Правилно решение за раздяла или голяма грешка

Пък и какво е това щастие, което намират тези мамини дечица, когато растат с убеждението, че може да си сменят партньорите като носни кърпи!?

Всяка може да роди, но една на двеста жени сигурно може да предложи свобода, добро възпитание и истинска обич на детето си. Коментарите са най-голямото доказателство защо хората имат проблеми и не се разбират помежду си като възрастни. Ами защото родителите не са успели да изградят способността у децата си да обичат / възможност и способност са две съвсем различни неща/. Да, велико е да отгледаш, възпиташ и образоваш човек и не става докато си караш по стария начин, т.е хвърляш нещо там за ядене на детето и го оставяш от годинка по ясли, градини и училища повече време, отколкото ти е работният ден. Затова за вас не е велико, защото вие реално не сте от тази категория родители, които действително правят нещо велико - дават свобода и истинска любов на детето, изграждат мисленето му, съответно и бъдещите му успехи като човек, като личност, не просто задоволяват физиологични нужди 20 години. Всъщност, знам че ще се обидите, но не ми пука особено, 90% от родителите не са способни дори физиологичните нужди на детето си да покрият - да му осигурят пълноценен сън, достатъчно разходки навън и движение, хубава храна, здраве, нормално детство. Дори тук са пълен провал голяма част от родителите, излишно  е да започвам да говоря за възпитание, то първо детето не е при теб физически, за да имаш възможността да го възпиташ. Да, ако мисленето е животинско, не е велико, ако детето е завряно по цял ден в класната стая, защото родителят толкова може - не е велико. Ако детето е принудено да копира робския начин на живот на родителите - не е велико. Но вие дори не допускате, че има и друга действителност, че има нормален, смислен живот, че има хора, които наистина обичат децата си / защото повечето ги обичат само на думи/ и искат те да бъдат и като деца, и като възрастни после наистина щастливи и тази обич е свързана с конкретни действия. Най-великото нещо на света е да си способен като родител да дадеш едновременно физическа, емоционална и финансова грижа. Едновременно. Колко такива хора познавате, защото сред стотиците те са единици.

Съгласна съм, че е постижение да отгледаш, възпиташ и образоваш човек. Ако синът ти е станал мамино синче, определено си се провалила със задачата.

Благодаря за коментарите и изказаните мнения. Всъщност, най-тъжното е, че тя винаги се е изтъквала колко добре се е справила с възпитанието и отглеждането му. Да, много често е казвала, че не я интересува, че няма хубава работа, че няма успешна кариера, но има дете. Всъщност, още в началото на връзката ни, тя подпитваше за бебе, и аз й казах, че искам първо кариера (не че това е било най-важното за мен, но ми беше шок, че ме пита такова нещо, а сме съвсем пресни и исках да се измъкна), реакцията беше осъдителен поглед, ама как така, жените след определна възраст раждали трудно, недай боже да се наложи секцио (много е против него, било разваляло връзката между майката и бебето). Постояно бълваше отрови, разказваше как нейна позната е само на 32 години, но вече има проблеми с костите, и причината е раждането на двете й деца, обръщаше с мен с по име ''Виждаш ли, на 32 години и вече има такива проблеми), като според мен това беше препратка, че трябва да родя възможно най-скоро.

На твое място не бих се пънала да влизам в семейството на ограничени селяндури, но ти си знаеш.