Домашното насилие – тема №4

  • 146 301
  • 2 309
  •   1
Отговори
# 1 935
  • Мнения: 24 688
Ще споделя малко по-различна гледна точка.
Майка ми (а и баща ми) бяха точно от типа "останахме заедно, за да не ви влачим нагоре-надолу". Тя твърдеше, че той постоянно казвал за каквото и да е "като не ти харесва - разведи се". Трудно се навивал за общи семейни почивки (той не обича на море), все взимал карта със скандал (обаче картата беше за това, което сега е "Слънчев ден").
Но майка ми все пак оценяваше и положителните му черти, дума да не става за физическо насилие. Аз от тези дрязги нищо не съм разбрала. И не съм сигурна дали щях да бъда по-щастлива с разведени родители.
А и при тях нещата бяха малко като в казармата - имаха достатъчно работа, за да мислят за глупости. Таман аз пораснах, започнаха да отглеждат баби и дядовци, после пък аз им родих внучка - имаха с какво да се занимават и там действаха в съгласие. Баща ми си поемаше дела от грижите за тъст и тъща, докато бяха живи, после пък 3 години гледаха неговия баща у тях.

А обиждаше ли я, нагрубяваше ли я, цинизми, псувни, скандали?

В гореописаното няма нищо съотносимо с темата, не обичал море и вземал карта за почивка със зор. Това ако е домашно насилие...Simple Smile

# 1 936
  • Мнения: 6 914
Абе, да те режат с "като не ти харесва - разведи се", е пасивна агресия по образец. Демонстративно незачитане и налагане над другия. Само по себе си показва кофти характер или възпитание, или липса на уважение, в комбинация с други неща би могло да е част от репертоара на тормоз, но може и нищо особено да не е.

# 1 937
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 151
Да,но strawberry0302 говори за постоянните обиди и цинизми ,чести избухвания,които търпи от мъжа си.
А това  е вид домашно насилие.
Мисля,че най-доброто,което може да направи е да се премести в имота наследен от родителите и.
Да покаже,че има достойнство,даразбере той,че тя няма да търпи такова отношение.
Ако не е финансово стабилна-нека да помисли какви са вариантите за по-добре платена работа-някакви курсове например..дори работа в чужбина..

Животът е само един.Не си струва да го пропилява.

# 1 938
  • Мнения: 5 856
Абе, да те режат с "като не ти харесва - разведи се", е пасивна агресия по образец. Демонстративно незачитане и налагане над другия. Само по себе си показва кофти характер или възпитание, или липса на уважение, в комбинация с други неща би могло да е част от репертоара на тормоз, но може и нищо особено да не е.
Е то и моя мъж като му направя забележка при шофиране ми казва да се сменим? Дразня се, но не го разбирам като тормоз. Виж, аз съм проклета и сигурно го тормозя, но добре, че е търпелив.
Ние много рядко се караме. Просто сме си напаснали характерите, имаме си неща, които ни дразнят у другия, но общо взето живеем в щастие и хармония. И все пак понякога проявяваме микроагресии. Аз не вярвам, че съществува абсолютна 100 процентова хармония. Неминуемо е нещо да ни подразни у другия, но това не е домашно насилие. За съвсем други неща става въпрос.

# 1 939
  • София
  • Мнения: 20 725
Cuckoo, историята ти наистина е нелепа. Те и моите родители са се карали инцидентно понякога преди много години, ама ей вчера ги видях - над 50 години са заедно, разбират си се и си се гледат екстра. Много им се радвам. Не са ги обединявали грижите за внуци, че да си спасяват връзката. (Имат внуци, но не са ги гледали те имам предвид) Ама никога никой от тях не е тормозил другия - вечно в синхрон относно дома и подредбата, общи цели, общ живот.
Ами при нашите не мога да кажа, че е имало синхрон за много неща. И не говоря за инцидентни проблеми, а за доста сериозни караници. Просто отбелязвам, че не са били в някоя от двете крайности, изкараха 60 години брак, но след моето раждане не зная доколко са били щастливи заедно. Но аз като малка не съм го усещала, нито съм си задавала въпроса нашите добре ли са чувстват заедно.
Давам го като пример, че може да не е било перфектното за тях, обаче оставането им заедно е било за добро, и като обяснение за критикуваните родители по-назад, които не хуквали да се развеждат. Добро за мен, де, не за тях.
Мантрата на майка ми беше: "Тоя има едни кусури, другият ще има други".

Последна редакция: вт, 23 юли 2024, 18:28 от Cuckoo

# 1 940
  • София
  • Мнения: 44 515
Имам една приятелка, мъжа й така - само й мълчи, спи в другата стая, и той с репликата ако не й харесва, да се изнесе... Не е насилие, само мачкане.

# 1 941
  • Мнения: 8 093
Мантрата на майка ми беше: "Тоя има едни кусури, другият ще има други".
А защо трябва да има друг? Изобщо някой? Без мъж не може да се живее ли? WTF
Да ви светна, без мъж, особено токсичен, се живее ооооо, как се живее...

# 1 942
  • Мнения: 24 688
Cuckoo, историята ти наистина е нелепа. Те и моите родители са се карали инцидентно понякога преди много години, ама ей вчера ги видях - над 50 години са заедно, разбират си се и си се гледат екстра. Много им се радвам. Не са ги обединявали грижите за внуци, че да си спасяват връзката. (Имат внуци, но не са ги гледали те имам предвид) Ама никога никой от тях не е тормозил другия - вечно в синхрон относно дома и подредбата, общи цели, общ живот.
Ами при нашите не мога да кажа, че е имало синхрон за много неща. И не говоря за инцидентни проблеми, а за доста сериозни караници. Просто отбелязвам, че не са били в някоя от двете крайности, изкараха 60 години брак, но след моето раждане не зная доколко са били щастливи заедно. Но аз като малка не съм го усещала, нито съм си задавала въпроса нашите добре ли са чувстват заедно.
Давам го като пример, че може да не е било перфектното за тях, обаче оставането им заедно е било за добро, и като обяснение за критикуваните родители по-назад, които не хуквали да се развеждат. Добро за мен, де, не за тях.
Мантрата на майка ми беше: "Тоя има едни кусури, другият ще има други".

Едно е хората да не си подхождат и да не са щастливи заедно, друго е да има домашно насилие. По това, което описваш във вашето семейство по-скоро е нямало такова.  Освен, ако има по драстични примери, освен разправия за карта за море.  Обиди, вербално насилие, подценяване, мачкане, доминация...едва ли нямаше да разберете, ако има такива неща.

Всъщност най-ясната индикация  е страхът,  в случая не личи майка ти да се е страхувала от баща ти.

# 1 943
  • Мнения: 855
При нас е точно така
За най-малкото нещо избухва,запичват цинизми,псувни,винаги друг или ако няма съм аз виновна ,никога той.
И като се скараме после,не говори нито ма мен нито на децата докато му потрябвам за нещо да му свърша и тогава няма извинявай,а нарежда какво трябва да свърша.
Всичко винаги е в “името на семейството”
Винаги се налага,с него спор е невъзможно той знае всичко всички сме прости,глупави.
Обиждал ме е пред приятели.
Аз нямам право на мнение,трябва винаги да става каквото той каже,ако си кажа мнението се започва спор,той знае.
И постоянно съм в стрес и страх съм кога как ще се прибере ,как ще мине вечерта за да не се нервира.
Ако изляза след работа с колеги(а то се случва много рядко)са сцени.
Трудно се говори с него защото той се опитва да ме надговори и аз от стрес забравям какво искам да кажа.
Замитаме проблема под килима до следващото избухване.
Затова си записвам вече какво имам да кажа.

# 1 944
  • София
  • Мнения: 20 725
Явно майка ми не си го е слагала толкова на сърце.
А т.нар. мачкане го може всеки, вкл. приятелката, стига да има желание.
А защо трябва да има друг? Изобщо някой? Без мъж не може да се живее ли? WTF
Да ви светна, без мъж, особено токсичен, се живее ооооо, как се живее...
Когато е обмисляла развод, е била малко над 30, на тези години е било малко рано да се замонашва, но и 2 деца не се гледат лесно сама. Да не забравяме, че говорим за 70-те години на миналия век, когато ти "даваха" жилище, не можеш току-така сам да го купиш. А лекарите тогава не бяха цъфнали финансово. Само цитирам нейното мнение, не че го споделям.
И аз с ММ съм се сърдила и мълчала по цяла седмица, но като си говорим кротко - имаме все още какво да си кажем.

Последна редакция: вт, 23 юли 2024, 19:25 от Cuckoo

# 1 945
  • Мнения: 8 093
Казахме ти вече - багажчето и пътя. Няма кво да се коментира повече.

# 1 946
  • Мнения: 8 169
Има хора, които приключват връзката за най-малкия проблем, неразбирателство или дори недоразумение. А други търпят цитирам "обиди, цинизми и псувни", казвате че нямате близки затова. Нима този човек ви е близък, дава ви подкрепа, упора, как интимност след обиди и без дори изясняване на проблема. И какво замонашване, дори не е нужно да имате връзка, но мъж за секс много лесно се намира вече. Може и по-добре да си прекарвате отколкото сега. Сигурна съм, че имате и приятели. А за семейство.. надявам се да не гледате деца в такава среда. Не разбирам защо толкова много хора са такива комплексари, че дори недоволството си не могат да изкажат без псувни и обиди..  не са научени да общуват и да говорят, абсолютни нарциси.
Баба ми е споделяла за много труден първи брак, заради много силна ревност от негова страна, но никога не е използвал такива думи - това зависи от възпитанието и вътрешното достойнство, физическото насилие е друго нещо. Слава богу има много щастлив втори брак, с мъж когото срещна на 55г.

Последна редакция: вт, 23 юли 2024, 20:29 от T.Valcheva

# 1 947
  • Мнения: 8 093
Че аз къде съм написала да се "замонашва". Мъж за екс и забавление е едно, пък да си вземеш някой у вас, съвсем друго...
Пък двете деца, тя си ги е гледала сама и без това плюс, че е гледала и третото пораснало дете. Сравнение не може да има.

# 1 948
  • Мнения: 22 071
strawberry0302, и то това го търпиш, защото...? Ако твоята дъщеря е в тази ситуация, какво би я посъветвала?

# 1 949
  • Мнения: 797
При нас е точно така
За най-малкото нещо избухва,запичват цинизми,псувни,винаги друг или ако няма съм аз виновна ,никога той.
И като се скараме после,не говори нито ма мен нито на децата докато му потрябвам за нещо да му свърша и тогава няма извинявай,а нарежда какво трябва да свърша.
Всичко винаги е в “името на семейството”
Винаги се налага,с него спор е невъзможно той знае всичко всички сме прости,глупави.
Обиждал ме е пред приятели.
Аз нямам право на мнение,трябва винаги да става каквото той каже,ако си кажа мнението се започва спор,той знае.
И постоянно съм в стрес и страх съм кога как ще се прибере ,как ще мине вечерта за да не се нервира.
Ако изляза след работа с колеги(а то се случва много рядко)са сцени.
Трудно се говори с него защото той се опитва да ме надговори и аз от стрес забравям какво искам да кажа.
Замитаме проблема под килима до следващото избухване.
Затова си записвам вече какво имам да кажа.
Виж, strawberry, няма оправия с такъв човек. Дистанцирай се без да се караш с него, той явно се храни емоционално от скандалите. Разтоварва се от напрежението за твоя сметка, после си почива в мълчание, така до следващия път, когато усети нужда от скандал. Не се разправяй за нищо, не обсъждай, не изказвай мнение, да си дудне за каквото реши. Не излизай с него по никакъв повод, мятай му манджата и отивай в друга стая, гледай си телевизия или там каквото правиш вечер отделно. Откажи почивки и излизания за някакъв период от време, спестявай пари и си подготви къщата за изнасяне. Такъв няма да излезе, ако го помолиш, ще агресира. Ако той се опита да инициира разговор не се обяснявай, просто кажи “ да, да добре” и толкова, после прави както решиш и каквото си решила. Той много добре знае какви ги върши, обаче си му харесва да те мачка и няма да спре, приятно му е, няма да се промени.

Общи условия

Активация на акаунт