Толкова е дискретна връзката с колежката, че вече всички потребители на форума научиха за нея. Шефовете им (на автора и изгората му) също.
- Публикувана: 3 май 2023, 18:34 ч.
- Последно мнение: 6 май 2023, 22:44 ч.
Интерес към друг мъж след раждане на дете
Майко мила, "резервен вариант" вика. Ти сам казваш, че не си нищо особено (според твоите представи, разбира се, ние не те познаваме), обикновено жените не търсят такъв "резервен" вариант. И за мен има нещо, свързано с изгода тук, но не виждаме цялата картинка. Аз съм млада майка на две деца, около мен майки бол, никоя не си търси резервен вариант, камоли "ей така", ако нещо се случи.
Еййй, ама много сте мнителни значи! 
Аз го възприемам като "Пак ще се срещнем след 10 години": просто среща, да видят кой до къде е стигнал, без подтекст. Може да има елемент на гордост от личните постижения - брак, деца. Може да има и най-добронамерен интерес към стар познат, който изглежда приятен за общуване, а и средно успял в живота: нито предизвиква завист, нито съжаление, златната среда.
Аз го възприемам като "Пак ще се срещнем след 10 години": просто среща, да видят кой до къде е стигнал, без подтекст. Може да има елемент на гордост от личните постижения - брак, деца. Може да има и най-добронамерен интерес към стар познат, който изглежда приятен за общуване, а и средно успял в живота: нито предизвиква завист, нито съжаление, златната среда.
Жените имат често един момент, в който са сериозни обвързани и не биха погледнали друг, но излизат на по кафе с някой познат мъж, който хем не им застрашава връзката (защото не го виждат като мъжкар, въпреки пола), хем си доказват колко свободни са да кажат на мъжете си че излизат с мъж и те да нямат против. Някакъв вид еманципация
Моето мнение се доближава най-много до тези две. Отделно, ако слушат или четат разни гурута за самопознание, израстване, вибрации, карми и подобни, там има много съвети да звъниш и да се срещаш с разни хора от миналото. Ако си бил увлечен или си имал симпатии - да се увериш дали ти е минало или ще се разгори пак. Ако си изпитвал неприязън или си правил зло на въпросния - да се "помириш", да поискаш прошка. Ако си му бил длъжник - да го почерпиш. Алабализми, ама хората им се връзват. Сега вече прошката можело да бъде "ментална" - тоест, като седнеш да общуваш, се "изчистваш", не е нужно да казвш директно "прости ми"
Здравейте!
От много години се консултирам пасивно с мнения по множество теми от форума,
за което ви благодаря искрено.
Не намерих информация или обяснение за нещо, което съм забелязал от години и затова се "престраших" и аз да пиша тук (не знам правилното място ли е).
На 33 години съм, мъж, от София, средностатистически човек отвсякъде, доста пухкав, работещ
на държавна работа на средно ръководно ниво, заплата малко над средната... Не се хваля или оплаквам, казвам го, за да опиша, че съм обикновен човек отвсякъде.
Последните години, доста наборки, съученици, колеги от университета се изпожениха, живи и здрави да са, на по 30 са, "време им е", както се казва.
Та, защо споделих толкова информация, въпросът ми е защо много познати, не близки, съученички и колежки от университета след като се омъжат и имат деца започват да ме търсят за кафе, за контакти, за разходки.
Не съм нищо особено, а те, всичките с хубави семейства, читави мъже, започват да ме търсят за кафе,
да ме запознават с децата...., и това от хора, с които нито съм поддържал контакт, нито нищо, по 5 или 10 години,
хора, с които никога не съм бил близък...
Случва ми се вече за 9-ти път, и наистина нямам обяснение защо?
Та, ... ако имате идеи, благодаря за мненията ви!
От много години се консултирам пасивно с мнения по множество теми от форума,
за което ви благодаря искрено.
Не намерих информация или обяснение за нещо, което съм забелязал от години и затова се "престраших" и аз да пиша тук (не знам правилното място ли е).
На 33 години съм, мъж, от София, средностатистически човек отвсякъде, доста пухкав, работещ
на държавна работа на средно ръководно ниво, заплата малко над средната... Не се хваля или оплаквам, казвам го, за да опиша, че съм обикновен човек отвсякъде.
Последните години, доста наборки, съученици, колеги от университета се изпожениха, живи и здрави да са, на по 30 са, "време им е", както се казва.
Та, защо споделих толкова информация, въпросът ми е защо много познати, не близки, съученички и колежки от университета след като се омъжат и имат деца започват да ме търсят за кафе, за контакти, за разходки.
Не съм нищо особено, а те, всичките с хубави семейства, читави мъже, започват да ме търсят за кафе,
да ме запознават с децата...., и това от хора, с които нито съм поддържал контакт, нито нищо, по 5 или 10 години,
хора, с които никога не съм бил близък...
Случва ми се вече за 9-ти път, и наистина нямам обяснение защо?
Та, ... ако имате идеи, благодаря за мненията ви!
връзки с ясли, детски градини, училища и болници нямам... с изключение на няколко държавни лудници 
Публична тайна (разбирай, че се обсъжда редовно в СО) е, че свекървите, дори най-готините и разбраните, след раждането на детето стават неузнаваеми, врат си носа навсякъде и съсипват психиката на горкитез жени с ненормални съвети. По всяка вероятност се търсят варианти за настаняването на внезапно побъркалите се баби в подходящо заведение.
Има едни мъже, които са по-така фамозни и са предпочитана компания от жените. Такъв мъж със сигурност няма да те нагруби, напсува, ще те изслуша...Вълнуват го много повече теми от тестостероновите мачовци. И в класа в училище и в университета винаги има по един такъв Душко Добродушко. Познават те като мек и отстъпчив човек и те канят за час - два приятна компания за светски разговори. Това е.
В един момент, когато бяха малки големите ни деца , бях срещнала случайно мой бивш състудент. Разменихме телефони и се виждахме редовно на кафе в близкия парк. Смотан, мил, добър. Тогава го мислех за обратен. Чудно си общувахме. След години се замислих, че вероятно е имал някакви аспирации, но не ги е показвал. Познаваше съпруга ми, семейството ми и никога не съм виждала в него друго - дори не се сещах какъв пол е. На мен ми беше приятна компания, докато си разхождах децата, учех за специализация, а съпругът ми беше затрупан с работа. Тогава точно ни предстоеше заминаване в чужбина и съвсем идеално ми идваше това другарче 1-2 пъти месечно за 30 Мин. общи приказки в квартала.