Домашното насилие – тема №4

Кой го знае дали е имал изобщо нещо преди 20+ години, когато го е взела.

Ами виновна е. Индивида е пуснат с условна присъда. След тежка телесна повреда... Къде е вината? И после се прибира при тая същата смачкана женица. И тя кво??? Щом за тежка телесна няма справедливост, тв какво да направи? Аз бих направила разни работи, ама ще ме баннат ако ги напиша..

Точно това ми е притеснението. Така поне с мен е споделила. В момента родителите й са на пътуване, ще се върнат другата седмица.
"Детето" е на 20. Наричам я така, защото и моята е на почти толкова, дете си е.
Живеят заедно под наем, няма мое и твое жилище в случая. Причина не е споделяла, казва "не знам откъде дойде това избухване"...


Разбира се, че бих искала да знам, още в първия си пост казвам, че се поставям на мястото на майката. Това обаче не прави нещата по- лесни за мен как да подходя. За притеснение си е, че явно нещата за това момиче също не са никак лесни

Ей това, бога ми, не го разбирам. Наистина. Искрено не мога да проумея, че някоя жена може да е в такава ситуация и да иска да се махне, а да няма кой да й помогне. Семейство, приятели, отделно институции колкото и да не са ефективни. Никой не живее капсулиран, все има някой около него. Имам поне 2 приятелки, за които главата си залагам, че биха скочили веднага, биха ме приютили и помогнали с дом, пари и подкрепа. На секундата. Отделно семейството ми. Отделно колеги и просто познати, които може и да не помогнат с дом, но примерно с пари, услуги, познанства.

Приемам, че може и да съществува някъде жена, която е сирак, няма родители, няма роднини. Забъркала се с боклук, той я откъснал от приятели и познати и няма реална помощ. Но това са единични случаи. Истината е, че има желаещи да помогнат, но жертвите на насилие не търсят помощ и я отхвърлят. Малко ли примери и тук се дадоха? Ето я и тая. Оправдава насилника. Сори, не можеш да помогнеш на човек, който не иска помощ.

Изглежда не се сещате, че мъжът може да заплашва да навреди и на децата, и какво ли не

Колко жени убиха, които даже бяха избягали от насилника, бяха и сигнализирали институции? Какво да направи, да напусне държавата, пластична операция? Като дори шамари, които не са оставили следи или заплахи не са доказателство.

В конкретния случай, с жената на прокурора децата не са ли пълнолетни?

Дъщерята е непълнолетна, което за мен е много решаващо за действията на майката в случая. Като нищо ще остане без родителски права и ще тормозят детето й далече от нея.

Да, в последствие прочетох, че е 15 годишна..но е налице вече един пълнолетен насилник.

Че той вече им вреди. Да стоят ежедневно в такава атмосфера и да гледат как бият майка им е ужасна вреда за едно дете.

Ако другият вариант е майка им да я няма и да бият тях, аз също ще лъжа и мажа на нейно място. Няма да се замисля.

Насилие има, но не всички мъже в България бият жените си вие жените тук във форума можете да си направите генерални изводи от няколко случая. Аз, биех сестра си с юмруци, но бях дете и родителите ни нищо не ни казваха оставяха ни да се бием, докато някой от нас спре.
Освен това единият ми дядо (бащата на майката), шамарише баба ми защото не искаше да говори с баща ми или пък щото не беше сготвила.

Израснах с родители, които постоянно се караха, баща ми беше пияница и т.н.

Аз съм писала вече много пъти по темата.
Даже рфф ме е питал същите тези въпроси, отговаряла съм му. Водили сме дискусия поне 3 пъти:) Но той е много активен във форума, а аз по тази тема пиша само анонимно, така че сигурно не помни.
Но да... вижте как седят нещата.
Няма да разказвам цялата история, писала съм я.
Удари, малко бебе и аз. Изнасям се, на квартира, гледам си изцяло сама детето. Нямам финансови проблеми, но все пак много пестеливо живях, че съм в майчинство и сама.
След като сме вече раздлени той ме преби, при среща за да види детето.
Вярвам в силата на закона и съм решителна. Звъня на 112, идва полиция, казва семеен сканадл да не се саморазправяме ако може. Той казва, че и аз съм го ударила и то много лошо.
Класически действам и с още вяра, изкарвам си медицинско, естествено е лека телесна повреда (Слава Богу!).
На средна щеше да е същото, има шанс само за тежка...ама нали...
После адвокат - адвоката ми каза Ако искаш ще водим дело, но ще е твоята дума срещу неговата, няма свидетели, лека повреда, дори да докажеш нещо то ще е някаква минимална глоба и толкова, а иначе разходите са си за мен.
Естествено може незабавна защита, но тя е опредлено време и важи само за мен. Т.е има право да вижда детето и няма кой друг освен мен да му го предава всеки път. Още повече детето е малко и тогава трябваше да го вижда в мое присъствие (никоя от страните не искаше да се виждат насаме, беше бебе кърмаче).
Имам и приятели и роднини, родителите ми са в друг град далече от мен. Приятелите каквото и да правя няма начин да осигуря някой всеки път да приема и предава детето. Това означава един дежурен (който и детето познава и приема).
И тая незабавна защита все пак ще свърши, тя не е до живот. (шест месеца май беше, не помня). Не че има как да се приложи с малко дете.
Да не говорим, че той (логично, заради детето) знаеше къде живея, така че съм се прибирала бая години със страх. Причаквал ме, писал е, звънял е, свързвал се е с приятели мои и предполагаеми гаджета
До ден днешен (много години и километри ни делят) ако се тропне варата се стряскам.

Няма защита, няма полиция, няма закон, няма значение роднини и приятели колко ме подкрепят. Никой не може да е с мен нон стоп, 24 часа.
Аз се отървах отдавна, с малко психически и финансови загуби. Физическите изобщо не ги и броя.
На него не му се случи абсолююютнооо нииищо до ден днешен.
Дано не се сети някой ден да си доотмъщава, защото и тогава - ще действам спрямо закона, имам и роднини и приятели, ама...какво от това. Ще се случи едно голямо Нищо.

Бившият ми не е прокурор.
И да можеше да съм в куфар. Тогава сигурно можеше и да има някакво наказание, но нямаше да ме топли много.

Анонимен
Съжалявам, че това се случи с теб и детето ти. Надявам се животът ви да се развие по-добре в бъдеще.

Аз това не мога да разбера. Ако взема, че пребия до смърт някого, с когото живея, много бързо ще ме арестуват, дори ще ме осъдят. Сега, колко ще лежа, друг въпрос. Но ще ме осъдят най-вероятно за убийство. Дори ако убитият е оставил предсмъртно писмо, че сам е паднал (около 17 пъти) и аз съм невинна. И разследване ще има, и свидетели ще се намерят, и доказателства...
Ако този същият пребит от мен човек не умре, ами има само лека или средна телесна повреда, и да ме арестуват, пак ще ме пуснат без последствия. Няма значение, че има свидетели и доказателства – стига да наплаша достатъчно жертвата или да му се примоля и обещая, че повече няма да правя така, за да си оттегли жалбата и промени показанията. И да излъже, че сам е паднал.
Всички околни ще знаят, че аз съм го пребила, полицаите и лекарите – също, но аз ще се отърва и ще продължа да го млатя, защото законът ми го позволява.
Защо в този случай думите на свидетелите, полицаите и лекарите не са достатъчни, та да осъдят насилника? Нищо че жертвата отрича. Те са видели, че има престъпление и са готови да свидетелстват.