Скъпи момичета, месец май е месецът, който свързваме с пролетта и обновяването на природата, надеждите и стремежите на хората към по-светло бъдеще олицетворяват цветовете, които през лятото ще се превърнат в сладки плодове дар от майката земя.
Съвременници сме на интересни времена, пандемия, война и извънмерна небрежност.
Решението на всички проблеми са любовта, дръзновението и съзидателният труд.
аз пчеличка съм.
Бръм - бръм - бръм, бръм - бръм - бръм,
хвъркам си навън.
Припев:
Бръм - бръм - бръм, бръм - бръм - бръм,
бръм - бръм - бръм - бръм - бръм.
Бръм - бръм - бръм, бръм - бръм - бръм,
бръм - бръм - бръм - бръм - бръм.
Бръм - бръм - бръм, бръм - бръм - бръм,
по цветчета. Бръм.
Бръм - бръм - бръм, бръм - бръм - бръм,
по цветенца. Бръм.
Бръм - бръм - бръм, бръм - бръм - бръм,
във полето. Бръм.
Бръм - бръм - бръм, бръм - бръм - бръм,
във гората. Бръм.
Бръм - бръм - бръм, бръм - бръм - бръм,
сбѝрам аз прашец.
Бръм - бръм - бръм, бръм - бръм - бръм,
правя си медец.
Дружна песен нек да екне,
песен, песен на труда!
На сърца ни да олекне,
да живей, живей труда!
С рядка участ, с чудно име
слави, слави се труда,
нему всичко ний дължиме,
да живей, живей труда!
Повдигнете си челата,
о, герои на труда,
вий творци сте на благата,
да живей, живей труда!
От стрелата на дивака
до железний път
всичко плод е на ръката,
да живей, живей трудът!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ