той смята за важна. Или пък че съм му казала само добре, ще ги спусна, като ми каже, че не съм спуснала пердетата, а е вече тъмно - трябвало да кажа извинявай. И ако няколко пъти изиска да го кажа и аз не го кажа веднага, а например след петия път чак, крещенето не ми мърда.

Ей, и моя е така! Не бие, освен веднъж. Много помага вкъщи. Уж ме подкрепя за работа. Уж ме пуска да излизаме с приятелки.
Обаче само да се нацупя нещо, да не съм в настроение и започва - има там едни теми, на които се заяжда умишлено и се заяжда цяла вечер, докато не полудея тотално и накрая ме изкарва мен виновна.

Биенето веднъж си е бой. Дори само веднъж да се случи, е достатъчно. Това е начин да те подчини. И може да случи пак, дори да е след години. Той вече е прекрачил тази граница.

Чела ли си Why Does He Do That? Ако знаеш английски, сериозно ти я препоръчвам. Няма друга такава книга. Има я безплатно в нета на пдф. Много неща ми се изясниха благодарение на нея и тя ми даде сили да разбера, че не съм аз виновна. Авторът много добре разбира динамиките на насилие и тормоз в интимните връзки. Разбрах и, че и майка ми е жертва на психологически тормоз, макар че баща ми никога не я е удрял (биеше само нас, децата).

Току-що си я изтеглих. Благодаря.
Леле, страхотна е.
Стигнах до истинските причини за насилието.

Аз си направих скрийншотове с това, което се отнася за моята ситуация и се връщам и ги препрочитам. И цялата книга също препрочитам, дори тези части, които не се отнасят за моя случай, които отначало пропуснах, защото книгата е направена така, че да може лесно да се прескача. Просто е много, много полезна.

Може да потърсиш и подкасти и YouTube клипове с интервюта или лекции на Lundy Bancroft и да си ги слушаш, докато вършиш нещо друго примерно.

За съжаление наистина му няма материалите на български Надявам се това да се промени. За тези, които не са добре с английския, може да пробвате на руски или може би с гугъл преводача.

Според типовете, оня е нещо между Водния мъчител и Емоционалния. Уж е много мил, а иска пълен контрол над емоциите ми. И тъй като емоциите са нещо, което никой не може да контролира, има вечна причина за заяждане. Когато се заяжда, го прави тихо и кротко - като мъчение с водна капка. Докато аз избухна. Тогава се почва "обвинение на жертвата". Баси схемата!!!
Поради цялата схема и аз се чувствам объркана - насилник е, не е. Той е виновен, аз съм виновна... Трябва да остана силна и да се грижа за всички...

Този е най-коварният вид, защото отстрани изглежда, че той е разумен и благ, а жертвата е истеричка (дума, която се използва, за да се принизят жените и да се омаловажи това, което казват). А и той е толкова чувствителен и разбран! Мъчение всекидневно е да се живее с такъв. Но сега поне го знаеш какъв е, знаеш каква му е схемата и можеш да спреш да се самообвиняваш и да си мислиш, че ти нещо си сбъркала. ❤️

Аз си мисля, че всичко идва от това какви хора сме ние, например несигурни, без самочувствие, незнаещи какво точно търсим, и затова попадаме на насилници. Понякога ние с поведението провокираме насилника. А може би просто търсим внимание, добро отношение и топли чувства. Но ми избождат очите изрази като: Грижи се за мен, глези ме, прави жестове... и т.н. - именно тук е ключът за палатката. Ако търсим някой, който да ни таксува за предмет, за човек-дете или човек, за когото да се грижат и т.н - значи сме си намерили правилния. Но ако търсим партньор, някой, който има нашите ценности и с когото да вървим по един път и да споделяме живот, чувства, мисли, деца - тогава други неща трябва да гледаме. Тези неща не биха ме впечатлили мен - подаръци, жестове и т.н. Друго бих гледала аз. Аз си взех поука и се радвам, че преосмислих нещата. Надявам се всеки, който е бил с насилник, да го направи и да намери своя път и своя човек и най-вече - да успее да види какво се случва и как да го промени.