С какво ви дразнят свекървите? - 147

tiny_lili Права си, наистина не ми е удобно , но те може да го приемат по друг начин.
 Все пак че не ми е добре да ползвам баня не съм споменавала, но беше. Свикнала съм сама, вече доста години и  у нас да съм.
 Мако, идваха пролетната ,спокойно. С баща си бяха , той работи , ние  играем и готвим.
 Такава съм, не искам да притеснявам, давам , така е било. Преди ,със деца и без тях после.
 Да ме променяте - няма време.

 Някъде някога да съм написала ,че съм перфектна,  идеална, аз не помня.

Така е, това са адекватни отношения м/у близки, даже не е задължително да са роднини. Аз приятели не бих оставила, ако ще идват отдалеч с обществен транспорт.
Боряна, защо реши, че някой иска да те променя?

Когато аз ѝ ходя на гости, нито е когато аз реша, нито ѝ развалям рутината да си спи и чете книга следобяд, нито да си гледа сериалите. В крайна сметка гостът се съобразява с канещите го, а не обратното.

Като даваш съвет, становище,  явно очакваш поне разбиране  ,ако не промяна. Иначе клавиатура ли чешем само?

Люис, все пак всичко е взаимно. В такива от отношения повечето пъти е “каквото повикало, такова се обадило”.

Аз също не бих оставила някой да се скита в мола или да чака на гарата. Не защитавам снахата на Боряна.

Лятото моята беше тръгнала по интервюта за работа. Имаше две с голяма дупка между тях. Обади се да дойдела да чака в нас. Беше адска жега, можеше да припаднеш ако си навън. Ами не съм имала против, защото два часа на слънце на обяд може и да ти докарат слънчасване. Аз лично щях да отида в мола или да се мотам някъде. Но това съм аз и не очаквам тя да е като мен. Да, пак беше в работно време, седя в нас, пи кафе и 10 пъти й казахме, че работим и не можем да водим активен разговор. Накрая си тръгна, защото отиде на другото интервю. Не изгарях от желание да се срещаме… ама…

Иначе Люис е права, все по-саможиви ставаме хората. Аз лично съм саможива откъм семейство и въобще нямам нужда от подобно общуване. Натоварва ме и грам не ме зарежда. Не ми е хич приятно, задължение ми е. Разбира се, с приятелите е точно обратното.

Приеми го просто като мнение. Становището е нещо друго, а когато задаваш въпрос, не може да очакваш разбиране. Очакваш изясняване на нещо, за което питаш. Ако беше ясно, нямаше и да питаш

Приех го де.  Стана дума та споделих. Не смятам ,че са нещо различно от масата други, дето чета тук в мамата.  Нито аз нещо от свекървите се различавам. Все има по нещо  у всеки дом.

Боряна, аз смятам, че те те имат за напълно здрав и силен човек, пък и ти така си ги свикнала....ти си майката, те децата.
И братовчед ми така, защо леля ми не можела вече някои неща. Ало, майка ти е на 85, живее сама, какво друго очакваш, бре?

В никакъв случай, аз пък най-малко ще те променям. И те харесвам:)
Искаше ми се да ти дам друга гл.точка.
Никога не е късно за промени, ти си с младежки дух.
Бих се радвала някой да даде на моята мама тоя съвет. Понякога от чужд човек по-става.
Отпусни си малко душата и говори със сина и снахата направо и по-ведро.
Ела да ме вземеш от гарата в 12, няма какво да правя 2 часа там сама.
Или - нямам къде да спя, нямам как да се прибера тази вечер, имаш ли сине идеи някви?
Хайде вие поспете, пък аз ще ви изненадам със закуска.

Личи ти, че ти тежи, а може да е и малко по-иначе. Може. Не вярвам, че снаха ти е просто зла. Иначе сина ти нямаше да я избере.

Tiny_lily, и моята майка е с подобно пристиснато и прицвъкнато поведение. Даже не знам точно как да го обясня. Ох, да не ви натоварвам, ох, да не преча, и то цялата обстановка става тегава. Ми кажи си от какво имаш нужда, пък аз ще направя каквото мога. Това мъченичество ми е дошло до гуша.

Характери, какво да правиш. И моята е такава. Сто пъти обяснявам, че повече ме притеснява като се чудя дали е добре. Баща ми като беше жив беше точно обратното - казва в прав текст какво му трябва и прави, струва - правилно, грешно - свършваше каквото е наумил. Ядосвах се на глупави решения понякога, но сегашното "затъмнение" с майка ми е по-зле.
Не можем да ги променим, обаче. Можем само да се опитаме ние да нацелим "златната среда" в отношенията със собствените си деца.

Така си мислите, че ще стане.
Има един момент, когато нещата се обръщат. Ти си силния, ти определяш правилата като отглеждаш дете,  не знам как точно да го кажа, да не е залитане с коментари после, да се разбере, но идва те да ти казват. Те са силните, разбират нещата повече, ти ставаш детето. Това обръщане е болезнено  и не се осъзнава, но е факт.
 Не съм ревла, не казвам  и не товаря,  опитвала съм да намекна, но явно осъзнаваш когато дойдеш на това положение , не става с думи.
 Също така  за  нужди  веднага получавам , без молби например, не съм просила и хленчила.
 Другото - не ми е бил лесен животът ,но съм се справяла. Работех нещо, синът за кратко работи с мен,  возил се в автобуса за работа , аз закъснях тогава и пеш,  та чул да коментират, че моята работа не виждат кой  от познатите би свършил. Каза ми , горд бил.Казвал е  иса ми донасяли, че каквото е дължи на мен, но това бе някога.
 Това се променя ,  ставаш бабичка,  та се забравя какъв си бил.
 Справяла съм се , справям се и сега. Никога не съм чакала друг , давам всичко  възможно  и правя нещата.
 И накрая , няма как цял един живот,  всички разбирания, да вместиш в някакъв пост, разговор, за да се разбере цялата картина.
 Просто се нагаждам при условията ,с другите, но това не значи, че като приемам тяхното разбиране , заличавам себе си.
 Че те ,вие , друг, не е съгласен, не приема моето или на неговата майка ,близка, не прави това грешно.
 Като остарееш си повече смирен, като млад си бунтар. Искаш да прекрояваш.  После нищо не искаш. Приемаш.

ММ е ходил на 150 км да вземе мама за една вечер да види правнучката си.На другия ден я връща. Няколко  пъти се случва. Няма автобуси, а мама не може с влак, че я болят краката и трудно се качва. Не бих си представила ,че ще оставя родител / независимо чий/ или близък да кибичи на гарата, щото не било часът на срещата.
   За спането у съфорумка, ако на Боряна така ѝ е било по-спокойно защо не?Видели са се , наприказвали.
   Аз разбирам Боряна , не се чувства добре на друго място. Аз съм същата .
    Римона, след толкова недоволство и мрънкане , дори и да имате важен повод , добре ли ще си изкарате? Затова те питах защо си го причинявате?

Наистина не ви разбирам. Какво като кажела, че не ѝ е вкусно. Казвате "Толкова мога, sorry, ето ти  тенджерата и черпакът, ако искаш - заповядай" Или "По-надолу има топла кухня иди си избери и си купи, каквото ти се яде". И това е.
Как пък ще страдам, че не харесала манджата, която съм сготвила. Ми "Не нравится, не ешь", както са казали братята руснаци.

Признавам си, че би ми станало обидно ако някой ми заяви в лицето, че не ми харесва сготвеното. Ще се ядосам.