Новите умения валят, юлчето да се изправя и пристъпва е на път - Родени Юли 2022 - тема 7

  • 23 645
  • 845
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 605
Аз често изпадам в такива настроения и това е една от причините да искам да го пусна на ясла. Нямам приятелки с бебета около мен, всички са работещи и все съм си сама. Не помага, че ММ работи и в събота. Рутината доста ме съсипва. Най-добрата ми приятелка още от детството е в друг град, дъщеря и е на годинка и половина, та често мрънкам на нея… не помага особено, но поне и тя е минала тоя етап, та разбира. Най-често се примирявам, че живота от тук нататък ще е такъв. Помага откъсване за час/два/колкото можеш. Гледам поне веднъж месечно да излизам на ресторант с приятели вечер, много ме зарежда. Иска ми се и по-често ама… засега толкова.

В никакъв случай тези състояния не означават, че не си обичаш детето. Тая фалшива радост, че видиш ли имаш най-голямото щастие на света и ако не си на седмото небе от радост всеки ден по цял ден, не носи нищо повече от допълнителна вина и още по-голямо затъване в отрицателни емоции. Не слушай майка ти. Или е забравила вече, или не си признава. Знаеш едно време как е било - колкото и да ти е трудно, всичко трябва да изглежда топ, никога да не се оплакваш и никой да не разбира, че всъщност нещата не са перфектни.

Нормално е да е трудно, нормално е да се чувстваш самотна, нормално е да си изцедена.

# 136
  • Мнения: 464
И аз мисля като Мира. Не вярвам на майка ти, че е била всеки ден на седмото небе. Няма по-голямо щастие от детето ми, така е, но има дни, в които се чувствам зле.

# 137
  • Мнения: 893
Съгласна съм, особено скапаното време навън и мен ме кара да се депресирам. Измислям различни неща за правене и места за ходене, но сме си все самички и е малко скучно. Нямам приятелки около мен с бебета. За днес "забавлението" ни ще е пазаруване в Лидл, Jysk и взимане на пратка от Спийди, толкова.

# 138
  • Мнения: 2 451
И моята майка би реагирала по сходен начин, ако не знаеше, че имам история на депресии. Тя пък ме хока за други неща, твърдейки че на нея никога не и се е случвало. Никога не и се беше случвало да се тревожи за бременността, да не може да си свърши нещата вкъщи покрай няс, ние сме спяли по цяла нощ, тя винаги е готвела и т.н. Освен че са забравили и си спомнят само хубавите моменти от тогава, нашите майки са израснали в едно общество, в което щастието на отделния човек отстъпва на дълга му и не се замисляш много много как се чувстваш. Щастлив си като изпълняваш дълга си и се трудиш, дори това да означава да останеш нещастен в отношения, да не се оплакваш и да не търсиш емоционална подкрепа за нищо.  Ако знаеха този термин, майките ни щяха да кажат че сме продукт на cuddle-културата. Истината е че имаме “лукса” да си дадем сметка как се чувстваме. Аз съм предразположена към такива състояния. Вчера четох че мога да взимам ремотив и започнах, защото почнах да усещам че всичко ми коства твърде много усилия. Депресията понякога се настанява незабелязано. Обърни си внимание и не се чувствай виновна - имаш нужда от почивка и разнообразие

# 139
  • Мнения: 1 099
Момичета, това са нормални мисли, емоции и състояния на духа. Тези седмици и аз се чувствам така.
Мъжът ми помага много, ама много, но и той е до късно на работа. По цял ден едно и също по час и минута. Понякога се чувствам като прислужница - чистене, готвене, гледане на децата. От 2019 г съм си вкъщи. Имам приятелки с деца, но да ви кажа писнало ми е да си говорим само за децата. Но то си е вината и в мен, че разговорите са само за това.
Единственият ми час без да съм с децата е от 9 до 10 часа, защото спят. Това е времето с мъжът ми. Говорим си, пием по чаша вино, ядем нещо забранено и си обръщаме на нас внимание. От 24 часа 1 час имам само за мен и за мъжът ми.
Зная че ще мине и това.
Периодът е труден, особено, когато нямаш помощ.
Аз също като се оплача на майка ми, че свободна минута нямам и тя веднага ми казва, аз как съм се справяла на вас сега ви лесно. Кое ни е лесното не зная????? Да има удобства като пералня, памперси и т. н, но в такова забързано ежедневния едвали са има ли.
Постоянно бързам за някъде - да сложа едното дете да спи, да излезем, да се приберем, да нахраня малката и т. н.
Момичета,всичко минава, заминава и идва друго.
Често си плача в тоалетната, гледам си снимките на каката и си казвам "Ех, кога мина това време".
Опитвайте, ако имате помощ от баби, дядовци и т н възползвайте се. Час, два да имате време за вас.

# 140
  • Мнения: 808
Да, Хоуп-че, как може да не оценяваш това прекрасно дете и да депресираш?! Глупости на търкалета! Astonished А най-мразя хората, които най-много трябва да ни подкрепят, най-много да ни подтискат с изказвания. Няма такъв филм, щастието не е перманентна емоция. Всичко, което чувстваш е нормално и всички минаваме по един или друг начин, под една или друга форма и сила през това. Надявам се със затоплянето на времето, да се почувстваш по-добре. Ако не сте си позволили скоро почивка, пробвайте. Смяната на обстановка на мен винаги ми влияе добре, нищо, че сега предварително се тормозя как ли ще влияе на детето. А може да е просто разходка? Някъде извън града за няколко часа?
Не забравяй, че преходът от немайка в майка е огромен. Това е масивна промяна в живота и носи със себе си и радост, и тъга.
Че нашите майки са живели в друго време , животите им са протичали по друг начин по ред причини, и това е вярно.
Ако се чувстваш, че попадаш в "дупка" потърси професионална помощ. Следродилната депресия не се развива само в първите седмици след раждането, може и по-късно.

Както преди споменавахме, аз съм си темерут, та пак понякога ми липсват "хора", но влизам в Кауфланд и губя желания да общувам с някого за следващите няколко месеца. Laughing Ако бях по-социална и като цяло екстроверт, сигурно щеше да ми е много по-тежко. Обаче пък как ми лиспва да имам малко време за видео игри...Sob

# 141
  • Мнения: 1 237
Поне тук можем да влезем в положение една на друга. Никога не съм разбирала хората, които като им споделиш, че ти е трудно, започват да изтъкват те как добре са се справяли. И на мен ми е тежко. Имам чувството, че съм сянка на себе си. Понякога обикновени действия ме водят до изтощение, повече психическо, отколкото физическо. Мъжа ми иска второ дете, а аз изпадам в ужас.. едва се справям с едно, пък камо ли две. Хората с повече деца ми се струвате като страшни герои и си мисля, толкова ли съм лабилна и слаба, че не мога да се оправя. Максимума време, в което съм била отделена от малкия е точно 30 мин. Много ми тежи това, защото съм човек, който държи на личното си пространство и колкото и да го обичам, понякога се задушавам. ММ помага, но някак... Той се занимава само с игрите. Той е забавният родител. Всичко останало е на мен. Хранене, ядене, обличане, приготовления за излизане, покупки и т.н. Ами тежи. Постоянно мислене и схеми и смятане и..и...и....

# 142
  • Мнения: 150
Присъединявам се и аз да кажа, че колкото и да обичам малкия последния месец се чувствам зле. Рутина, режим под час, трета седмица с вируси вкъщи, никой освен ММ не помага.... не издържам, а то за капак става по-тежко. Така че, Хоупче и всички други мили дами, не сте сами.
За съжаление моята майка почина годината преди да родя та няма на кой да измрънкам. Но вчера увиках баща ми след като ми направи забележка, че мъкна бебето с мен по доктори и му лепвам вируси така. Е, sorry, вземи ела го гледай един час вместо да ми даваш акъл. В един град живеем все пак.
Така де, умората, непълноценния сън вече година и цялата отговорност за човечето си тежи. А и няма опция за почивка, отпуска и скътаване за разлика от това да си на работа.

Надявам се на повече слънце и по-топли дни, за да оцелея.

# 143
  • Мнения: 1 277
Ох момичета, нямам мотивация да пиша от няколко дни в същото положение съм. Аз както се шегувам съм си освидетелствана с хормонален дисбаланс заради ПКЯ-то и си мислех, че след бремeнността ще се подобрят нещата, но уви от няколко месеца е много зле положението, една нервност, напрежение, имам чувството че ще избухна. Цикълът ми го няма 4 месеца/ не съм бременна със сигурност/ и наистина ще експлоадирам, все едно съм в постоянен ПМС. На тоя фон се чувствам супер смотана и безпомощна, виждам че детето продължава да не се храни, не приема течности, това с храната го преживях боря нещо, но спря и мляко да пие. Реве само като види шишето извива се назад, опитвам се успан да му го давам, но или се разбужда или заспива  дълбоко и не го изпива цялото. Качва едвам по 100-200 грама вече трети месец, Според педиатъра не вижда конкретен проблем, но ще го водим на гастроентеролог, естествено най-ранният час за някой по-читав е след 3-4 седмици.

Снощи го носих на ръце 1 час , заспа 6 пъти и бутна ли шишето се разбужда и рев, накрая аз вече го носех и просто не издържах и го нося и рева от безпомощност. ММ го оперираха и тежко не може да вдига, от 3 седмици почти абсолютно сама го гледам, къпане, носене, вече всичко ме боли. Ами и аз съм като бито куче, никакво настроение, едвам функционирам и ако споделя с някой, често получавам тъп коментар как са са чували,че е много кофти и сигурно щяло да мине, ама при тях всичко било наред... Да, да точно това има нужда да чуе човек, който  е на предела на силите си и се притеснява за детето си. А най-лошото е че съм толкова нервна, че малкият като почне да се тръшка ми иде да му викна, ама се удържам, то милото не разбира и не е виновно, чувствам се виновна и мега смотаната майка, че не мога да си храня детето и да му дам течности. А и за капак и консултация с хранителен терапевт правихме, ами никаква  полза....

Ето омрънках ви главите едно хубаво за лека нощ,  та явно всички сме в кюпа на кофти периодите.

Последна редакция: чт, 18 май 2023, 23:53 от mexicana___

# 144
  • София
  • Мнения: 3 743
Чета ви и ми се къса сърцето. Преди няколко месеца и аз бях така, даже доста зле. И тъй като имах проблеми преди да забременя с Алис си ходех на психиятър всеки месец и си пиех хапчета. Преди да родя ги спрях, но януари нещата ескалирала. Не виждах никаква светлинка никъде, съжалявах за детето и куп грозни работи. Имах и мисли за самоубийство честно казано. Предполагам от драматичната ми страна в характера, не мисля че някога бих го направила само по себе си, но си мислех какво ако. Та почнах си пак хапчетата, сега положението не е цветущо, но съм много по-добре. Съветвам ви да не стискате зъби и да чакате да мине а да поговорите с някого, който наистина би ви разбрал и ако трябва нещо за успокоение на нервите. Има и доста билкови хапчета, при някои хора може да помагат. Майка ми от миналата година съм я приоритизирала доста назад от най-близките заради няколко случки и заради това, че когато бях в това състояние не направи нищо, а можеше да дойе. Както и да е, имаме големи очаквания към най-близките си, а хората с годините се учат на много неща и стават егоисти. Вероятно и ние ще бъдем така, кой знае. Пращам ви виртуална подкрепа и да знаете, че пролетта и есента са сезона на депресийките. Още малко да дойде хубавото време и ще избутаме! При мен с Калин въпреки, че имахме много караници с мъжа ми и то доста сериозни не се е стигало до следродилна депресия. Сега с Алис обаче ме удари с цялата си тежест половин година след раждането, та никога не е късно.

# 145
  • Мнения: 322
Аз също често минавам през такива периоди, особено ако някой вкъщи се разболее се вкарвам в такива филми, че ... Супер често съм кисела, раздразнителна, всичко и всеки ме дразнят. В началото го отдавах на хормоните, сега се оправдавам с ПМС. Разбирам, че от мен зависи, но сякаш нямам силите. ММ помага винаги и с каквото може, майка ми също е на среща, а аз смотаната пак съм недоволна. Преди имах отново такъв по-кофти период и си бях взела магнезий с б комплекс - доста ми помогна, относно нервите. Сега си купих и тези дни го започвам, дано свърши работа, че вече аз не се понасям, а камо ли останалите 😁

# 146
  • Мнения: 605
Ох момичета… Значи нов ден е, петък, по прогноза в София днес ще има слънце! Набутвате всички мрачни мисли в някое ъгълче и слагате розовите очила. Децата днес ще бъдат ангелчета, няма да реват, няма да си трошат главите и ще ядат, мъжете няма да казват гък, ще приготвят вечеря и ще сипят виното довечера. точка!

Мекси, като те прочетох вчера ми се завъртяха няколко неща в главата, сигурна съм, че си пробвала всичко, но може и да ти дам някоя идея. За храненето с мляко - по голям биберон, чаша, шише със сламка, АМ в храните, които яде (овесени ядки с АМ, кус кус с АМ, ако щеш и в обяда мушвай по една лъжица, колкото да пробуташ нещо макар и малко). Водата при нас се пропи като почнах да оставям бутилката до него на пода, докато играе - вижда си я по някое време и си пие, после пак, но пие от шише с дръжки и сламка, та се обслужва сам. Значително си увеличи количеството вода като мина от пюрета на нормална храна също.  Във фб четох вчера подобен пост, пишеха, че са смесвали вода с малко сок или малко плодове пюре като постепенно намаляват количествата. Ся тва не е никак идеален вариант, ама… отчаяните времена искат отчаяни мерки. За носенето - имаш ли раница? Значително облекчава. Също има магазини, които дават под наем. И най-последно - 100/200грама на месец са абсолютно ок на тоя етап, яде поне нещо, не е отказал всичко. Опитай се да се съхраниш 🤗

# 147
  • Мнения: 2 451
Леле, Деси, не съм подозирала. Изглеждаш много ведър човек, ама то това няма много общо. Дано е зад гърба ти това. Аз също съм лекувала депресии особено след като завърших университета имах доста кофти фаза при пренасянето Германия - Бг. Като забременях със сигурност пак бях в депресия и много се обвинявах че ще навредя на дететп, но после успях да поокопитя. Със сигурноат бях с много силна тревожност, което водеше и до прекомерна ненормално силна жажда - пиех до към 8 литра първите месеци. Може би ттябваше дя потърся помощ, но пък се разминя в някакъв момент.
Мисля че е важно дя се говори за тези неща, защото човек си мисли че е единствен в света и че сам си е виновен често и това влошава положението

# 148
  • Мнения: 150
Мацки, при мен вируса доведе до възпален нерв в ухото и намален слух. Днес правих аудиометрия във ВМА и от утре минавам на вливки в болницата за няколко дни с медикаменти противопоказни на кърменето. В тих ужас съм. Тази вечер взимам помпа за кърма от приятелка. Ще опитам да се цедя и след като е възможно да възстановя кърменето, ако е възможно. От утре Стоян ще е на АМ - това не е било за близо 11 месеца. Ще остане сам с баща си поне 5 дни за по поне 5 часа. Не на последно място дано аз се възстановя, че не е шега работата.

Този слънчев петък не ми дойде много добре, но продължаваме смело напред:)

# 149
  • Мнения: 654
Благодаря ви, момичета, благодаря за искреността!!! Прегръщам ви силно! Определено това да знаеш, че не си само ти така - като паднало извънземно, помага! Ще се справим..все ще мине❤ Наистина, както някоя от вас беше писала, аз също ви се възхищавам на вас с повечето деца.. Толкова слаба се чувствам психически, че почти да имаме второ дете ми се струва невъзможна мисия..сигурно ще се хвърля от някъде буквално тогава 😅😅😅
Нашият господин също не е качил много за един месец - 300 грама, но той не се спира, изправя се, ходи, лази, постоянно е в движение и предполагам е заради това.. също не пие вода, пробвах какви ли не чаши... А, хайде кажете сега - как ги учите да пият от шише със сламка - пробвах гледах в нета с кисело мляко или  пюре, не стана изобщо, показвах уж, пак не стана, само гризка сламката. 😀
Лазурче, стискам палци да е наред всичко с теб, мъжете ще се оправят вкъщи, все пак здравето ти е най-важно, иначе как ще се грижиш за малчо? Прегрхдки и за теб, дръж ни в течение! ❤

Общи условия

Активация на акаунт