Домашното насилие – тема №4

Не е така. В много случаи те търсят силни, емоционални жени, отговорни. Те могат спокойно да поемат отговорност за целия си живот. И точно поради този профил той се впива в тях. Играе с чувството им на емпатия, отговорност, грижовност.

Типично обвиняване на жертвата и внушения, че някой, различен от насилника, е виновен. Никоя жена не заслужава тормоз и не си го търси, а и в повечето случаи изобщо не може да се разбере кой мъж ще се окаже насилник. На всяка една жена може да се случи да стане жертва - дори да е супер независима и успяла и много да внимава какъв ще си избере. И насилието обикновено става бавно и постепенно, почти винаги се почва с емоционално доминиране и се ескалира постепенно.

Насилието и тормозът са дело единствено на насилника. Провокация може да е абсолютно всичко, винаги хората ще имат различия, в една връзка има и силни емоции - неизбежно е. Но насилникът вярва, че като не получи това, което той смята, че му се полага, може да прибегне към тормоз - дали ще е вербален или телесен все е тормоз.

Имам една приятелка, която винаги е била супер уверена и самостоятелна, както и много човечна. Преди години се хвана с един, който си беше типичният насилник - ревнив, ограничава я къде може да ходи и как може да се облича, настройва я срещу приятелките и; да не говорим за нападките към тялото и. Тя отначало му противоречеше и не го слушаше за всичко, но постепенно той я хвана в капана си. Много години и много опити и отне да се измъкне от него. На нея нищо и нямаше - проблемът си беше и остава в него.

Има много мъже, които искат да доминират жените. Колкото и да внимава една жена, наличието на толкова много мъже с тази наклонност означава, че пак може да попадне на такъв. Всякакви мъже може да се окажат насилници - моят не ме е глезил например, с триста зора го научих да прави някои романтични жестове.

Това, че жертвата провокира насилието, е начинът, по който насилникът мисли и е това, което той казва на жената. Винаги тя е виновната. Даже той да се извини, бързо става ясно, че това не трае дълго и че той все пак продължава да мисли по същия начин и да обвинява нея. Нека да не им помагаме тук на насилниците

Тази книга в гениална! Особено това за типовете насилници. Това е още един мит, зад който се крият доста насилници. Значи, по принцип характерният тип е гадняр, крещи, бие, ревнува, забранява на жената да работи, да учи, да се вижда с приятели.
И ако някой мъж НЕ прави това, то той не е насилник.
ДА, да, ама НЕ. Оня моя умишлено не прави всичко от списъка. Като му откажа нещо, тихо и кротко захваща да се заяжда, цял ден, докато към 11-12 нощес вече аз не издържам повече.
Е, разбира се и вика. С типичните обвинения към жертвата - как аз съм виновна, че той е в лошо настроение и избухва, защото аз нещо съм казала накриво.
Още нещо /вече ставам досадна/. Те не "избухват"!!! В смисъл не го правят несъзнателно. Напротив, те съвсем съзнателно се сдържат. И когато се ядосат, го правят в някакви приемливи граници в повечето случаи.

Всичко това с класификацията на насилниците, че жертвата не е виновна и т.н съм напълно съгласна, но какво прави жертвата жертва - това съм се питала през годините. И как да не става жертва. Как насилникът намира онова копче у жертвата, което натиска и тя попада в неговия обсег? Иначе има много да се говори, а и много литература има по темата, включително и художествена. Но тази тема е толкова актуална днес и също в контекста на насилието в училище, не само като насилие в двойката. Затова си заслужава да се помисли по темата. Аз съм се опитала от моята гледна точка и от моя случай да погледна по-отгоре и от повече страни на нещата, но разбира се, няма как да се обобщи всичко от един-два случая.
А във връзка с провокирането - поне в моя случай забелязах, че отговарянето на насилника, "меренето" с него, а не съпричастност с неговите проблеми и поглеждането на нещата от неговата гледна точка, провокират неговите насилнически наклонности, както и страхът също много привлича насилника. Има и патологични насилници, но повечето са "нормални" хора с грешен модел в семейството.
И не на последно място - грешният избор идва и от грешно търсене - търсене на някакви проформа подаръци, внимание, глезения, грижи и т.н., а не на сродна душа, не на истинска връзка и на човек, който ни пасва на търсенията и идеалите ни в живота. Когато наблегнем на съдържанието, а не толкова на начина, по който е поднесено то - тогава няма как да сбъркаме, мисля аз.

Много интересна дискусия се заформи (смених си името от Unknown, бях си споделила историята преди няколко страници)

Тъй като аз попаднах на такъв на 29 години, имах доста време да работя върху себе си, върху самочувствието си, върху емоциите си, независимостта си, имах наблюдения както от семейството си, така и от приятелки. Смятам, че съм отговорен човек, живея в чужда държава сама отдавна, сама се оправям винаги с всичко, не съм разчитала на някой да ми помага от доста години вече...
 
Та според мен ако бях попаднала на този човек на 21,22 години, даже щях да се омъжа за него и щеше да е пагубно за мен, нямаше да осъзная изобщо какво става, щях да се извинявам все и да мисля, че аз съм виновна за държанието му. Защото също така винаги показвам загриженост към близките ми хора, внимателна съм ви изказа си да не нараня никого, НЕ съм на принципа "Твоите емоции са си твой проблем, животът си е мой, ако не ти харесва да излизам с приятели, оправяй се, аз не съм ти длъжна за нищо". Защото не харесвам този принцип да правиш нещо само по задължение, правиш го, за да си добър човек към близките си. Ако не бях такъв човек, може би въпросният господин изобщо нямаше да се занимава с мен, защото нямаше да му минат номерата (по на майка ми думите - ако му бях "взела страха").

Иначе аз се хванах с него основно заради ценностите, романтичните жестове бяха хубав бонус (а вече ще са ми по-скоро червена лампичка... ако някой ми подари цветя сигурно ще избягам ). В този град, в който живея, е трудно да намериш хора със семейни ценности. Половината успели млади хора даже не искат да имат деца, децата били бреме и пари, те искали да си живеят живота. Много не искат изобщо да се обвързват, защото им отнема от скъпоценното време и емоции. По-лесно е да се заровиш в работата си, и да се оправдаваш с нея. И става така, че се примиряваш с минимума, който се изисква от една връзка, само и само да не си сам. Та като срещнах този момък ми беше като глътка свеж въздух, без смесени сигнали, всичко много категорично и ясно - Харесвам те, хайде да се виждаме повече. Уви, изпаднах в другата крайност и игнорирах червените лампички тогава.

Сега започвам търсенето с нови сили, но първо искам да си се насладя малко на свободата и спокойствието

Новачка, ценност като да иска семейство е едно, но като да уважава другия като личност, да се съобразява с него дори и да е различен от него, да го подкрепя в неговия път е друго. За това точно говоря. А и обвързването на ранни години когато не знаеш кой си и какво точно искаш е като хвърляне на зар. На по-зрели години има опасност от обратното - да не би случайно да останем сами, да се хвърляме на първия, който заяви що-годе ясно, че иска да има семейство. Затова мисля, че трябва човек да бъде какъвто е, да подава сигнали, че търси точния човек, но да си живее живота, а не да се хвърля на първия, заявил, че би се заженил, защото той в бъдеще би спекулирал с това, ако не е наистина нашия човек. Обвързвайки се с някого, за да правим семейство от позиция на това, че нямаме време и няма друг подходящ към момента, губим истинската причина за това - да искаме да сме именно с този човек.

Разбира се, не трябва едното да е за сметка на другото. В моя случай често използвах оправданието "е то никой не е перфектен, аз да не би да съм перфектна", вместо да отсея кое наистина е важно и кое не.  Но даже да срещнеш перфектния за теб човек, ако нямате сходни ценности и разбирания за живота.. няма перспектива просто.

"Затова мисля, че трябва човек да бъде какъвто е, да подава сигнали, че търси точния човек, но да си живее живота, а не да се хвърля на първия, заявил, че би се заженил"

Това е най-точният начин да се гледа на нещата, мерси за съвета 😊

Знаете ли преди няколко дни се оформи дискусия относно това с майка ми, която знае на какви зверства бях подложена ( писала съм малко по-горе ) и ме попита следното :
“ - Добре де, Йорис, от положението на жена, която е преживяла това и то в ранните си 20 години, какъв съвет би дала, какъв е начина да помогнеш на човек , който понастоящем е в твоето положение?! “ И забих.
Отговорих и, че не можеш. Аз бих посъветвала, бих говорила, но съм сигурна , че няма да има никаква успеваемост, защото няма да ме послушат , докато не настъпи “ преломният “ момент. И го знам от опит.

Много е трудно да се помогне, когато вече жената е в такава връзка. Може би възпитание, обучение, говорене преди това.

Първи червен флаг - вдига тон на майка си.

Ох интересно, че го казвате. Преди време спрях да ходя на срещи с един хубавец, като го чух на втората ни среща как се държеше с майка си по телефона. Тя му звънна, той я направи на нищо, а после като го разпитах това за какво беше, се оказа, че жената даже няма никаква вина. Тогава си помислих, а значи така ще ме овиква и мен един ден за няма нищо.

Абсолютно права си била. Това е сигурен знак.

Единственият начин да и се помогне е да и е се даде книгата Why Does He Do That? За мен тази книга беше преломният момент, има я безплатно на пдф в нета, но е на английски. Хубавото е, че и подзаглавието е Inside the minds of angry and controlling men, та не се споменава думата насилник - та може да се даде тази книга на жена, която отрича, че това, което се случва с нея е тормоз и насилие. Или пък може да и се даде като четиво ей така, за обща култура или пък за да знае как да помогне на други жени.

Иначе е много трудно да се достигне до нея. Важното е тези, които я подкрепят, да са обратното на насилника. Той и казва какво да прави, как да мисли и и казва, че тя не знае кое е най-добре за нея и той може даже директно да си я нарича тъпа. Видях по-назад как е писано, че роднините на една жена и се подиграват, задето не го напуска - ами те реално правят същото като насилника с тези подигравки. Аз на една приятелка съм и казвала директно да го зарязва (доста преди да се случи на мен) - ами това си е заповед и естествено не помага изобщо. Жената жертва на насилие няма нужда от още някой, който се разпорежда с нейния живот и който и се подиграва. Има нужда от разбиране, от някой, който я подкрепя и подкрепя правото и на избор, който я уверява, че няма от какво да я е срам и я насърчава да мисли за себе си и за собственото си добро. Но процесът е индивидуален. Средно на една жена и трябват 7 опита да се раздели с насилника, на някои и повече. В някои случаи обаждане в полицията може да помогне, но много зависи.

Трудно е, много е трудно да се измъкнем от тази ситуация. И не е същото като с други видове насилие.

Само да кажа, тъй като знам че някои хора следят процеса - аз още съм в развод. Делото не е прекратено.

Rockstar, аз имах връзка с такъв мъж, държеше тон на майка си и същевременно нищо не и отказваше да направи за нея.
На мен никога не посмя да ми вдигне тон, държеше се мило!

Не изчетох цялата тема, но по-късно ще го направя. Аз съм имала отношения с човек-насилник. Физическия тормоз е най-лесен за измъкване-удрят те, бутат те и ти си тръгваш най-лесно. Но от емоционалния и психическия измъкването е толкова трудно. Тези хора така извъртат нещата, че накрая не можеш да се познаеш.
Друго, което ми прави впечатление-у нас по традиция жените се занимават с деца, домакинство и т.н. В последно време в доста семейства мъжете много помагат, което е страхотно. Прави ми впечатление, че жените до тях, обаче, се държат пак като майки и ги хокат, и ги превъзпитават. Трябва да се осъзнае, че и жените са много добри насилници и психическото и емоционално насилие им е почти част от характера. Обобщавам, не говоря за всички. Масово пресират и децата и мъжете си. Човек много следва модели, за съжаление неосъзнато в повечето случаи. И жертвата тича при поредния насилник-мъж, жертва на властна, манипулираща майка отива при такава жена. Скъсал е отношенията с майка му, защото му е писнало, обаче неосъзнато пак е при мама, и когато жената-мама достичне своя пик, мъжът-жертва, за да се измъкне, може и да стане мъжът-физически насилник. Не ги оправдавам, но насилието се ражда в семейството, за съжаление, а за децата масово решения взимат майките им...