В момента чета ... 84

Дидка , ние сме като сестри с теб
"Уроци по химия" изобщо не ме впечатли. И аз не я дочетох..
На Георги Господинов бях пробвала "Физика на тъгата" , но и нея не довърших.
Много се радвам за наградата и ще се опитам да прочета "Времеубежище"

Според мен, който смята, че Георги Господинов не е неговият автор, но иска да се запознае с част от творчеството му, по-добре първо да прочете разказите му - те са много приятни и се четат неусетно. Не знам ако преди това бях започнала"Физика на тъгата", щях да се справя с нея, но от разказите и есетата свикнах със света на автора и начина му на изразяване и вече знам, че ще мога да прочета и романите му.

Тъкмо и аз се чудех да пиша или не по темата. Аз бих препоръчала да се прочете "Естествен роман" може би преди другите две - "Времеубежище" и "Физика на тъгата" (с уточнението, че разказите не съм ги чела и за тях нямам мнение).

Не съм чела разказите на Господинов, с изключение на "Врата", който за мен беше някакъв особен жанр--прекалено кратък. Изобщо, забелязала съм, че автори, които са майстори на късите форми--разкази, например--рядко са добри при романите, за които трябва друг вид енергия и динамика. Аз си признавам, че не харесвам безсюжетни романи. Споменавала съм, че изграждането на характери и повествованието са важни за мен.

Опитах се веднъж да чета "Естествен роман", но може да е било в неподходящ момент и не до го дочетох. Не можах да разбера емоциите на героите, а и сюжетът ми липсваше.

Майка ми даде съвет да започна да чета разказите му.
Аз почнах да чета “О, Хенри” на Г. Господинов. Коледни разкази са и са забавни.

О, “О, Хенри” на Георги Господинов (включен е и в “Избрани истории”) е друг негов любим разказ ❤!
За “Времеубежище” писах, че не го препоръчвам (на всеки поне), защото носи тягостно настроение, но за мен това е книга с философки замисъл, чете се бавно.
В “Естествен роман” ли за първи път се появява Гаустин или във “Физика на тъгата”, още не съм проверявала за този интересен персонаж?
П.п. Понеже ми стана интересно кога се появява и къде първо Гаустин (него от разказите “Избрани истории” вече бях “срещала), се поразтърсих из нета и намерих това, във “Физика на тъгата” е само страничен герой според статията :
https://www.toest.bg/georgi-gospodinov-vremeubezhishte-interview/

***
И още един послепис: Наистина към края на “Хари Потър и Огненият бокал” става мрачна книгата…

Понеже бях след една лежерна книга, по-скоро чиклит, отколкото нещо сериозно, реших да почна Георги Господинов. Още съм началото и я започнах след уморителен ден, но ми върви леко. Надявам се да не се скофти до края, че тъкмо излязох от книжната криза.

Приключих "Ловен сезон". Лично аз намирам книгата за блудкава. Има любовно и криминално начало, но последното е слабо застъпено, поне според моя вкус. Аз не си падам по еротичните описания, освен ако не са много майсторски разказани. Стилът на писане на авторката малко ми наподобява този на Нора Робъртс.
Започнах "Стаята на чудесата". Книгата е само 200 страници. Почти я преполових. Доста плача на нея. Аз си знаех, че не трябва да я вземам. Всички книги, свързани със смърт или тежки състояния при деца, ме докосват по изключително болезнен начин. Мисля си, че в почивните дни ще успея да я дочета. До момента съм с хубави впечатления.

Според мен "Естествен роман" не е лесна за препоръчване книга... Твърде много мухи и продукти от тоалетната има в нея, за някои хора е абсурдно това

Иначе по темата - започнах 2-рата книга от трилогията на Лиу Цъсин "Земното минало" - "Тъмна гора". Много ми беше харесала "Трите тела" преди време. За тази прочетох, че не била толкова силна, но да видим

“Тъмна гора” според мен се чете не толкова леко от трите книги “Земното минало” на Лиу Цъсин.
Слушах преди време в подкаста на Стефан Русинов - “Бележки под линия” за превода на книгите и някои подробности, които сподели там. След като прочетете книгата, ако ви е интересно - може да ги потърсите.
На трилогията е направено продължение от друг автор, за което обаче Цъсин е дал одобрение, тази книга засега може на английски език да се намери, на български не е преведена и вероятно няма да се преведе- според мен не е толкова съществена за цялата трилогия. Книгата се казва “The Redemption of Time”, автор - Baoshu, с преводач Ken Liu, който е превел на английски първата и третата книга на трилогията. Стефан Русинов в един от епизодите разказваше и някои интересни неща за неговия превод (на Кен Лиу)  и особеностите на английското издание на трилогията. В подкаста за “Тъмна гора” обясняваше също защо е избрал така да преведе заглавието, а не както е в английския вариант - “The Dark Forest”, както и някои особености на китайския език, довели до определени езикови решения в превода. За мен беше интересно да слушам неговите разяснения по превода на книгите.

За Хари Потър и малките читатели- за деца, възрастова група 6-7 - 10 годишни бих препоръчала само първите три книги, четвъртата в началото и към края съдържа стряскащи (според мен) за по-малките епизоди, отделно самата книга сякаш е насочена към аудитория тийнейджъри, предвид възрастта на героите и някои черти и поведенчески особености - също. Ако се чете тя на по-малки деца, ще трябва някои пасажи, всъщност цели глави, да се преразкажат с подходящи и разбираеми за възрастта им думи, но ако махнем тези няколко глави или пасажи в началото и края на книгата, не е толкова неразбираема за тях. Все пак, бих отложила четенето ѝ на по-малка възрастово аудитория за след няколко години.

На мен Тъмна гора ми хареса, но Безслъртната смърт - не. Интересно, че в Гудрийдс има много мнения, които се покриват с моето - не съм някакво изключение. Хората не просто се оплакват, а посочват същите неща, които на мен не ми допаднаха

В случая коментирам друго - не дали ми е харесала, а колко леко се чете. Някак по-тегаво вървеше тук текстът, но това е моят прочит. Като цяло и трите книги ми харесаха, но не и идеите (или поне някои конкретни), които представя автора.

След като прочета “Хари Потър и Огненият бокал”, продължавам с поредицата, но ще се опитам да чета едновременно и “Стълба към небето”.

Мисля, че Гаустин в пълен блясък се появи тук:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=28&WorkID=210&Level=2

Благодаря, Iris04!

Въпрос към прочелите поредицата “Хари Потър” - “Хари Потър и Огненият бокал” се явява преходна книга между забавно-детските истории и предстоящи по-сериозни теми (независимо, че са представени пречупени през магичен свят), които предполагам са засегнати в следващите книги, вярно ли е това мое подозрение?

И в следващите ще има забавни моменти, но да - оттук нататък ще стават все по-мрачни.
Обаче имаше неща, с които не съм съгласна и ме подразниха сериозно - дребни неща, които не са чак толкова необходими за историята и според мен, спокойно можеше да не се случват.