🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 62]

През април се прибрахме с автобус (мислех, че ще е по-тягостно пътуване), а през май отидохме с влака. Стори ми се по-занемарен в сравнение с последното ни пътуване с него през 2019 г. Щом слязохме на Халкълъ, веднага си купихме билети за Ескишехир - има удобен влак в 7:20 ч и изкарахме 2 дни в града. Пътувахме в първа класа (само там имаше 2 места), сервираха ни закуска като в Търкиш еъруйез, седалките кожени и комфортни, влакът пълен на макс, един като слезе, на същата гара се качва нов човек на това място. Няма правостоящи. На моменти достигаше скорост 250 км/час. Още като слязохме на гарата в Ескишехир, си купихме билети за връщане, защото както установихме влаковете се пълнят на макс и не ни се рискуваше да останем без транспорт до Истанбул. Този път взехме икономична класа, за да видим каква е разликата - в цената е 118 лири, по 4 седалки на ред и не сервират храна, но минава количка, от която можеш да си закупиш (като в нискотарифните полети). Ескишехир е много приятно градче, обходихме го надлъж и шир, като цяло темата на това ни посещение бяха паркове, разходки, храна и глезотийки. Возихме се на лодка по река Порсук, разходихме се в парковете Сазова и Кент, по търговските улици, попаднахме на агитки за Ердоган, хората танцуваха и пееха (голяма веселба), храната беше значително по-евтина от Истанбул, май бяхме единствените чужденци в града, не мога да повярвам, че от никъде не чух руска реч. Замъкът в Сазова наподобява този на Дисниленд, но всъщност е компилация от всички известни кули в Турция. Има и парк Миниатюрк (вход 15 лири, само кеш) с миниатюри на сгради от цял свят, за чието построяване принос имат ученици на известни турски архитекти - напр. Тадж Махал е проектиран от ученик на Синан. Имаше миниатюри на джамии в Узбекистан, Казахстан, Иран и др. страни. Всички надписи са единствено на турски, така че не разчитайте да научите историите им на място, ако не знаете езика (като мен). В парк Кент е направен изкуствен плаж, на който хората, които не могат да отидат на море, да имат възможност да посещават. Все още не беше открит сезонът, но си има пясък, чадъри, шезлонги, басейн и мини море, което явно се пълни с вода от реката, която предполагам пречистват по някакъв начин. Хотелът ни беше до стария град, така че го разглеждахме и сутрин, и вечер - все е очарователен. Много приятно градче се оказа Ескишехир, но времето в Турция никога не стига. Все искаш да видиш още и още. Така се озовахме в Гебзе, като целта ни бяха хобитските къщи в парка на Darica. За съжаление нямаше къде да оставим багажа, така че трябваше да си ходим с раниците, които предвидливо не бяхме препълнили - едно да не ни тежат и второ да имаме място за любимите баклави и локуми на връщане Докато умувахме кой автобус да хванем и как въобще да се придвижим и има ли смисъл с тези раници да обикаляме, решихме да си изясним ситуацията на чаша чай в една бюрекчийница. Чаят беше 6 лири. Вече плащахме като се чу някаква тупурдия, викове, крясъци и станахме свидетели на уличен мъжки бой. Така здраво се млатеха и блъскаха, не знам как се размина без инцидент. Въобще не знам езика и не разбрах за какво беше всичко, но къде що имаше мъж се втурна да ги разтървава, в един момент една банда освирепели еркеци нахълтаха в заведението, в което все още бяхме и честно казано се поуплаших, защото ние бяхме две жени. После се замислих дали останалите искаха да ги разтърват или всички се опасяваха да не дойде полицията (тези размисли ме налегнаха в Истанбул след като видях друга ситуация). Все пак стигнахме до парка, разходихме се, снимахме хобитските къщи, с микробуси пристигаха  абитуриенти (с официални рокли и костюми, тоги и шапки), които също се снимаха с къщите. След това с Мармарая се придвижихме до Сиркеджи, в този район беше хотелът ни в Истанбул, настанихме се и се отдадохме на любимите места в града. Този път успяхме да отидем до парка Емиргян, който и без лалета е прекрасен; до Саръйер; до водната стена в Юскудар; до Кузгунджук;  до Пиер Лоти; влязохме в Света София малко преди 22 ч. (трябваше да си скрием косите с шалове, а една баба май ми направи забележка, че не съм си измила лицето); пихме чай на терасата на Севън Хилс; вечер се наслаждавахме на тишината и спокойствието  в Гюлхане парк и на фонтана на Султан Ахмет; не пропуснахме Ортаклар; видяхме си българската църква; разходихме се по Галата порт; разгледахме библиотеката на Мода пиер; минахме през всички любими кафенета, сладкарници, базари и т.н. Возихме се основно с корабчета, трамваи и фуникуляри. Автобусите ми създават стрес, да не споменавам, че ако не седна, се въртя като дервиш - не знам как карат, но си е истинско изпитание за мен. Малко преди да акостираме в Юскудар едни младежи бяха яхнали джетове и пореха здраво вълните. Докато се усетим и наскочим да снимаме, от нищото се появи полиция с моторна лодка, говори им нещо по мегафони и тези юнаци "замръзнаха" на място. Чинно изчакаха срещата с полицията, след която плахо, плахо се отправиха към брега. Размина им се, но определено полицията в Турция респектира с авторитета си. Въобще и не помислиха да бягат, да ги гонят или нещо, на което сме свикнали да ставаме свидетели в България. В Истанбул също се натъквахме на предизборни щабове, но като че ли там повечето бяха за опонента - Кемал Кълъчдароглу. Слушаха го на някакви огромни монитори, пак пееха песни. Установихме, че за по-малко от 2 месеца (от началото на април до края на май) цените са скочили още. Насладихме се и си изживяхме всяка секунда в Истанбул, наистина има магия в този град. С корабче и метро стигнахме до Сабиха Гьокчен, качихме се на самолета за Пловдив (беше празен - около 40 пътници), стоварихме се (буквално) на родна земя и набързо се върнахме в нашата реалност.....Има шатъл до автогара Юг за 10 лв/човек, такситата искат 40 лв за няма и 13 км. Виснахме на гарата да чакаме влака за София. Нито гарите ни, нито влаковете, нито скоростта им могат да се сравняват с тези на комшиите....Забравих да спомена, че на техните гари се влиза като на летище - проверка на багажа, проверка на билета (на който е изписано името ти) и личен документ.