Те са обслужваща летището компания и винаги имат коли на разположение на пътниците. На автогарата е по същия начин. Иначе такс. фирми не печелят от услуги, а малко от лизинг на коли и повече от франчайз. Има си изисквания каква да е колата - година на производство, обем на двигател и др. Кандидат шофьора си намира заем, купува кола, облепва я с фирмени лепенки и започва работа на голям минус - годишна такса за разрешително, месечна такса към фирмата, всякакви таксички - за калибриране на летни/зимни гуми към касовия апарат, за реклама на задната седалка, за радиовръзка или тел. програма. шофьора кара колкото и когато иска. За фирмата е важно да си плаща всичко на време. Може да работи 2 ч, може 22, може да преотдава колата на друг колега. Накрая като платиш всичко, остават пари за цигари, за гориво и малко за дома. Амортизацията на твоята кола и ремонтите заради хубавите улици в София са за сметка на шофьора.
За дамата, която поръчала предварително такси - няма гаранция, че ще дойде. Операторките просто призовават по радиостанцията или програма на таблет/телефон - напр. такси от Дианабад до Суха река. Ако някоя кола е близо до Дианабад и е свободна може и да се отзове. А може да предпочете да кара по булеварда и да чака някой да и помаха и да я спре. Няма  сила, която да накара шофьор да приеме курс, ако той не иска. А как да иска, като по горния маршрут ще попадне поне в 2 задръствания.