Анонимната, не се сещам за твоята история кога сме я коментирали, но не мислиш ли, че има разлика с дадените примери от последните страници? Да, това е проблем на системата, липсата на адекватна подкрепа и защита, но ти си се разделила с него. Защо не се събрахте отново ( нали да не те бие разделени), защо не му роди още едно дете? Ей това е разликата с теб и много от историите, за които говорим.
- Публикувана: 20 апр. 2023, 20:10 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2024, 10:05 ч.
Домашното насилие – тема №4
Насилие има, но не всички мъже в България бият жените си вие жените тук във форума можете да си направите генерални изводи от няколко случая. Аз, биех сестра си с юмруци, но бях дете и родителите ни нищо не ни казваха оставяха ни да се бием, докато някой от нас спре.
Освен това единият ми дядо (бащата на майката), шамарише баба ми защото не искаше да говори с баща ми или пък щото не беше сготвила.
Израснах с родители, които постоянно се караха, баща ми беше пияница и т.н.
Освен това единият ми дядо (бащата на майката), шамарише баба ми защото не искаше да говори с баща ми или пък щото не беше сготвила.
Израснах с родители, които постоянно се караха, баща ми беше пияница и т.н.
И после се чудим как така жертвите (и насилниците) приемат насилието за нещо нормално
Според мен трябва да се намери един добър адвокат, който да се стреми да намери вратички в закона, а не сляпо да се уповаваме на него.
А и доколкото разбирам, анонимната говори за отдавна, нагласите и нормативната уредба са се подобрили оттогава.
Ей това ни е слабостта на жените - сакън да не сме агресивни. И се тюхкаме как така момичета се биели. Не че е добре, обаче по-нататък в живота може и да ни свърши работа. Нямам предвид да набием мъжа, но да имаме топки да се борим с него на библейския принцип око за око
А и доколкото разбирам, анонимната говори за отдавна, нагласите и нормативната уредба са се подобрили оттогава.
Ей това ни е слабостта на жените - сакън да не сме агресивни. И се тюхкаме как така момичета се биели. Не че е добре, обаче по-нататък в живота може и да ни свърши работа. Нямам предвид да набием мъжа, но да имаме топки да се борим с него на библейския принцип око за око
Рф, анонимната е била финансово стабилна, явно е имала и покрив над главата. Много жени нямат това и тогава измъкването е много по-трудно, особено с деца. Отделно, виждаш колко застъпено е насилието в семействата, виждаш какво е отношението на много хора. За колко жени насилието е норма, за колко жени моделът на мъж (бащата) е насилник, колко жени имат за модел майка, която стои и търпи? Ако смяташ, че това е нормално, че е навсякъде, че няма да намериш нещо различно, ако представата ти за мъж включва шамари, ако никога не ти е бил даден пример как да се опълчиш, как да прекратиш, как да се справиш сама, ако никога нищо не ти е подсказало, че тази ситуация е нередна, ако обществото ти казва, че не си жертва, че ти харесва, или пък че трябва да търпиш, че си си го търсила и заслужила, ако институциите са безразлични, а ти нямаш собствен ресурси, може би защото насилникът те е откъснал от работа и приятели... откъде да дойде? Много хора няма да успеят в тези обстоятелства, а за тези, които ще успеят, борбата ще е със зъби и нокти.
Много тъпо е отделено домашното насилие от "нормалното насилие", което влиза директно в НК.
Домашното е мармалад. Вдига ти скандал, не те оставя да спиш, гони те посред нощ, пляска ти един задвратник - не е насилие, а семейна свада. Е@@си!
Това е положението в тая тъпа държава.
Домашното е мармалад. Вдига ти скандал, не те оставя да спиш, гони те посред нощ, пляска ти един задвратник - не е насилие, а семейна свада. Е@@си!
Това е положението в тая тъпа държава.
Просто трябва да се криминализира уронване на достойнството или нещо такова. И там да влизат всички гаври и тн. не само в семейства, но и такива, които гледаме по разни клипчета от Молове и училища. Това е емоционално насилие - гавра. Както е гоненето, онзи дето я принудил да спи в колата и тн. Ей тия всичките неща трябва да са класифицирани в НК.
Две деца, и то разнополови, не е чудо невиждано да се бият. Родителите трябва да преценят докъде се разрешава. Това не означава, е непременно ще излязат насилници.
Ти намираш ли за нормално детският бой да включва юмруци, и то от момче към момиче? Разбира се, и никой не твърди, че напременно ще излязат насилници, но е видно как насилието е нормализирано, как се приема и в някаква степен, дори поощрява. Между другото, има и доста случаи в които малки деца удрят майките си - това също не се стопира и се смята за нормално. На какво учат родителите едно дете позволявайки му такова поведение?
Вярно, че на младини не бях толкова ербап, пък и още си имахме чувства.
Обаче ако някой не ме оставя да си легна, или ще се заключа в друга стая, или заминавам при нашите. Може и на хотел за няколко нощи.
Напоследък се случва аз дудна за нещо вечерта, а ММ казва: "Не ми се кара сега, лягам си". И сме дотам.
Обаче ако някой не ме оставя да си легна, или ще се заключа в друга стая, или заминавам при нашите. Може и на хотел за няколко нощи.
Напоследък се случва аз дудна за нещо вечерта, а ММ казва: "Не ми се кара сега, лягам си". И сме дотам.
Моите се бият от две годишен големия, другия още бебе. По късно и малкия хич не му отстъпваше, може би едва сега се поукротиха, въпреки че пак не е като да не се случва.
И аз колкото бой съм изял като малък и по голям, от по голям брат и в училище, помня в 6 или 7 клас класната ми ме направо ме смля за някакво провинение. И кво от това - не го възприемам като нещо кой знае какво. Бой съм ял и от жените, с които съм бил, че и някои от само приятелките. Баси като се замисля имам истински профил на жертва на домашно насилие...
Но както казах не го възприемам като нещо изключително. Освен това в истински бой повечето хора при първия удар се шокират или стават жертва на страха си, докато психически подготвен човек може да се бие докато има физическа способност, както и да взема адекватни преценки за действията си- да се бие, да избяга или да преговаря.
И аз колкото бой съм изял като малък и по голям, от по голям брат и в училище, помня в 6 или 7 клас класната ми ме направо ме смля за някакво провинение. И кво от това - не го възприемам като нещо кой знае какво. Бой съм ял и от жените, с които съм бил, че и някои от само приятелките. Баси като се замисля имам истински профил на жертва на домашно насилие...
Но както казах не го възприемам като нещо изключително. Освен това в истински бой повечето хора при първия удар се шокират или стават жертва на страха си, докато психически подготвен човек може да се бие докато има физическа способност, както и да взема адекватни преценки за действията си- да се бие, да избяга или да преговаря.