В момента чета ... 84

И аз съм попадала, ама нали пусто любопитство. Аз също се научих да зарязвам книги, които не ми допадат и да не се мъча. Ще попрочета от тук, от там и ако не става, ще подарявам

"Един аристократ в Москва" - безапелационни 5 звезди! Много, много ми хареса!

Продължавам с  "Нож в раната". Обичам си Хоровиц.

Започнах отново БГ автор, от Пощенска кутия за приказки, книгата се казва Новата прическа на Вики. Засяга кофти тема, усещам че ще е драматична. Чете се бързо и няма претенция за много високопарна. Предполагам днес ще я приключа.

Колкото повече напредвам с "Добро момче",все повече си я представям като творба на Стивън Кинг,едно голямо сходство намирам в стила,изказа,безнадежността на героя,цинизмите в лека доза,абсурдонстта на ситуацията,елемента на детството и по-точно демоните,които се показват зад облика на родителите...и т.н.
А в "Къщата на клоуните" долових част от някакъв магически жанр,не точно реализъм,а нещо типично Никифоровско явно,докато в "Тяло под роклята" един съвършен съвременен роман,модернистичен и трогателен.
Такова превъплащение на жанрове не се отдава лесно на повечето автори,а тук се е получило с финес.Съжалявам,че по-рано не съм го открила.Това е благодарение на подкаста Първа страница,беше загатнат като препоръка от една харесвана от мен актриса.А творбите "Добро момче" и "Умерено нежно" са препоръчани също и от художника Дамян Дамянов,когото също много ценя.

Завърших "Вода за цветята" на Валери Перен и ми хареса книгата. Приятна книга, лесно се чете, образът на главната героиня е толкова пълнокръвен, че я почувствах като добра позната. Трогателна история, която успя да ме докосне.

Скоро започнах " Пътни" на Софка Зиновиеф и не мисля, че тази книга ще успея да я прочета. Мъча я две поредни нощи. Чета докато ми докара стомашно неразположение, позиви за повръщане и усетя гнилоч до последната си костица в тялото. Имам непреодолими психологически стопери и бариери. Възвишени чувства, любов насочени към дете, но не онази чиста любов, която изпитва възрастен спрямо дете, а от другата хищническа, манипулативна, сексуална любов. Свободни духове родени в различно време, дива като нимфа муза и творец. Може би ако бяха спестени някои сцени, описания щях да прочета книгата, но сега е доста голяма вероятността да я захвърля наполовина прочетена. Възприемам четенето като разтоварване, а четенето за педофилия лично мен ме докарва до безсъние и предизвиква една скрита, необуздана агресия. Не мога да чета подобна тематика.

Тази година без да съм се стремяла умишлено към това,  следвам (поне в литературно отношение) максимата less is more , четейки доста по-малко на брой книги,но изключително качествени!

Поредното литературно бижу е Евангелие на отровното дърво". 5* без забележка.
Беше ми интересна и поглъщаща от първата до последната страница!

Ето и ревюто ми :

"Не очаквай Бог да те пази на места, които са извън неговата власт. Така само ще се чувстваш наказана."

"Неведоми са пътищата на правдата."

"Силата е в равновесието: ние сме колкото своите рани, толкова и своите успехи "

Това, без съмнение, е Книгата за Африка, която винаги съм искала да прочета и към която, водена от някакви ирационални подбуди винаги съм се стремила.
Книгата е обемна и мащабна, действието ѝ се разгръща бавно и хищно като мътна пълноводна река и е по змийски хипнотизираща.
Разбира се, едва ли някога ще посетя екваториалната част на този континент, но с тази книга аз бях там, усетих замъгляващата съзнанието лепкава влага и жега, подуших миризмите и ароматите ѝ, чух симфонията на звуците на джунглата , видях ярките вибриращи цветове, страдах и преживях трагедиите на хората... Да, аз бях в Африка.
Четох я без да мога да спра, бях ненаситна. Искаше ми се историята да не свършва.
Това не е просто разказ за съдбата на семейството на един евангелистки проповедник,  това е една ярка, богата, сурова и изключително реалистична  сага на нивото на най-добрите семейни саги в литературата. Драмата на семейството Прайс, отведено  в затънтено селце в джунглата на Белгийско Конго от фанатизирания (и умопобъркан ) баща се разказва от името на всяка от четирите му дъщери, както и от майката. Женското отношение и светоусещане е тънката червена нишка, минаваща през целия роман. Трудностите, лишенията,  мизерията, тежките климатични условия, гладът, маларията и непознатите обичаи скоро се преплитат с тежките политически сътресения и кръвопролитната гражданска война, когато изведнъж се оказва, че пътят към дома е отрязан и вместо на едногодишна мисия семейството е обречено да остане в Конго завинаги...
Всяка от четирите сестри дава своя уникален прочит и поглед към събитията, всяка пречупвайки ги през своята индивидуалност и психология. Много ми харесаха разсъжденията на Ейда, но любимка през цялото време ми беше Леа.
Изключително ми допадна  историческата рамка и подхода на авторката. Всички възходи и падения в романа се развиват на фона на трагичен и критичен период, обхващащ около 50 години и разказват за политическия водовъртеж в Конго (Заир) от 1959 г. когато започва реално повествованието и митарствата на нашите героини, през обявяването на независимостта на Конго, преврата срещу Патрис Лумумба и жестокото му убийство, последвалата гражданска война, довела до възкачването на диктатора  Мобуто Сесе Секо, та чак до смъртта му.
Много въпроси са засегнати в романа. В него има буквално всичко - и любов, и предателства, насилствени взаимоотношения в семейството, религия, приключенски моменти , междукултурна комуникация, етичен дискурс и множество морални дилеми и всички те са майсторски преплетени в тази удивително разказана и брилянтна творба!

Прекрасна атмосферна 🍵 😁❤

"Евангелие на отровното дърво" - и "просто ей така" романите стигнаха трийсетака... Реших да си я сложа в "любими" в Озон и цената лекичко ми се "наби на очи".
Миж, благодаря за хубавото ревю!

Дааа, и аз си я сложих в списъка, ще чака намаление

Идва Панаир на книгата след три седмици, може и да я намалят. Аз за там съм планирала други книги.

Много е хубава "Еванегелието..." наистина, аз я започнах през великденските празници, но поради липсата на време и концентрация, реших да я оставя за по-добри дни.
Подготвила съм я по план за след Малинверно. ❤️

В момента е -25% в Хеликон, така че ако имате и други набелязани, може да е изгодно. Само за една книга обаче не си заслужава да се плаща доставка.

За "Евангелието.." - трябва да се чете ударно, на един дъх и когато човек разполага с време, което да посвети на тази книга. Вили го е написала също.
Ако не се бяха случили тези почивни дни и я бях разтеглила във времето , не знам дали щеше да ѝ е такова въздействието ѝ върху мен.
Обемът е огромен - почти 600 страници, сравнително дребен шрифт, което също уморява и трябва да се има предвид.
Тематиката е жестока, някои натуралистични сцени няма да забравя никога . Изобщо, не знам дали мога да я препоръчам с лека ръка.
За момента ми е No 1 за годината.

Нямах стабилен интернет предните дни, затова пиша чак сега.

В Озон от днес изданието с меки корици е на -20%, а прага за доставка е по-нисък от Хеликон. Аз обаче ще се въздържа от поръчки, че натрупах безумно много непрочетени книги.