Колко е достатъчно?

Той няма стандарт, щом и от храна пести.

А, малко! Човекът казва, че не се чувства добре и физически, и психически. И докато постигне финансовия пик на 35-40 години, то и биолоичния си пик ще е стигнал тогава. И кога ще живее, кога ще почувства лекотата на живота? За бога, пичът разполага с повече от 5к месечно САМО ЗА СЕБЕ СИ, че и допълнителен доход от наем вероятно има (или ще има, съдейки по това, че е закупил имот с цел инвестиция).
Не знам, не знам... Всеки си има различни разбирания за живота, различни ценности и различна среда, в която вирее и в която трябва да се доказва. То няма лошо де, ако така се чувства ок, но той споделя, че не е така - това е проблемът.

ПП: Абе темата пак ми се струва тип социологическо проучване на тема "Какъв месечен доход задоволява нуждите на съвременния български мъж на възраст от 30 до 40 години", ама айде...

Отново благодаря за коментарите. Относно стандарта на живот и заплатата, в момента нямам почти никакъв живот, така че стандарта сигурно влиза в категорията малък. Заплатата е такава от скоро, като нямам почти нищо, с което да се "похваля", но не е в това проблема. За изненада на всички, аз също съм имал щастието да бъда в истинска и чиста връзка за над 2 години, през които финансовата част изобщо не ми е била пред очите и честно казано си живеех, макар и лекомислено, доста щастливо. Аз също съм на мнение, че човек усеща и живее най-много живота си в моментите, които дори да няма нищо е изпълнен с емоции и усещания и това е нещото, което го прави щастлив. Затова й помни този период цял живот. Но този период най-често се случва в младините, когато от нас не се изисква много и всеки потенциален проблем е за сметка на друг. Нашата сигурност в този период идва най-вече от семейството, те са тези, които решават нашите проблеми, защото още не сме взели живота си в ръце..
Добре, дотук всичко е перфектно, имаме си готин живот, изпълнен със забавления и емоции и всичко е прекрасно. Времето обаче лети, буквално лети и в един момент започваме и леко да проглеждаме, а малко след това и да виждаме и да се замисляме, ама аз какво направих за последните 10 години? Колко от мечтите, които си мислех, че са реалистични успях да реализирам? Какви основи поставих за да се случи нещо до момента или поне другата година? И тук вече, като прибавим и конкуренцията (мъжката такава, която я има между нас мъжете 24/7) и социалното мнение за един мъж, който не се "справя" добре с живота и всички други неща, през които е нужно да се мине, докато изобщо се стигне до този момент, защото никой не иска да си развали "безгрижния живот" и да напусне зоната си на комфорт, нали? Но, ако човек все пак мине през тези периоди и реши да се бори със "ситуацията", то следва да си направи някакъв план, нали? Краткосрочен и дългосрочен и да следва стъпки, с които да се опита да се бори, не само с живота вече, не само с другите, ами и с всичките несигурности, които вече има. И вече забавната част и емоциите остават на много по-заден план, че даже и човек не се сеща за тях след време, защото ги е оставил в "мечтаната реалност"... С две думи, тази несигурност поражда желанието за повече, в идеята за по-добър живот без несигурност. И да - ако един мъж има жена, която да го обича и уважава истински, след като вече е минал този период на "проглеждане", може да се получи нещо хубаво и да балансира, предполагам.

Авторе, много сдухано звучиш като за млад човек. Няма лошо да се замисляш за бъдещето, но тази фиксация върху парите и материалните придобивки, постоянните сравнения с имането на друг, са сигурна рецепта за тотално сдухване и превръщане в алчен чичко, преди да навършиш 40.

Кое те кара да си мислиш, че не се справяш добре с живота? Добрите основи, за които говориш, ти си ги поставил. Финансово си постигнал доста за годините си. Обаче се чувстваш неудовлетворен. Защо?

А мечтите... Ами зависи какви са ти мечтите. Ако е само материално благоденствие, какъв ти е проблемът, ще я постигнеш тази мечта. Друга имаш ли? Ако имаш и тя е свързана с повече пари, ок, действай си по плана, който си си направил. Но ако ти коства твърде много време и ако те лишава от приятни преживявания и емоции, то тогава трябва да сложиш нещата на кантар и да решиш кое ти е по-важно.

И понеже питаш колко е достатъчно. Задаваш грешния въпрос. Трябва да се запиташ КАКВО или КОЕ е достатъчно за теб. Разсъждаваш количествено, а не качествено. Може би това ти е проблемът.

В живота няма такова нещо като сигурност. Трябва да успеем да се чувстваме добре, докато осъзнаваме, че реално нищо не е сигурно. Такова е естеството на живота. Всичко може да бъде изгубено. И всеки. Имаме само настоящия миг с нашето отношение към него. Това е всичко. Човек трябва да иска 6 000 в джоба, не 600лв., да се стреми към развитие, но ако внезапно се случи временно да е в период с 600лв., те не би трябва да имат силата да сринат усещането му за щастие. Никой не знае дали няма да му спре сърцето в следващия час, ние винаги реално сме в несигурност. Сигурността е илюзия. Не казвам, че не трябва да правите пари, а само да не забравяте, докато ги правите, че животът може да бъде единствено смешен, защото поставя всички ни в какви ли не ситуации, с които да се справяме. Трябва да се отпуснете малко, защото след като постигнете желаното, то автоматично ще се появи нещо друго, което да желаете и заради което няма да сте напълно щастлив.  Животът е пълен майтап, ако се замислите наистина сериозно.

Авторе, четеш някви книжки или гледаш разни Ютюб канали ми се струва... Някъде някой ти промива мозъка с планове за забогатяване, успех и реализации. Мхммм на това ми прилича.

Съвети за ранно пенсиониране и спестяване от САЩ. Не са съвсем неприложими за Европа, но определено са далеч от реалността на Стария континент.

Колко е достатъчно? 10 к.

Не, не е достатъчно, поставете си цел 20000, после х2 и т.н.
Дерзайте, можете още.

А, чак ся прочитам - кой да го уважава? Жена му ли? Съседите? И какво е постигнал? Доход? И това е достатъчно за да спечели уважение? Те и дилърите имат доход, някои повече и от 10 бона.

Хората уважават добрите хора, не тези с пари. Новини не гледаш ли?

Здравейте отново и отново благодаря за коментарите. Чел съм доста неща във времето и съм гледал и още гледам видеа свързани с финанси и не само, но не мисля че в това е проблема тук. По-скоро е в мисленето ми или погрешното такова върху начина по който човек трябва да живее и балансира двете неща. Относно уважението, не мисля, че има мъж, който да не иска да го има и е нещо, което търсим и желаем. Така ни е създала природата. Най-вече от хората до нас. Вие жените имате една представа за живота, ние мъжете друга и е трудно да се обясни или да се дадат аргументи на въпросите - защо искаш да те уважават? Или защо ти е толкова важно? Защо искаш да имаш повече пари? Защо не си живееш живота, като нормален човек? И още много други и сходни на тези, като е ясно, че разбрахте смисъла. Отговора е че мъжката психика има нужда от тези неща и няма нещо, което да ги "компенсира". Не вярвам само аз да мисля така, въпреки че е сигурно, че ми има нещо и съм от "тежките случаи", но съм такъв и така мисля. Аз съм си казал, че сега е времето в което трябва да жертвам определени неща за определен период от време за да мога да живея по-добре след това. Дали това е правилният начин, не знам, но го вярвам за момента. Не съм щастлив и не ми е комфортно, но това е положението за момента. И не, не се сравнявам с дилъри и хора, които изкарват много пари по нечестен начин. Не, че съм високо извисен морално, а по-скоро съм реалист и осъзнавам, че няма как аз да го правя, затова й не си насочвам енергията в такива мисли..

Набълбукал си се с разни статийки и психология, която няма общо с реалността, но не забравяй, че отлагането би било ок, когато си ясновидец и знаеш какво и колко те очаква. Иначе след 1 премигване разстояние може да няма "след това".

На съседа тревата винаги изглежда по-зелена.

Виж ся...лошо няма да имаш цели и да се стремиш да ги постигаш, но...
Докато се отдаваш изцяло на работата, за да печелиш кинти, гледай да не забравиш как да живееш, защото то увлича и в един момент не знаеш какво друго да правиш, освен да работиш и това да правиш пари и да си "успешен" да ти е единствения стимул за отделяне на допамин и получаване на удовлетвореност. Иначе, хубаво е, че си решил на този етап от живота си да го правиш, докато не си ангажирал някоя жена да те чака да ѝ обърнеш внимание, в лошия случай докато дундурка двете ти деца.

Кат чукнеш 50 и кат му отпуснеш колая…..аха, аха.
Жертваш младост в преследване на нещо, което обикновено хората правят, без да дават я живот, я душа.