Домашното насилие – тема №4

Динамиката в една двойка не винаги е изцяло видима. Татко беше от тези съпрузи, дето им сервират и отсервират. Мама обаче никога не ѝ се налагаше да прави или носи нещо тежко. Все се шегувах като ги видя - мама само с чантичката, татко здраво натоварен. Той не позволяваше, не че тя го е искала. Обувките ще ѝ закопчае, нищо че тя няма проблем сама да го направи, по-хубавия плод на нея ще даде...

Моят мил муньо е прекрасен мъж и не бих го заменила за друг. Вярно, че е муньо, защото не му слугувам, напротив, често той ми “слугува” (което аз наричам “грижи се за удобството ми”), но като съм си го избрала, ще си го търпя! За мен това не е муньовщина, а проява на взаимно уважение.

Жизнения стандард си го осигуряваме двамата, вече 24 години. Ще си го търпя муньото…. Даже си го харесвам и обичам. Дали съм жена?

Ама никой не е казал, че е длъжен. Говорим за взаимност, която често липсва по нашите земи. Да гледат възрастната двойка взаимно да си доставят някаква радост, нещо заедно да направят. И по-често мъжете са тези, които се пускат по течението и си кютат, защото на жените е вменено да се грижат.

Под "муньо" имам предвид, че поне според мен дава повече, отколкото получава. Но това си е моето частно мнение, не е в моето семейство.
Също така отчитам, че  някои мъже нямат против да са финансовият стълб, стига жената да се грижи за уюта вкъщи и да им реже салата и сипва ракия. А, и основното - да им вади душата с памук и накрая да става нейното.

Да разбирам ли, че всеки мъж, който е равностоен партньор, а не очаква жена му да му готви, чисти, сервира и масажира петичките, а дори (не дай Боже) участва в отглеждането и възпитанието на собствените си деца, е муньо? Или този, който не бие редовно шамари на цялото домочадие?

Е, стига, далеч не е казала това Cuckoo.

Аз пък очаквам и от сина си, и от зет си да уважават жените си, а и жените като цяло.

Не ми отива да съм събирачка на памук Приемам мъжете за зрели, разумни същества, с които можем да имаме равнопоставен диалог. Тези, които се изживяват като някой, на когото трябва да мяучиш, за да ти обърне внимание, не са за мен.

Ама споделянето на отговорности и задължения, как води до изземване на водещата роля? И защо, изобщо трябва някой да е във водеща роля, в семейството?

Ако в някое семейство единия е във водещата роля, обикновено нещо не е наред.

 И на мен не ми харесва ваденето на душата с памук. Това е б.си изтощителното занимание. Предпочитам човек, с който се говори нормално, вместо да  се правя на сив кардинал, или да мяуча и манипулирам, та да стане на моето.  Аман от неуверени мъже, дето трябва да им галиш егото, та да не се спихне.

Здравейте, ще се включа с малко дълъг коментар за приятелка, не знам, дали изобщо става въпрос за домашно насилие, но се надявам да получа някакви съвети.

С въпросното момиче бяхме състудентки и много близки приятелки. Когато започна да излиза с настоящия си съпруг, се отдръпна от приятелската ни група и започна да излиза само с него и негови познати. В последствие напусна София и заживя с него в малко населено място, в едно жилище с неговите родители. От тогава сме се виждали няколко пъти, при които винаги е с него. Случвало се е да идват до София двамата, но той да е зает, когато сме ѝ предлагали да се видим с нея, докато той си върши работата, отказваше. После забременя и тотално прекъсна връзка с нас. Не сме се карали, просто се отдалечихме. Не бях чувала нищо за нея от около година, докато вчера с мен не се свърза едната ѝ сестра. Много притеснена, ме пита, дали се чуваме с нея, знаем ли нещо, защото е прекъснала контакт със семейството си и двете си сестри. Доколкото разбирам след раждането на детето, съпругът не е искал да го водят на гости при родителите на приятелката ми, защото според него там нямало условия. Родителите са ги посещавали от време на време, но доколкото разбирам и те като нас никога не са оставали насаме с дъщеря си. С времето тя започнала да си намира оправдания, че са заети и все по-рядко да звъни и да си вдига телефона, под претекст, че няма време заради детето. Накрая спряла изобщо да им вдига телефона. Двете ѝ сестри живеят в чужбина, с тях ситуацията е сходна. Приятелката  ми започнала все по-рядко да им вдига телефона и да отговаря на съобщения, защото била много заета, имала гости и подобни. Вече не контактува и с тях. Не е имало скандали, просто е спряла да вдига на всички.

Не съм запозната в детайли със семейната им история, но тя обожаваше сестрите си. Буквално казваше, че са ѝ като майки. Родителите ѝ също са много готини хора. Като чух сестра ѝ така притеснена, се зачудих възможно ли е да е подложена на някакъв вид насилие. Но от друга страна не е споменавала нищо притеснително, а и уж сама е започнала да ги избягва. От снощи го мисля и ми се иска да помогна, но не виждам как. Драснах ѝ веднага едно съобщение, в стил хей, как сте. Получих само seen и засега нямам отговор. Използвам форума за забавните теми, но реших да попитам тук, дали някой е преживявал нещо сходно и дали може да даде съвет.

Истината е, че докато тя не поиска помощ, нищо не може да се направи.
Освен родителите й да отидат изненадващо, да я изведат насаме /ама с детето, за да не я е страх, че може нещо да му се случи ако излезе/и да се надяват да признае. Ако признае, да са готови веднага да ги вземат /нея и детето/.

Имам сходна история с приятелка. Замина за една южна страна с мъжа си и свекърите и спря контакт с всички. Сигурна съм, че там не става въпрос за домашно насилие обаче. Веднъж й писах, отговори ми, че повече не желае да комуникира с българи и това беше. Повече не й писах, нито тя ме е търсила, а някога бяхме много близки.
Във вашия случай не знам. Всичко се случва. Аз бях болна два месеца и също бях преустановила контакт с всички, защото нямах сили за нищо. Това не значи, че с мъжа ми сме се трепали вкъщи.
Попитайте я има ли нужда от помощ, но пък знае ли се мъжа й може да й чете съобщенията.

Ако това е сестра ми или дъщеря ми,няма да спра да ровя,докато не разбера какво става.
Защото така действат насилниците.
Най-напред отделят жертвата от приятелите,след това от роднините,накрая от родителите.
И когато жертвата остане сама,започват да я мачкат.

BerryBoo, домашно насилие е според мен, защото се касае за ограничаване на контактите, определяне на контролирана среда около приятелката от страна на мъжа. Не е ясно докъде може да стигне или е стигнало това насилие.
Имам пример с приятелка, при който мъжа беше ограничил приятелката ми да се среща с приятелки, които не подкрепят връзката с мъжа й (насилствена и контролираща) и изразяват мнение. Постепенно с раждането на децата и другите приоритети хватката се разхлаби и се възобновиха срещите ни. Но при един техен разрив за нещо случило се между тях той отново забрани всякакви контакти и тя прекъсна контакт с мен дори и по социалните мрежи.
Нищо не може да се направи освен да се чака тя сама да се осъзнае. Но мисля, че родителите могат и трябва да се намесят. Те си познават дъщерята, имат по-чести контакти, макар и по телефон или редки срещи на живо и предполагат какво се случва и могат да реагират.