Да си сам на 30+

Сам ли си или си самотен? За мен това са 2 различни неща.

Ако само си сам - наслаждавай се на момента, вярвам, че каквото ти е писано - ще дойде в живота. Може да не е така, но е мое верую. Наскоро си говорих и с един приятел, че в крайна сметка не всеки е създаден, за да се задоми и да има деца. И това е Ок стига той да се чувства щастлив и удовлетворен.

Ако си самотен - бих търсила причини за това чувство, бих говорила и с психолог, да ми даде съвет и да разискаме ситуацията.

Ако си сам и самотен - пак горното.

Много общо и нищо не казвам май, което да ти е от полза, но така го виждам аз.

Прави сте.
Случват се, да знам какво имаш в предвид но не съм от типа на всяка цена, случва се само ако съм сигурен и загубя контрол, от типа жаден за истинска любов съм а не защото трябва. А да те блъсне нещо като тежкотоварен автомобил, да не знаеш какво ти се случва може би съм загубил представа за текущият свят и си мечтая за един друг свят в който нещата са истински а не толкова фалшиви и на 99% въпрос на интереси…. Каква е разликата да си сам и да си с някой на база на компромис и пак да ти е сиво щом не е истинско това по малък проблем или по голям би бил тогава?
Случва се да се усмихват но това нищо не значи.
Съседки не мисля че е уместно.
Магазинерки също все пак се трудят хората би било неуважително и неуместни да се правиш на интересен на касата.
Освен някое намигване или шегичка но нищо повече.
Автобуси не ползвам от близо година.
Танци не обичам.


Относно дефинициите сам или самотен, едното не води ли до другото?

И нямат ли пряка зависимост.

Не мисля че съм за психолог, научих се и сам да съм си психолог и да се справям някак със стреса и каквото поднесе живота.


По скоро съм Сам, но когато някой почне да критикува че съм сам и почвам наистина да се чувствам сам, и после забравям до като пак някой не ми го напомни.

Решението ще е мобилизация и пускане по течението както си правя от край време.

По принцип и аз съм на тази теза че не всеки може да има семейство и деца.
Но не трябва да е оправдание нали?

Човек трябва да се бори.
Просто не на всяка цена. Каквото ще става ще стане

Благодаря ви за вниманието и мненията по темата.

Поздрави

Как се чувствам - на 33, самотна майка с малко дете: от една страна спокойна, че го няма злото, което ме тровеше емоционално, вкъщи си се разполагам както си искам без някой да ми се оригва и да му събирам чорапите от пода и да му мия мазните тигани. Чета книги, гледам true crime, хапвам добре, пия вино. За момента не ми липсва присъствието на примат от мъжки пол. Достатъчно дълго съм живяла с такъв. Занапред ще видим как е. Имам свое жилище и дете. Ако бях 30+ жена с 10 котки, която живее с техните нямаше да ми е готино със сигурност. Едно ще ти кажа и то е, че по-добре да си сам, отколкото във връзка, но самотен.

Заключен си. Отключи се и Вселената ще започне да вибрира на твоята честота.

То както много имат деца така и много на тая възраст нямат. Това не е едно време ранна женитба и по 4 деца.
Но щом питаш явно не се чувстваш ок? Какво те притеснява?

На мен тоя тип мислене много ми харесва, показва що за човек си, браво!
Има един виц - "За да се омъжиш за милионер трябва да се движиш сред милионери"... та и с половинката е така - ако не се движиш сред свободни жени как да намериш половинката, да дойде да почука на вратата ли? То не че е невъзможно, ама шанса клони към 0...
Аз ще ти дам практичен съвет - намери си среда с нови хора - запиши се на някакъв спорт, езиков курс, някакъв друг курс, екскурзионно летуване лятото с непознати. Танци може да не обичаш, но жените много обичат танците. На народните танци, латино танците - съотношението мъже:жени е 1:10.
Помисли си за тоя вариант.
Както знаеш, рибаря ходи на реката, не чака рибата сама да скочи в тигана

Намери си мъж, приятел, който е мотивиран да си намери и той връзка. Обикаляйте 2та. С компания по-лесно става.

Няма неуместно, не може, не бива, не обичам.
Мъжките работи не са концерт по желание. Не е лесна работа, няма какво да се лъжем.
Понякога се усмихват малко повече, заглеждат те малко повече, казват ти чао касиерките. Днес може да е на касата, утре реди сокчета, вдругиден пред магазина в почивка.
Бъди общителен, без да си досаден, но трябва да се пробва.
Мъжът опитва. Няма друг начин. Така го е измислила природата. Няма как да знаеш дали ще си харесан предварително, дали ще си досаден, дали ще ти се падне някоя изперкала феминистка, дето мрази мъжете.

Защо наричаш всички мъже примати, ние мъжете които сме сами, сами си чистим и перем, знаем как се пуска пералня и как се пуска прахосмукачка знаем за препаратите и как се мие пода също. Сега не на всички ни се отдава да готвим, но и за това си намираме лекарство алтернативи много.

Но с деца е друго, без деца е съвсем друго. Смисъла нали е в създаването на живот и да оставим частица от нас след като нас вече ни няма. За това смятам че най важното в твоя живот си изпълнила, като си дала живот и ще остане след теб.

Иначе да споделям мнението ти до някъде, една идея се живее по комфортно не се съобразяваш с никой.

Това с животинките никога не съм го разбирал, няма как домашен любимец да замести истински партньор.

Благодаря на всички съвети и насоки ще гледам да се възползвам от тях.


Аз жена не мога да си намеря ся мъж ли да си търся това няма никъде шанс, разсмяхте ме…. Пък и всичките ми приятели вече се задомиха.

След 30 става тегаво с тези запознаства и в прочие за това още като си горещ но както казах моите 20+ бяха пропиляни но това не трябва да е оправдание. Можеби най хубавото предстои


Започнахме тъжно, нека завършим с позитивен вайб.

https://youtu.be/EVuhWQk3CJ0

Надежда винаги има. Важното е да си деен и да не се отказваш.

Един практически съвет - извън приложенията за запознанства, свободните жени на тези възраст, които си търсят партньори, най-често и лесно можеш да ги срещнеш в нощните клубове, барове и дискотеки на групички. Там ходят целенасочено на лов и там е най-вероятно да ти откликнат. Другият лесен вариант е да запишеш магистратура или да започнеш работа в голям колектив с много млади хора.

Иначе е много досадно (понякога даже страшно и заплашително, ако нямаш подход) да те заграждат в магазина, на улицата и на всеки курс по език или танци, на които просто си се записала заради езика и танците. Няма лошо, разбира се, но шансът е по-малък просто.

В нощните клубове какво хубаво може да ти се случи освен сещате се, за там съм резервиран и с презумцията че няма нищо свястно и не знаеш какво ще си натресеш,  там се ходи за друг тип лов.

Относно сайтове за запознанства също съм пас, там също ловът е ясен а какво ще си навлечеш мистерия.

Имам опит с подобен лов, не най богатия опит но достатъчен за мен и вече не ми е тръпка. И не съм тип който обича да загражда, нелепо и неприятно е.
Двама като се срещнат разбират още в началото съвместими ли са или не, няма никаква философия или пресилване и нещата стават от само себе си и по естествен начин.

Относно студентските опции изкарал съм си всички степени не виждам смисъл освен да се пилеят безсмислено време и средства. Работата, която имам е достатъчно тегава.


Може би не сте ме разбрали, липсват ми едни отминали времена, които можеби никога няма да се върнат, когато емоциите и чувствата бяха истински, и се правеше качествена музика.

Липсва ми онази тръпка която да преобръща стомаха ти и ума ти.

Ако може да се илюстрира например с това ретро парче:

https://youtu.be/B_7w_kKXOL0

Но благодаря за съветите.

Разбирам какво искаш да кажеш, но не е точно така. Или по-скоро не е цялата истина.

Моите необвързани приятелки на 30+ са съвсем нормални и приятни жени, образовани, с добри професии. Търсят сериозни връзки с цел семейство и освен всичко друго, са в Тиндър/Бъмбъл и излизат вечер често. В готин бар може да се запознаеш с интересни и интелигенти хора и не е нужно да си легнете веднага. Давай повече шанс на хората.

Възможно е но не е истина на какви откачалки съм попадал ще ги спестя.

Вероятно сте прави относно даването на шанс. За този тип жени съм чувал но така и не срещнах нито една  в подходящият момент.

Или нещо оплесквах аз или нещо оплескваха те.

И все пак - ти сам ли си, или си самотен? Ако си самотен, няма значение дали си на 20+ или 50+, то даже и във връзка да си, пак можеш да се чувстваш самотен. Ей това е тъпото, и ако се чувстваш така, е редно да помислиш какво да промениш. Не защото така "трябва", или защото "наборите ти вече това или онова", а за ти е кеф на самия теб. За себе си го правиш, не заради наборите или баба си.

Ако си сам, но не се чувстваш самотен, не насилвай зорлем нещата, но и не се заключвай, както ти писаха по-горе. Аз приключих връзка, в която вложих много емоции, любов и немалко време, когато бях на почти 31. До миналата година бях сама, но нито за миг не се чувствах самотна - имала съм няколко флирта за това време, не съм се замонашила, но нито един от тях не прерастна във връзка, и не съжалявах. Вероятно щото никога не съм се чувствала като дроб, която има нужда от половинка. Тази година ставам на 38. Дали ми се искаше да бях срещнала приятеля си преди 5-6-7 години от гледна точка на биологичния си часовник? Да. Съжалявам ли, че го срещнах на по-зряла възраст, когато и двамата вече знаем какво искаме от живота и можем да говорим открито за това? Не. Точният момент, това е. Не бих се гръмнала с първия пехотинец, колкото да не съм сама, понеже изпитвам ужас от идеята да бъда зле придружена и да седя във връзка, която ме прави нещастна, колкото да не съм сама.

Сам, определено не самотен, обичам себе си имам повече време за себе си.

Самотен се чувствам за миг, когато някой ми натяква че си нямам никоя до мен.
И после ми минава до следващия път  когато пак някой не отвори тази тема и не ми скапа настроението.

Имам чувството, че чета нещо написано от жена, която се представя като мъж.