Може техниката и детските лекари да са им страхотни професионалисти, но почти всички в отделението са изключително груби, апатични и нетактични.
Бебето ми беше в интензивно отделение няколко дни (без да ми кажат, но предполагам заради антибиотика, на който го пуснаха), аз имах тежко възстановяване след секциото и една от акушерките ми го донесе в стаята на първи ден след реанимация с думите: “детето ви е гневно, защото е гладно. Вие ли ще си го храните или ние? Затова ви го нося в стаята, макар че не ни е практика”. Всъщност, след това ми стана ясно, че ИМ е практика и те носят бебетата по стаите по график.
Ръководителката на неонатологията беше изключително неприятна, когато отидох да помоля за информация за детето, защото повече от 24 часа не беше минавал детски лекар, тя вместо просто да отговори ми каза, че нейн колега е минал снощи и ми е казал, но аз не помня??? Не знам колко нагъл трябва да си.
Имаше и други акушерски подмятания от типа на: отивам да си взема сама детето и изнасяйки ми го казват “вие ли сте за номер X, бебето ви реве, гладно е”.
За реанимация дори няма да коментирам, толкова ненужно груби бяха с родилките, една от “лелите”, които минаваха да ни натискат коремите ни каза, че “тя ни уважава, ще проявявяме и ние уважение”, защото едно от момичетата извика и я помоли да изчака малко.
Липсваше всякакво съдействие за кърмене, инструкции за хранене и какво ли не друго като инициатива от тяхна страна ч, но накрая в документите те карат да подпишеш, че такива са ти дадени.

Аз оставам с позитивни впечатления по-скоро, въпреки всичко, защото имах чудесен лекар, а и всички лекари на визитациите бяха много адекватни. Имаше някои много мили жени в неонатология - накрая се стараех да попадам “случайно” само на тях. Акушерките също бяха мили и оказваха съдействие, когато имах въпроси.