Когато родителите си имат любимо дете

Няма нужда да ми цитираш закона, кажи сделка по покупко продажба дали може да се оспори?

Не завещание. Говорим за покупко продажба приживе. Не можеш да го пипнеш. А повечето и не се опитват. Въпрос на достойнство, ценности.

Разбира се,че ако родителите подадат свой имот приживе на едно от децата си,другите деца могат да оспорят продажбата и със 100% сигурност ще спечелят делото.
Обаче колко родители са такива психопати,че да лишат детето си от наследство?! Сигурно се броят на пръстите на едната ръка. Познавам гадни родители,които приживе се заканваха да лишат децата си от наследство,но когато Смъртта ги погледна в лицето,бързо си промениха намеренията...

Голям процент го правят. Прехвърлят всичко на наследника с мъжки пол.
Дъщерята пие една студена вода.

И аз съм ставала свидетел на подобно отношение, в семейства на мои роднини и приятелки... много е тъжно.
Особено една моя приятелка, горката, толкова е искала родителите и да се гордеят с нея, да я обичат, а те само я критикуват, нареждат я, и правят мили очи на брат и, който смело си живее живота и не го е много грижа за семейството.
Момчетата явно наистина са били много желани, защото са могли да работят на нивата, в обора, а после и да доведат снаха и т.н. Това са останки от една стара култура.

Болна тема ми е, лично изстрадана.

Откакто се помня винаги на по-малкия ми брат му е прощавано, все е малък и неопитен, все за него има, а за мен не.

Не говоря с родителите си по тази причина, зачеркнала съм ги като токсични и като хора, които няма да се променят никога. Уви, винаги ще ме боли.

Винаги са казвали, че съм била ревнувала от деня, когато се е родил и не разбирам дали наистина го вярват или просто не им се иска да признаят пред себе си, че са сгрешили.

Ще спомена само някои от нещата, от които най-много ме е боляло (моля да се абстрахирате от паричната част, знам как би могло да прозвучи... повече боли от отношението и неразбирането):

- в училище никога не съм получавала джобни пари, а в един момент разбрах, че за него е имало редовно. Когато попитах ребром какво е това деление, ми беше отговорено: ''Защото нямахме....ъъъъъ (явно се усетиха)...за да не дебелееш''

- винаги бях много добра ученичка, за разлика от брат ми, когото стимулираха с материални обещания, ако изкара...поне петица

- в един момент той започна да ме краде и виновна се оказах аз, защото не съм си крила парите и / или не съм му дала сама, щом съм видяла, че нямал.

- преди няколко години майка ми ми предложи да била завещала на брат ми етаж от къща в широкия център на София, а на мен боксониера в Слатина. Да мислиш ти подобни неща още отсега...

- и още, и още...

Дълго стана, ще ме извинявате, но мисля, че отговорих съвсем обстойно възможно ли е делене на децата и какви последствия би могло да има.

Сериозно? И тва твърдение е на базата на какво? А дали ако продажбата е на външен човек, могат пак да оспорват? Сделка за покупко-продажба оформена правилно, на данъчна оценка или по-висока и правилен начин на плащане, особено във времена, когато нямаше изискване за банково плащане над определена сума както е сега, ще я оспориш, ама някой друг път.

И моите родители винаги са ни делили с брат ми. Винаги всичко е било за него- било то помощ, било то финанси или имоти.  Адски боли.

За него винаги имаше, за мене никога нямаше. Винаги когато баща ми е говорил с мен е казвал "ние" ( визира той и майка ми, и семейството на брат ми) и " вие" (тоест аз и ММ). Винаги аз съм била ощетената. 

Поради тази причина вече почти 10 години не поддържам никакъв контакт нито с родителите си, нито с брат си. Моето дете не познава баба си и дядо си (а живеем на 10 минути път). И аз и брат ми имаме деца, които не се познават. Случи се веднъж да се засекат на един батут и се заиграха, без да знаят че са първи братовчеди.

И наистина много боли. Може би единствения плюс, който ми "дадоха" е, че знам как да НЕ се отнасям с детето си.

Това последното е много тъжно…

Аз съм едно дете, понеже родителите ми са разведени и майка не е искала втори мъж, съответно никакъв шанс за брат/сестра. Това винаги страшно ми е тежало. Най-голямата ми липса - да усетя какво е това нещо - брат или сестра. Като чета всичко това, виждам , че всичко си има и обратната страна - всяко с плюсовете и минусите си...

А може би се прави, че не ги отразява. Това е типично поведение за такива деца.

В моето семейство за съжаление също имаше делене на децата. Аз бях любимка на баща ни, макар да не съм биологичната дъщеря. Родителите ми имат две свои деца, които също са били о обичани и обгрижвани, но с мен беше различно. Дали защото не съм родна или просто бях наистина добро и кротко дете незнам.
В семейството на мм също има разделение - когато се развеждат свекърите, свекървата дава мм на баща му за отглеждане, понеже си приличали по външност и характер, а при нея остава по-малкия брат. И сега съответно свекървата дели и децата ни-нашият син не го поглежда, но другият внук е обгрижван изцяло. Не го намирам за нормално в нито един случай. По тази причина мм не иска да има второ дете. Смята, че може да повтори грешката на майка си, която му тежи и до ден днешен.

.

И аз предполагам, че това е логиката. Много е остаряло това патриархално мислене. Според мен е присъщо на хора с по-ниско образование. Учудвам се, че все още се среща, но предполагам е при по-възрастни хора.

Едно име не е продължаване на рода. Чак намирам хората, които вярват в това за смешни и жалки. Продължаването на рода е чрез ДНК-то. Така че и братът, и сестрата продължават рода по равно.
И в миналото наистина не е оставало наследство за дъщерите, но отдавна не е така. По закон. Иначе ако тръгнат да приписват нещо на някой си, независимо от подбудите им и архаичните разбирания, не мога да ги съдя. Имотите са тяхни, парите са тяхни. Да правят каквото си искат, и да ги дават на който си искат. Тяхно право е, ако позволява закона.

Добре, де,  какво става ако синът има момичета, а дъщерята - момчета? Объща се схемата и логиката издиша.

Член 28 от ЗН:

"...наследодателят не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,което представлява тяхна (на децата,родителите и съпруга/та му),запазена част от наследството"

Но и това не е всичко. Член 30,алинея 1 от ЗН:

"...наследник със запазена част,който не може да получи пълния и размер поради завещания или дарения,може да иска намаляването и до размера,необходим за допълване на запазената негова част"

По закон дете може да бъде лишено от наследство само при два случая:

– ако детето е убило родителя си или е направило такъв опит. (Тия дни по новините съобщиха за син убил майка си. Е,този син няма да получи наследство от майка си.)

– дете набедило родителя си в престъпление наказуемо с лишаване от свобода.