Паническо разстройство - 58

Колко време преди спирането пиеше Флуанксол? Друг АД приемаш ли?
Може ли да споделиш схемата на спиране?

3г. Опитах с делене, но хапчето се троши и не става. Док каза през ден, после през два и така докато взема да чувствам все по-малко нужда от него, но си има симптоми при отнемането, колкото и да е плавно. Да, пия АД. Него ще го спирам по-късно, нека първо организмът да се справи с липсата на антипсихотика.

Здравейте! Ще се опитам да разкажа по-накратко. Момиче съм, на 21 години. Преди бях пълен непукист, не ми дремеше от нищо, общо взето, беше много трудно някой или нещо да ме жегне. Та, историята ми е: По принцип съм с ниско кръвно, никога не съм вдигала кръвно. Нямам здравословни проблеми, спортистка съм, в добра форма и водя социален и пълноценен живот. Преди Коледа, тази година, за пръв вдигнах кръвно, но понеже сиптомите са същите като при ниското, помислих, че ми е паднало и пих кола, след това ядох шоколад, но не ми помогна. Беше ми адски зле, имах чувство, че умирам, повръщах, цялата треперих и тн. Накрая с последни сили отидох до болницата. В нашата болница, нямаме спешна помощ , но въпреки това в паниката, започнах да чукам на всеки кабинет, докато след 10 минути ми отвори мед. сестра, която видимо беше станала от сън. Казах, че се чувствам зле и искам да ми премерят кръвното. Влезнах в кабинета, докторът само отвори вратата, видя, че сестрата се занимава с мен и легна пак да спи. Кръвното ми беше доста високо, каза, че не е чак толкова зле. ( Но за човек, като мен си беше дооста високо, при положение, че цял живот кръвното ми е било 125. Попитах дали могат да ми дадат нещо, защото ми е супер зле, каза ми да се прибера и да легна, ако не ми мине да отида до друг град. Та, както и да е, след това ме държа още 1 час, докато накрая баба ми не ми даде хапче за сваляне на кръвно.
 
През тази седмица аз живеех в страх, че ще вдигна кръвно, ще ми стане пак така зле и че няма да получа адекватна помощ в болницата. Ходех с апарат за кръвно, валидол и хапчета за сваляне, като някоя луда.
Един ден през деня, отново ми стана така зле и аз веднага изпаднах в паника, че вдигам пак кръвно, едва ли не ще ме удари инсулт. Тръгвам да ходя 2км пеш до болницата, за да ми помогнат. Докато ходех натам ми мина, все едно нищо не е ставало, след още 5 минути пак се връща същото чувство и вече като стигнах до болницата ми олекна и всичко изчезна. Успокоих се и се прибрах. След още една седмица се събудих със страшното сърцебиене, имах чувство, че сърцето ми ще изкочи все момент, имах страшното притеснение ( без причина) не можех да спя, не можех да ям, не можех да ставам от леглото, бях като парцал. Тези всички неща ме държата общо 4 дни, без 1 минута да ме отпусне. Помислих, че най-вероятно е някой вирус, защото четох на доста места, как хората се оплакват, че от грип или вирус имат сърцебиние. Това бях едни от най-ужасните ми дни във живота. Записах си час при личната, за да ме прегледа и да прегледа сърцето ми. Още с влизането в кабинета всичко изчезна, все едно нищо не е ставало през тези 4 дни. Прегледа ме, прегледа сърцето, каза, че всичко е идеално и реално нямам никакъв проблем. Тогава вече ми светна, че правя ПА + тревожност Записах си час при психиатър, изписаха ми Сероксат и Флуанклос ( не знам дали го изписвам правилно). Чувствах се добре, пак получавах ПА, но не така силни и продължителни. Преди това, постоянно бягах до болницата, с надеждата, че ако ми стане нещо, ще ми помогнат. Сега не го правя, но на моменти пак ми става зле. Вече не пия Флуанкос, пия само Сероксат и ще започна да го спирам по схема Август месец. Но не се чуствам напълно окей, сред много хора или на задушно място, веднага получавам сърцебиене, започва едно притеснение в гърдите, абе ужасно чувство. В момента от време на време пия и Алора( на билкова основа, нещо като менга, глог и валериан), но се притеснявам, че ако отида някъде или остана сама ще ми стане лошо. Вече почти се научих да овладявам нещата, защото гледах много клипове и четох доста. Опитвам се да се овладея с дишане и като си повтарям " Нищо няма да ти стане, спокойно", но понякога наистина ми е трудно да се овладея и започвам още повече да се панирам... Забравих да кажа, че ме диагностицираха " страх от страха".. Също така имам натрапчиви мисли ( не говоря за самонараняване и тн), просто постоянно си мисля, че ако остана сама ще ми стана лошо, като ми дойде цикъла, ще ми падне кръвното и ще припадна, някой като ми звъни, ми звъни да ми каже, че някой е умрял. Постоянно се притеснявам за някакви неща, без причина. Семейството ми е здраво, имам човек до себе си, имам добри оценки, общо взето наистина нямам никакъв проблем във живота, освен този . Ако започне да ме боли примерно глава, пак започвам да се притеснявам, че ми има нещо страшно. Дори от най-малкото нещо, аз вече съм на тръни и правя ПА. Понякога си мисля, че откачам... Та, въпросът ми е: Как се справяте с ПА и тревожност. Антидепресантите помагат ли Ви и някога ще се излекувам ли на цяло?

Инсомния, всичко, което пишеш е част от живота на всички, които публикуваме в тази тема. Върни се да прочетеш и ще се ориентираш. Всички вървим по подобен път и стигаме до някъде.

insomniaa, под поста ти могат да се подпишат доста от потребителите в тази тема, а и не само в тази.
Моето скромно мнение е, че АД са патерица, която ти помага да се стабилизираш, защото има такива състояния, които буквално ти пречат да живееш що-годе нормално. После започва твоята работа- психотерапия, хомеопатия, хранителни добавки, спорт, работа, заетост. Пробваш и виждаш за теб коя е печелившата формула. Аз преди време бях споделила, че моят спасителен пояс на този етап са хранителните добавки. Не всичко действа, пробвам, преценявам и така. Но то и с АД е така. Успех! Пътят е много дълъг, въоръжи се с търпение.

Пиех Ремирта и Флунаксол. Флунаксол беше само за 10 или 15 дни не си спомням точно, защото беше преди две години, а Ремиртата я пих една година и малко. Флунаксол ми беше по половинка сутрин и обяд. Някъде назад във темите ме има. Писала съм. После останах само сутрин по половинка няколко дни и го спрях. За десетина дни ми се обостриха страховете, но после се оправиха нещата. Не се притеснявай и на теб ще ти мине. Ще те по съветвам да махнеш изцяло захарта и бялото брашно, макарони, ориз и картофи,даже и кафето ,той влияе на нервната система. Тези неща ако успееш да ги махнеш за определен период и крилата ще свалиш и нервната система ще се поуспокои малко. На мен това много ми помогна.

Не мога без нещо сладко- фурма, мед, халва....банани, сладолед

И аз си мислех, че не мога но успях. Поне ги разреди, нищо няма да ти стане ако ги ядеш през два три дни.

Е, аз фурмите си ги ям в не малко количество, всеки ден.  Банани, също. По-скоро тук става въпрос за бяла захар и всички продукти, които съдържат именно такава захар. Така, че зареди се с фурми и плодове и няма да е такъв проблем липсата на сладко.

Здравейте! Случайно...търсейки инфо за Деанксит  , попаднах на тази група и реших да се представя. Имам богат опит с паническото разтройство...и ще се радвам да контактувам с хора в това блато...защото за 13 години не съм срещнала разбиране за състоянието си.
На 42 години съм. Всичко започна 2010, след като баща ми почина. Хипохондрия, невъзможност да дишам...обиколих всички лекари и бях физически здрава. Ходих по психотерапевти но не пиех нищо от това, което ми изписват. Имах малко дете и не исках да съм като зомби по цял ден. Осем месеца след баща ми, случайно при инцидент починаха мъжа ми и брат му. Еми.....към всички усещания се добави ускорения пулс, диарията и т.н. Отново лекари, психиатри....никой не ме разбираше. Дори най-близките ми. Всички смятаха пристъпите на паника за слабост и редовния съвет беше "СТЕГНИ СЕ". Започнах да пия Золофт, Ксанакс 2018 и сякаш имаше подобрение. Запознах се с мъж, преместихме се в София с детето. Близо 3 години бях забравила какво е паник атака.....отслабнах, спортувах, работех, спрях хапчетата..въпреки че връзката ми не беше ок. Докато на Коледа 2021 връзката приключи...беше непочтено и т.н. от негова страна. Останахме приятели....но аз го понесох тежко. Паник атаките се върнаха с пълна сила. Тази година Февруари месец брат ми почина . Това ме довърши. Спрях цигарите, напълнях...уж пазя диета, гимнастики...За тези 13 години разбрах, че положителните емоции и това да се чувстваш обичан, и ценен, са единственото лекарство за тази гадост. На стартова позиция съм...сама, дебела , пия златен корен и пасифлора..не помагат. Честно казано нямам приятели. Няма с кого едно кафе да изпия както се казва. Работя в държавна институция и има дни, в които никой не влиза в кабинета ми. Вечер с детето...вече 16 годишен младеж, общуваме...понякога прехвърлям хипохондрията си върху него. Пиша всичко това, за да се представя и евентуално да намеря приятели тук....Благодаря, че ме изчетохте!

Здравейте! Не съм сигурна от къде да започна Страх ме е да се събудя, страх ме е да стана от леглото… Първата паник атака беше преди 4 години. Бях още с бившият ми мъж, той се напиваше и ме биеше. Напуснах го, започнаха дела за развод, издръжка и т.н. От пет месеца получавам паники през ден, сърцебиене , страшна тревожност, болки в главата, световъртеж. Правих изследвания, според ендокринолог , кардиолог и невролог всичко ми е в норма, освен холестерола, но бил малко висок и само диета трябва да спазвам. Сърцето ми е здраво, кръвно около 110,115 на 70,80. Кажете какви други изследвания да си пусна? Ще ми е в полза всякакъв съвет, имам дете с аутизъм и искам вниманието ми да е към него, а се чувствам половин човек… Изключително отчаяна съм

galia8001
Доста тежък живот. Евала , че сте се справили с толкова трудности в живота! Хубаво е, че знаете какво ви помага на вас, за паник атаките и знаете какво да правите! Само един съвет, във форум пълен с хора които си мислят че са болни от всякакви болести, хора които всеки ден си мислят че получават инфаркт и тн, не споделяйте неща като това с брат ви, че доста хора ще се паткясат! Иначе мир на праха на момчето, на моята възраст , инфаркт.. живота е доста несправедлив понякога.

Съжалявам...не съобразих. Няма да обяснявам подробно...беше си онкоболен много години.

Глупости. Не е някъв проблем. Но съм сигурен че има такива хора:) Аз съм на половина един от тях. И аз имам паник атаки зверски от много години. При мен проблема е че имам семейство и две деца и всичко си е идеално, нямаме проблеми, като изключим дребните битовизми, но паник атаките си ме изяждат, аз не съм намерил още, кое ми помага и колкото повече време минава, си мисля че единствено хапчетата ще са решението.. Но аз при сериозна криза почти винаги ди мисля че получавам инфаркт или инсулт 🫣 Като някой дядо съм , на ден си меря кръвното по 6-7 пъти.. Пък то като ти е писано и да мериш и да не мериш , падаш и си заминаваш, ама.. Пожелавам ви много положителни емоции и дано си намерите свестен и разбран мъж и да си доживеете годините с него, за да нямате повече от тия ла.на на главата!

Ой това с меренето на кръвното преди години и аз го минах. Ходех с апарата и мерех...ужас. Сега не меря..даже съм на другата крайност. Дали съм намерила какво работи при мен...ами не точно. Проба-грешка. И аз се надявам на положителни емоции. Мъж не ми трябва...още една психическа травма ..не мерси