В момента чета ... 84

Да, и тези събития също не съответстват на логиката, но пък и в реалния живот понякога толкова са нелогични действията на някои хора 🤷🏻♀. В случая по-скоро се изненадах от въпроса (който иначе всъщност беше и за мен изникнал),  но пък и така сама си отговорих на един друг отколешен въпрос за четенето с разбиране - защото в случая това май е точно такъв пример, според мен един от начините да се постигне е с предизвикване на достатъчно голям интерес, ще се опитам да го прилагам в бъдеще - ако се наложи.

Аз знам, че много хора тук бяха писали, че мразят въпроса "какво е искал да каже авторът", но целта на този тип обучение е да се мисли логично и ясно, и на първо място да се разбира нормално сюжетът, а не да се търсят скрити послания.

Защото учудващо много хора изобщо не разбират обикновен линеен сюжет и го заменят с някаква собствена интерпретация, след което са страшно разочаровани. Примерно - тези дни излезе трейлър на Балада за пойни птици и змии - има прекалено много коментари от хора, които въобще не са разбрали за какво става дума и смятат, че книгата е за това как Сноу от добър станал лош.


Що се отнася до Хари Потър - нататък има още такива странни моменти, но не мисля, че са дупки в сюжета, а че той е малко глуповат.

Ще ги видим, с трета книга  (аз самата) не съм напреднала много, на пета глава съм.
По-важното е, че независимо от това, книгите са интересни и увличат, а пък и на места забавни (успяха да предизвикат някои сцени и смях).

Така е
На мен трета книга ми беше любима дълго време (преди да стигна до финала - това беше дълъг период, тъй като го чаках да бъде написан и после да излезе на български), но впоследствие се подразних от някои неща (че един от персонажите е с акъл на тинейджър, а изглеждаше толкова обещаващ - няма да пиша спойлери) и това ми развали отличното впечатление.

За съжаление преди да реша да я чета, взех че прочетох резюмето (на английски, там е по-пълно от статията на български) на книгата в Уикипедия. Така че май няма много да се изненадам, освен в някои детайли
Мисля, че и с други имена има заигравки, което лично аз много обичам като цяло в текстовете.

Лупин

О, много благодаря че обърна внимание ❤, затова пък изобщо не се сетих или замислих. Страхотно, много харесвам такива езикови игри.

В края на "Ловецът на цветя" съм. Леко четиво, привлекателно особено за хора обичащи цветята, флората, загадките, историята и мистериите. Допадна ми , че научих нови неща, и най-вече обожавам да чета книга с търсачката - т.е. нови хоризонти.

Букай не съм чела, затова не мога да кажа дали е за глупави хора или не По принцип изначално въпроса е малко странен. Чела съм Коелю, преди да стане известен и цитиран от хора под път и над път. Аз лично за себе си намерих в неговите книги разни неща, които ми помогнаха да погледна от друга гледна точка на определени въпроси. И досега харесвам "Алхимикът" и "Край река Пиедра седнах и заплаках", но не бих ги цитирала като верую. На мен лично ми допаднаха определени неща в него, не се имам никак за глупава Други не ми. В един момент открих повтаряемост на модела на писане и ми стана безинтересен, така че новите книги не съм му ги чела. Не знам, това е много сложен въпрос и много труден за разискване, защото в различните жанрове може човек различни неща да открие. Аз например нямам предразсъдъци, или почти не. Чета почти всичко, е, има жанрове към които не посягам, защото не ми допадат. Но във всяка книга извън зоната ми на комфорт, винаги съм намирала по нещо интересно и впечатляващо за мен. Според мен човек трябва да прочете нещо сам, за да се убеди дали е неговата "чаша бира" или не.

Много интересно обобщение е направил, интересно ми е дали е чел нещо тяхно и изобщо дали чете книги или само жълтата преса. Вярно, че имаше преди години доста интервюта с манекенки и на всички Коелю им беше любим автор, но тогава той беше нашумял. За мен самия факт, че четат книга ги прави една идея 'по-умни' от останалите, ако ще и една на година да е. За съжаление съм заобиколена от хора, които не четат (изключвам семейството ми и близките ми приятели), но колеги, майки от площадката - повечето ме питат от къде намирам време да чета и те цитирам: 'нямат време за губене'.
Тъжно е, но пък за сметка на това има бг-мама и литературната под тема, да виждам, че просто моята среда е кофти, а не че е правило липсата на интерес към книгите. Факт е че в нашето квартално читалище има-няма общо 40-ина картона + тези на децата, а квартала ни не е малък.

Както и да е, по темата: има си настроение, възраст и човек за всяка книга, преди 10-15 години, в излизането ми от тинейджърските години четох Букай и Коелю, и ми допадаха - имаха интересни философски възгледи, достатъчно лесно и приятно поднесени, когато има с кого да ги обсъдиш бяха още по-приятни. Наскоро бях хванала да чета нещо на Букай, стори ми се повърхностно, но вече не съм така емоционална, както преди години. Иначе съм чела изключително 'глупави' книги, за които на края съм се чудила: 'Какво по д**лите прочетох току-що' и как може на някого да му харесва - главно чиклити

Иначе, в момента чета Тайната на Йеронимус Бош на Петер Демпф - за момента ми харесва, въпреки че може би очаквах малко повече, но аз по принцип харесвам такъв тип книги. Чела съм почти всичко на Алекс Конър - Тайната на Рембранд, Конспирацията Каваджо, Островът на мъртвите и т.н., в които се преплепитат исторически факти за художниците с художествена измислица и успоредно се развиват действията в настояще и минало. Надявам се да не ме разочарова края

Чета "Времеубежище", въпреки разнородните мнения, много ми харесва...

Ще й дам втори шанс!!
А на мен "Малинверно" много ми харесва!
Много ми напомня Сафон,една такава като приказка,уютна и мистериозна.

Отдавна не съм писала в темата, но прочетох новата тема и набелязах за прочит няколко заглавия
За "Хари Потър" - аз също не бях го чела, докато преди няколко месеца малкият ми син (тогава на 7, вече на 8 ) започна да го слуша в Сторител. Първата част я слушах с него и ми беше интересна. След това изпуснах нишката, тъй като той слушаше и без мен, вече е на трета част и много му харесва. Но си мисля, че аз едва ли на тези години ще се върна да дочета или слушам поредицата.
Приключих "Победителите" - Бьорнстад 3 и отново дадох безапелационни 5 звезди. Финалът ме стегна здраво за гушата и ме разплака, а толкова цитати от друга книга не бях запазвала досега. На Бакман съм чела единствено Бьорнстад, но се чудя дали да не пробвам и някоя от другите му книги. Някъде някога бях срещала мнението, че почитателите на Бьорнстад няма да харесат останалите, както и обратното.
Започнах "Дамски гамбит", провокирана от една статия за шахмата, в която се твърдеше, че тази книга и сериалът по нея имат значителна роля в популяризирането на играта през последните години. В самото начало съм, но започва обещаващо.

Аз като чела Бьорнстад, но не и Победителите /чака ме да намеря време за нея - и в тази връзка ми хареса Вашето ревю, ДюДю / ще кажа пък, че и другите три книги, които съм чела на Бакман ми допаднаха много. А именно - "Баба праща поздрави и се извинява", "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" и небезизвестната "Човек на име Уве" . По последната книга има направени даже две екранизации, и двете хубави по своему.
п.п. А Хари Потър ми е любим - детето в мен много, много го хареса

Аз съм заклета фенка на Бакман. Рядко автор да ми пасне толкова добре на душата. Много се радвам всеки път, в който открия още някой, който го е харесал. За трилогията за Бьорнщад много ме е яд, че приключи. Все едно се сбогувах и аз с града, и с жителите му.