В момента чета ... 84

Според мен Олга не вменява престъпленията да остават ненаказани,а да има наказания и за престъпленията към животните от хуманна гледна точка,нейният гняв е породен от любовта към животните и жестокостта на "човека",който не почита природните закони и убива невинната природа.Астрологията според мен беше повече структурирана като аналог,че не можем да вървим срещу съдбата,природата и да се смятаме за по-заслужили да властваме и да унищожаваме това,което ни е дадено било то по вселенски или каквито и да е там закони.И че демокрацията в този случай не е от полза,ако носим лошотията в нас.
Но разбира се,това всеки го тълкува различно,аз лично доста се замислих върху начина й на разсъждение и ми хареса.

На мен частта с астрологията ми дойде в повечко и я четях по диагонал, но иначе книгата ми допадна най-вече като различно светоусещане.

Астрологията в книгата ми беше много досадна. Относно другите теми

А аз толкова гняв не съм усетила,колкото обида към несправедливото отнемане на живота на животните,и затова съм съгласна,че дали било то човек или животно,никой не заслужава такова "правосъдие".Но ето,книгата все пак събуди различни емоции в нас чутателите,явно всеки с нещо е оприличил собственото си светоусещане с разни емоции в сюжета,и сега разнищваме историята,харесва ми да чета и други мнения,защото много ми допадна книгата.
Сега ще съм с "Лисицата" на Галин Никифоров,и един подкаст с него ме чака.

Мисля да си взема за отпуската "Дом дневен, дом нощен" на Токарчук, а от Панаира да се сдобия с "Господин Изразителен" или новата ѝ, ако е излезе до тогава. Мнение за нея?

За пръв път чета две книги едновременно, вечер чета "По пътя" на  Дж. Керуак, а през деня "Ребека"

Става въпрос за утвърждаване на гнева като вид емоция, позитивно представяне на същата, а не гняв или гневно усещане в цялата книга. Ще потърся цитат:
“Господин Изразителен” мислех да си взема, но се отказах- това е по-скоро книжка с повече илюстрации, залага на друг тип възприятие, а сега вече ограничавам покупките си за личната библиотека и прецених, че мога да я пропусна.
“Дом дневен, дом нощен” преди време исках също да взема, но намерих откъс от книгата, не ми допадна как звучи в превод на български, някак тромаво ми изглеждаше текста, затова се отказах и от нея.
Сега искам да допълня поредицата “Хари Потър” с четвъртата книга, но все още се колебая кое издание да избера- според мен за децата сега ще им е рано за нея, а като пораснат повече не съм сигурна дали все още ще имат интерес. Така че заради себе си ще избирам, донякъде се колебая дали да не взема все пак изданието с илюстрации на Джим Кей.

Fenyx, вземи изданието с илюстрациите на Джим Кей - разкошно е! И аз и малката сме големи фенове на Хари Потър и много ни харесва!

Обаче, от друга страна, потискането на гнева може да доведе до по-лоши последици. Психически проблеми и подобни.
Понякога наистина се прекалява - не съм чела книгата и не мога да дам мнение за конкретния случай.

Сега чета третата книга за Хоул - "Къща на много пътеки". До момента хуморът не е чак толкова натрапчиво прост, като при "Замък в небето".
Малко е странно, че авторката не е могла да поддържа хомогенен тон на поредицата - първата е сериозна (макар и детска) с хумористични елементи, втората е пародия, а третата се опитва да бъде комедия, но не чак толкова, колкото предишната...

Главната героиня е тинейджърка, описана като много неприятна (сигурно идеята на авторката е била, че е непринудена).
Уж обожава книгите, но не проявява никакво внимание към тях - още в началото е написано, че докато чете, тя яде и ръси трохи, които "почиства" от страниците със сладкиша, който държи?! Уж е с добро образование, но е неадекватна - когато пътува към дома на прачичо си, тя вярва, че пътуването е толкова дълго, все едно скоро ще прекоси границата на страната, а се оказва, че той в действителност живее в покрайнините на града. Когато пък трябва да запали огън с магия, й се казва, че трябва да сложи нещо, което гори в камината, при което тя се замисля дали да не хвърли книгите от кабинета на чичо си (!!!) или прането му; накрая се спира на собствената си блуза, защото я е изцапала с чай и й липсват две копчета - т.е. според нея вече е неизползваема (всъщност, тя не знае дали има дърва за горене, или не - пристигнала е наскоро и не си е направила труда да провери истински).

Магиите са описани по интересен начин, за сега не мога да кажа със сигурност дали сюжетът ще е забавен или скучен.

П.п. според мен, понякога лошите си заслужават всичко. Който е гледал "Винченцо", знае за какво пиша. Единственото ми възражение е, че главният герой хаби творческа енергия за такива неща, когато и един куршум в челото върши същата работа.

Благодаря за препоръката, вероятно ще я последвам.
С илюстрованите книги (и на Джим Кей, и МинаЛима) има само едно обстоятелство, което може да е важно за други читатели, които се чудят като мен - самите книги са по-тежки, с малко по-дребен шрифт, като сравнявам с първата от поредицата, която имаме неилюстрована.

Pppqqq, за книгата на Токарчук- не става в случая въпрос за потискане, а директно за издигане на тази емоция като нещо положително, водещо до мъдрост, което лично аз, с моя начин на светоусещане не мога да приема за нещо добро.

Потискането и/ли неосъзнаването и неприемането на всякакви отрицателни емоции и чувства могат да доведат до проблеми.

Прочетох "Елегантността на таралежа". Историята и героите ми харесаха, но смятам, че можеше да се отдели повече време на художествената част.  Не ми допадна, че едно 80% от книгата  са философски съждения и сентенции. Ако искам да чета такива неща, ще си купя специализирана литература. Оценка 2.5/5.

Продължанам с "Избави се от тревожността". Супер тревожен човек съм (интересно, че много хора казват, че не ми личи), нямам големи очаквания към книгата, но все пак ми е интересно да видя дали ще се "избавя" поне малко.

Попаднах на "Един аристократ в Москва" в темата и я чета на компютъра - лека , приятна , разтоварваща.
В къщи започнах "Голото къпане", но още не ме а завладяла съвсем.
Ще ми се да поотдъхна от тежки теми и книги.

Много ми е интересно какъв е произходът на това убеждение. От една страна - престъпниците да понасят справедливо наказание за извършеното от тях е канон в литературата. На пръсти се броят произведенията, в които нарушителят на законите остава безнаказан. От друга - всички ценим реализма, особено в криминалния жанр и трилърите. А в реалния живот се разкриват (респ., извършителите биват наказани) около 20% от кражбите и грабежите, около 2/3 от убийствата, при това най-вече спонтанните битови такива, между 5% и 10% от предумишлените отравяния с летален изход...

Лесно можем да разберем, че е в обществен интерес отделните индивиди да живеят в страх, че нарушат ли законите, неизбежно ще бъдат наказани. Подобни внушения можем да открием дори в доминиращите религиозни системи, предназначени за контрол на масите - "Всичко тайно ще стане явно", "Всекиму ще бъде въздадено според заслугите"... Но, погледнато отстрани, обществото и индивидът са типична диалектическа двойка - техните интереси са противоположни, но те не могат да съществуват един без друг. Ако всички индивиди нарушават законите, обществото ще бъде унищожено и отделните индивиди няма да могат да оцелеят без него. Ако обаче отделният индивид наруши закона и не бъде наказан, от това той само ще спечели. Остава въпросът - защо в такъв случай дори високо интелигентни индивиди, които не би трябвало да страдат от конформизъм, поставят обществения интерес по-високо от личния си? В случая - защо предпочитат да четат правилно възпитаващи, но нереалистични литературни произведения, в които всяко престъпление бива наказвано? И не одобряват такива, в които индивидът, защитаващ собствения си интерес, а не обществения, постига целите си?

Слагам в скрит текст, че стана твърде много разкриване на тази творба: