В момента чета ... 84

"Тънкото изкуство да не ти пука " беше най-бързо зарязаната книга в живота ми на около 30стр., клишета и някакъв опит за остроумие си спомням. "Четирите споразумения" поне успях да я изслушам до край защото беше много кратка и запълвах времето си. Скоро една инфлуенсърка я похвали и се сетих за нея ,както и една моя близка преди време много ми я препоръча но уви нищо ново не открих за себе си.

Ако оценявам книги, с които не съм се справила или намирам за нечетивни, а ги определя като висока топка, би означавало само, че се подценявам като читател.

Скоро някой ми похвали "Тънкото изкуство да не ти пука". Щяла да промени живота ми. Не познавам добре човека така че не знам какво да очаквам. Това не е моят жанр. Смятах да я потърся да видя за какво става дума, но дано не е клише до клише.

А иначе прочетох "Червена кралица" на Хуан Гомес-Хурадо. Страхотни ревюта в ГР, но мен не успя да ме грабне. Дори ми беше скучно на моменти. Героите не ме заинтригуваха също.

На моите зрели години не се опитвам много да си обяснявам защо една творба или автор не са ми харесали. Не следя литературни тенденции и не искам да впечатля никого със скромните ми предпочитания. Художествена проза чета за удоволствие и разтоварване и няма значение как един автор е оценен от критици и каква награда е получил. Ако не ми харесва, нямам никакви угризения.

Аз идвам със следващата твърда 5-ца за годината - "Малинверно" на Доменико Дара.
Книга, в която смъртта се промъква през страниците, главният герой е меланхоличен, а настроението е минорно.
Авторът ни отвежда в градчето Тимпамара, Калабрия, в което е и най-старата фабрика за хартия в района. В градчето се трупат стотици жълти, мухлясали страници от стари вестници, списания, книги, докато в един момент хората не започват да спасяват книгите и да заживяват с тях и с любовта към четенето. Кръщават децата си на автори и герои, затова се запознаваме с Мопасан, Маркаврелии, Отело... и Астолфо.
Астолфо Малинверно е библиотекарят на Тимпамара - първият и засега единствен.
Астолфо върши задълженията си жадно и отдадено, обича книгите с трагичен край и има физически недъг - единия му крак е с 2см по-къс. В сравнително ранна възраст губи и двамата си родители и заживява уединено и самотно. Един ден Малинверно получава писмо, че е временно назначен за пазач на гробището в Тимпамара. Така става пазач... Но не само на гробището, но и на истории - от библиотеката, от книгите, от гробището. Харесах Малинверно колкото харесах и Виолет от "Вода за цветята" и го нареждам сред най-любимите си герои. Сърцат, добродушен, той  вярва, че книгите имат своя душа, че заслужават почит и уважение, той говори за смъртта открито и вярва, че с всичко се свиква, дори и с нея. И тъкмо когато смъртта идва в повече, се появява любовта - дълго чакана, трагична, но даваща надежда. През цялото време имах желанието да прегърна Малинверно, да поговоря с него и да го избавя от самотата му.
За мен това беше майсторски написана книга. Дълбока, мъдра трагична, но нима животът не е именно такъв... На много хора не им харесва, определят я като депресарска, префърцунена, но всеки усеща по различен начин, аз ѝ дадох шанс и не съжалявам. Четох интервю с автора, който казва, че именно защото животът има Край, го живеем шеметно и с хъс, което ми се стори интересна гледна точка. Усетих полъх от Сафон, от Виолет и съвсем леко, в многото човешки истории - от Олив Китридж. Не я препоръчвам обаче, съгласна съм, че може да дойде свръх. Но на мен ми дойде добре.

"Червена кралица" на Хуан Гомес Хурадо не е преведена, нали? На мен също ми се стори любопитна, по принцип съм я планирала за някой момент.

Аз си промених плановете, май все пак ще започна "Уроци по химия" след сегашната книга, която всеки момент ще довърша.

Аз я четох на английски. Мислех, че е преведена на български. Все ми се струва, че превеждат по-бързо на български отколкото на английски в много случаи.

Аз не могах да си кача на четеца и май няма и да се опитвам, може да изгледам филма.
Вместо нея започнах "Сол при солта", макар да исках да се отдалеча от тази тема, но тя ме преследва Книгата е хубава, макар да съм в началото още.

О, на български наистина преводите излизат по-бързо, ако са започнати едновременно с превода на английски, но не всяка книга се превежда на български. Предполагам, че "Червената кралица" не е харесана за издаване у нас, а ако е харесана, сигурно преводът наистина не е готов още. Но като гледам, книгата е от 2018 година, така че ако искаха да я издадат на български, вече щеше да е излязла при всички положения. Сигурно издателството, което е издавало автора преди, е решило, че няма интерес към тази поредица, може би защото продажбите на предишните книги не са били задоволителни. Аз имам книгата на испански, не ми е проблем, че не е преведена, просто така стоят нещата - не всяко заглавие се превежда на български.

По повод преводите - не знам дали скоро ще издадат Култ на Камила Лекберг и Хенрик Фексеус, но сега попаднах на една не толкова скорошна вече статия, че трилогията за Мина Дабири и Винсент Валдер ще бъде филмирана, продуцирана от Warner Bros.

Вероятно ще издадат "Култ".

Такива очаквания имам и аз, защото още миналата година намекнаха с една снимка на авторите във Фейсбук. Да видим, но ще е интересно и как ще се филмира трилогията.

Абсолютна 6-ца от мен за Олга Токарчук и "Карай плуга си през костите на мъртвите"-все още съм под въздействие на главната героиня,нейните виждания за света,живота,доброто,природата,литературата и т.н....опита да живее извън матрицата и криворазбраната "демокрация"..много теми са обхванати,много пасажи си копирах,много приятно изживяване!

За мен тази книга на Олга Токарчук беше по-малко интересна от разказите ѝ. По петобалната я оценявам към 4*, не ми допаднаха и твърде много астрологичните залитания. Но може спокойно да се определи като тема  (слагам в скрит текст, защото има разкриващо отношение към сюжета)
 Затова сме различни читателите - имаме различни усещания, възприятия и оценки 😊.

На мен Токарчук ми е по-скоро 3* - хареса ми богатият й език и това, че текста не те спъва като четеш. Но темата ми дойде леко странна и смятам, че имаше нещо недоизпипано в самата история. И да
Астрологията ми беше на места досадна, другото беше сравнително интересно. Не съжалявам, че я прочетох, но като цяло не беше моето нещо.

Довърших най-накрая "Вода за цветята". Давам й 4* - в началото беше интересна, след това към средата ми дойде в повече описанието и страничните герои, но към края я прочетох буквално на един дъх и много ми хареса. В същност за мен се оказа не типична книга за надеждата и за второто начало. Хареса ми това, че всеки получи това, което трябваше, някак планетите се наместиха и въпреки огромната загуба на главните герои, имаше някаква вселенска справедливост за тях. Вероятно ще си взема и втората книга на авторката харесва ми стилът й. Благодаря, че препоръчахте книгата тук!
Докато я четох, имах странни моменти - ту се ядосвах на Виолет, ту я съжалявах, ту смятах, че трябва да има някакъв път към щастието. Хареса ми определено.

Като се прочете в биографията на Олга Токарчук, че е привърженик на крайно лява партия, много от идеите за справедливост и възмездие в "Край плуга си" намират логично обяснение. Ако Грета имаше талант, можеше и тя да пише такива неща, но не всекиму е дадено, уви.