В момента чета ... 84

  • 47 021
  • 747
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 1 516
Прочетох "Четирите вятъра". Авторката ми е много на сърце, но с този роман не ме грабна. Определям я като най- слабата нейна книга. Темата е тежка, но не успя да ме докосне напълно. Давам 3/5.

Продължавам със "С обич от Лондон".

# 121
  • Мнения: 4 722
Онзи ден в една фб група беше спомената "Яловата вдовица" на Бойка Асиова, намерих няколко страници ще ги прегледам дали ще ме грабне. Има я и в Сторител. Ще ми е интересно отзива ти след като я приключиш, Мишчица.

Аз чета " Лека нощ красавице " прехвалена от фб групите,тук не съм засичала май коментари. Около 80стр съм и до тук не съм впечатлена. Ще я докарам до край и дано обратите, които очаквам да си заслужават!

# 122
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 057
Прочетох "Четирите вятъра". Авторката ми е много на сърце, но с този роман не ме грабна. Определям я като най- слабата нейна книга. Темата е тежка, но не успя да ме докосне напълно. Давам 3/5.

Какво интересно нещо, аз я довърших също снощи и останах отново очарована. Даже ме разплака. Не знам дали защото дъщеря ми е на годините на главната героиня и има такова бунтовно тинейджърство или е нещо друго, но Елса ми беше много на сърце - не обичана, не желана, отритната, живяла само за децата, но намерила път към сърцата на хората около себе си. Имаше един момент, в който говореше с приятелката си Джийн и й каза, че когато дълго време се оглеждаш в хора, които не те желаят, не те обичат и те отблъскват, то твоето огледало стават те и ти започваш да се чувстваш невидима. И тогава Джийн й каза - Счупи го! Огледай се в мен - аз също мога да ти бъда огледало. Толкова много ми хареса този момент и толкова много истина има в него. Ние хората се оглеждаме в околните и понякога получаваме изкривена представа за себе си, особено ако сме раними и чувствителни. Много ми харесаха няколко мисли от там:

"Не страхът беше от значение в живота. А изборите, които човек правеше, когато го беше страх. Човек е смел заради страховете си, а не въпреки тях."

"Любовта е това, което остава, когато вече няма нищо друго.
Любов. В най-добрите времена тя е мечта. В най-лошите - спасение."

"Войнът вярва в край, който не може да види и се бори за него.
Войнът никога не се предава.
 Войнът се бори за онези, които са по-слаби от него.
Това звучи като майчинството."

# 123
  • София
  • Мнения: 26 349
Аз изобщо не харесвам фантастика и фентъзи, но Хари Потър успя да ме накара за го обикна- книги, филми- всичко. За мен дещеря ми- на 7 е г е малка за книгите, заради обема най-вече, иначе е гледала някои от филмите. Другото, което ми беше харесало е "Здрач", ама според мен, защото го четох в тинейджърските си години. 🤣
Минах половината на "Гробът на сестра ми, чакаме път днес и се надявам да успея да я дочета. За сега много ми харесва, даже вече поръчах и втората част. 😃

# 124
  • Мнения: 634
Започвам “Играчът” на Уолтър Тевис. Това е авторът на “Дамски гамбит”, тази книга е една от малкото, при които харесах и книгата, и филма по нея на Нетфликс. В “Играчът” става въпрос за билярд.

# 125
  • София
  • Мнения: 12 010
Приключих "Олива Денаро" - великолепна от първата до последната страница!

"Жената едно ценно нещо си има, после вече нищо не струва."
"Жената е стомна, който я счупи за него си е."
"Жена без мъж е като половин ножица, за нищо не става."
"Няма жена в единствено число."
"Жената е на този, който знае как да я откъсне, като розата."
"Правилата на подчинението са: върви право по пътя, гледай надолу, дръж се покорно, без да се усмихваш и кимай."


***
Има книги, на които слагам 5*.
А има и книги, на които с огромно удоволствие слагам 5*!

Виола Ардоне спечели сърцето ми още с първия роман, който четох от нея, а именно "Детският влак". В него се разказваше за малкото неаполитанско момче Америго Сперанца и историята на неговия живот.В "Олива Денаро" действието отново се развива в италианския юг, този път в малкото сицилианско селце Марторана, а времето е почти същото - 60-те години на миналия век. Олива е младо, енергично и будно момиче на прага на зрелостта, а средата, в която живее - закостеняла и назадничава, в плен на многовековни догми и традиции на нескончаеми кръвни отмъщения за накърнена чест. Младите момичета и жените са най-онеправданата част от патриархалното общество на провинциална Сицилия. Принудени да се омъжват най-често с уредени бракове, те остават за цял живот като зазидани вкъщи, отдадени на децата и съпрузите си и без право на глас и мнение.Такова бъдеще най-вероятно очаква и Олива, докато съдбата не решава за нея друго..

За прототип на Олива най-вероятно е послужила Франка Виола, известната сицилианка, възпротивила се първа на широко практикуваната система на matrimonio riparatore (поправителен брак) и пратила насилника си зад решетките за 10 години. Този "поправителен брак" дава правото на изнасилвача да се ожени за изнасилена от него жена като по този начин избягва затвора, а жертвата отново възстановява честта си на почтена жена и всички са щастливи....

Изумителното е, че това варварство е било залегнало в италианската законодателна система до 1981 г., когато е легално премахнато, но и до сега се практикува негласно в някои затънтени места, където обичайното право се прилага.

Романът е великолепна семейна сага, която прочетох на един дъх. Надявам се да видим и други книги от Виола Ардоне на български.

# 126
  • софия
  • Мнения: 401
'Град на момичета" чета в момента.На мен ми допада,с уговорката,че не е висок клас литература.Върви леко и разтоварващо.
Ще си взема и препоръчаната ОЛИВА ДЕНАРО.Обичам италианската тематика.

Последна редакция: пн, 01 май 2023, 12:31 от дудулина

# 127
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 197
Така. Вратата на Магда Сабо отива в графа недочетени, зарязани преди средата. Не издържах, въпреки че подходих уж подготвена какво ме очаква. Не открих никакво великолепие, нито добра романистика, ама коя съм аз, че да съдя награждавани автори и книги. Просто не е моето нещо и спазих обещанието пред себе си да зарязвам книги, които чета с неудоволствие( защото допреди 1-2 години за мен и моето ОКР беше немислимо да зарежа недочетена книга).
Затворих "вратата" и веднага започнах Да защитаваш Джейкъб- дълго време след като й "мина модата" тук Simple Smile Започва наистина обещаващо, неусетно отметнах доста страници. Да видим.
В Сторител слушам Стъклени съдби на Людмила Филипова- първа среща с автора, а темата се оказа много, много интригуваща. Има нещо в стила, което ме дразни, но засега интересът ми надделява.

# 128
  • София
  • Мнения: 26 349
Приключих "Гробът на сестра ми". Добре започнаха нещата, но не така свършиха. Книгата се чете бързо, хареса ми като цяло, но има какво да се желае. Авторът пуска някои "бомби" наготово, щеше да е хубаво да има по-голям съспенс. Да остави на читателя да се почуди това така ли е, не е ли така. Не ми хареса, че кажи-речи в последните 100 стр  се разбра кой е убиецът и после ми беше доста скучно. До последно се надявах да не е това и да има някаква по-интересна развръзка, но не би. За мен имаше странни мотиви за действията на някои от героите. Има накъде да се усъвършенства авторът според мен. Оценка 3.5/5.
Продължавам със Спи спокойно на Андерс Руслуд, книгата май е част от поредица, ама я взех от била и ще си я чета самостоятелно. 😃

# 129
  • Мнения: 11 784
Прочетох наскоро началото на книгата (Гробът на сестра ми), но не ми допадна стилът на писане на автора и тогава потърсих резюме на книгата- мисля, че даже писах тук, не съжалих че се запознах набързо с историята, не бих отделила повече от отделеното вече време на книгата. Не за друго, не че е чак лоша, а защото ме чака дълъг списък с още много книги, а вече книги, които не ми допаднат достатъчно не искам да ми заемат времето за други, които може да са много по-интересни, стойностни или вълнуващи.

# 130
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 079
Аз даже не помня кой е убиецът, както и в детайли книгата, ужас Joy

# 131
  • Мнения: 11 784
Трябваше да отговарям на въпрос на едно все още ненавършило седем години човече - “Как е отворена стаята на тайните, след като почти никой
Скрит текст:
 освен Хари и Волдемор, а Джини която чрез него я е отворила, уж не говори змийски
и се замислих, че всъщност това е оставено на въображението на читателя да се реши как
Скрит текст:
Моето обяснение беше, че Волдемор е “говорил” чрез омагьосаната от него Джини на змийски

# 132
  • Мнения: 2 347
Здравейте, момичета! Имам един малко... глупав въпрос, а и най-вероятно са водени дискусии назад във времето, но нямам възможност да ровя сега. Според вас книгите на Хорхе Букай за глупави хора ли са? Наскоро важен човек за мен ми даде негова книга и със сигурност ще трябва да я прочета. Аз самата имах някакви предразсъдъци, но понеже неговото мнение е много важно за мен, това ми помогна да подходя с по-чисто съзнание, но пък онзи ден един познат изказа мнение, че Букай и Коелю са авторите на "манекенките" и че не струват. Вие какво мислите конкретно за Букай? Благодаря ви!

# 133
  • Мнения: 6 440
За Руслунд да кажа, че наистина "Спи спокойно" е част от поредицата за полицая Еверт Гренс и експерта по внедряване под прикритие Пийт Хофман. Поредицата започва с книгите, в които като автор участва и Бьоре Хелстрьом и са на издателство "Ера" - търсете книгите на Руслунд и Хелстрьом. След смъртта на Хелстрьом поредицата беше продължена от Руслунд (той споделя в интервю, че още преди да разбере за заболяването, от което умира, Хелстрьом е бил решил да се оттегли от тази поредица, но Руслунд е искал да продължи с нея) - тези книги, които са само от Руслунд, са издадени от "Сиела". За съжаление, не всичко е издадено на български.

А "Гробът на сестра ми" на мен ми хареса включително заради типично американската атмосфера (поне аз я възприех така), но това е индивидуално. Едно от нещата, които останаха неизяснени в тази книга и наистина стояха странно - убийството на еротичната танцьорка, - се изяснява във втората книга - "Сетният й дъх", там това всъщност е основната тема.

# 134
  • Мнения: 42 915
Трябваше да отговарям на въпрос на едно все още ненавършило седем години човече - “Как е отворена стаята на тайните, след като почти никой
Скрит текст:
  освен Хари и Волдемор, а Джини която чрез него я е отворила, уж не говори змийски
и се замислих, че всъщност това е оставено на въображението на читателя да се реши как
Скрит текст:
Моето обяснение беше, че Волдемор е “говорил” чрез омагьосаната от него Джини на змийски
Интересно, не съм мислила много по този въпрос, но предполагам, че
Скрит текст:
Риддъл е излизал от време на време от дневника и е пускал змията. Както беше излязъл накрая, само че за по-кратко. Вероятно Джини е разнасяла дневника и е изпадала в безсъзнание, когато той е вън от него (нали той буквално смуче нейната жизнена сила). А може и да се е вселявал в тялото й направо, докато тя пише...

Аз ги четох миналата година, когато взех изданията на МинаЛима и още ми е смешно, като си помисля, че според Хари и Рон е по-логично да откраднат кола, вместо да изчакат някой от семейството да излезе и да им помогне.
Вярно, на 12 години са и не са от най-умните деца, но в случая прекаляват със самоинициативата.
И за какво им беше Локхарт накрая - какво очакваха да направи той? По-добре да бяха казали на Макгонагъл?

Общи условия

Активация на акаунт