Невъзможната любов и стратегия за изход от ситуацията

И спри напоителните разговори и анализи, не водят до нищо градивно.
Не искал чуждо дете, но иска жена без свои деца, че и с 11 години по-млада (за вашата възраст това хич не е малко)

Значи имаме някакъв на 40+ с доходи като на 30-годишната, които доходи събрани общо няма да стигат, ако и тя има деца, който е оставил "цяло състояние" на бившата и има един куп изисквания към партньорката си - главно тя да не го занивама със себе си, - която пък се възхищава на неговата "морална цялостност" ли беше. Мисля, че някой си харесва филма, в който живее, и не иска да го вадят от там.

всички тези детайли аз ги разбирах в развитието на отношенията ни и е така, особено спането в едно легло, те го заключвали в стаята да не излиза, може би ги е страх .. и това с шефа е забавно, но си е показателно .. всички които са написали, че може да съм лоша мащеха и злобна за децата, моля ви, вие сте майки повечето, това не е добре и за едно дете да няма граници и да не знае правила, любовта е възпитание и здравословни граници, а не давам ти всичко, за да ме обичаш, изпитвам вина, състезавам се за приз любим родител

за лудостта, има голям спектър на тези заболявания, в миналото дори не са били признавани като болести, но светът се развива, възможно е в различните държави да са класифицирани различно, но да, мен ме е СТРАХ от това, филмите за психопати и историите от новините не са почерпени от въздуха

за емиграцията е много дълга и според мен друга тема, аз се чувствам на място и живота ми е такъв, какъвто съм си го искала и създала, обичам родината, живота ми досега премина на много места заради учене, работа, мой избор, не само тук, затова и приятелите са на други места, тук имам познати бих казала, с които мога да излизам и да се разнообразявам, но не искам да си споделям чак толкова, а и няма нужда, нали затова е този хубав форум тук :Д шегичка Мога да работя и от друга точка на света, например да се прибера при семейството за малко, обмислях го, но не искам да БЯГАМ, живота ми е тук, жилището ми, работата ми, колегите ми, градът ми, това е моят избор, няма да бягам заради никой.

@Танграта Трябва да избираш от тези, които преследват теб. Този не е от тях. / да, това е много основно, а и тези, които отговарят на моите нужди. Много приятелки казват, че този мъж визуално не ми отива и повечето не го харесват като физика, т.е. не е красавец за ‘обективните’, но аз го виждам с други очи, това, което @Iris04
 е написалa като ‘сродните души’, т.е. моя измислица . Мисля, че категориите съществуват, пазара на сингълите си е пазар и всеки има критерии и плюсове и минуси. В случая аз не съм избрала някой над моята категория.

Сравнението е невалидно, защото въпросният господин НЕ ОТГОВАРЯ на базовите критерии. Т.е. той отпада от сравненията.. / да, истината може да боли. Но от вчера с всичките ви коментари вече по-малко ме боли.

@Cuckoo
И спри напоителните разговори и анализи/ то направо смешно, ако не бях самата в тази ситуация


Какво да кажа още, ще ви напиша как се оправям и идеята ми за бъдещето в стъпки … 1. Време за себе си 2. Приятни преживявания … и така .. не искам повече да дълбая в това.

Като си намериш нормален мъж, ще го забравиш този токсичен кошмар. Аз само като те чета имам чувството, че ми дават сценарий на някой хорър филм.

Била съм в сходна ситуация, на повечко години, и мога да твърдя, че е губене на време. Анализи и прогнози нонстоп, после пък аз премислям какво съм казала и защо, а до следващия разговор отсрещният човек вече си е врътнал позицията на 180^оТози мъж трябва да те носи на ръце буквално и преносно - по-млада, той е с 2 ремаркета (както мъжете казват за жените, звучи грозно, но за теб са точно такива), и то ги отглежда сериозно.
Но ще ползвам клишето - не е луд който яде баницата.

Както казва моят най-добър приятел Милен...-.
.."Пълен напред!
Винаги ще има някой ,който те обича истински и ще направи невъзможното и ще се бори за теб!Не те заслужават,ниски топки са!"...

Успех!

Индекс на красота и имущество 😂😂😂
Телесни мерки 😂😂😂
Някой много го интересуват твоите индекси. Ако бяха толкова високи, нямаше да си дотам отчаяна, че да опреш до женен мъж с малки деца и луда жена.

не знам дали можеш да четеш, но женени в моята тема няма

Нападки в темата се появиха, от авторката към неемпатични потребители.
Леа, не хапи нас, хапи този, който те е вкарал в кофти ситуация. Ние нямаме повод да те обиждаме или да те хвалим, дай си сметка за това, когато говориш за нападки. По-малко заинтересовани сме и от професионален терапевт, така че, ако някое мнение те обижда, погледни с какво си го предизвикала, не гледай да характеризираш нас. Ще дойде и наш ред, като си пуснем тема, защото имаме проблем

нападките не са към мен, тоест те не са лични

отчаяна / не разбирам как може да е обида

дебела, грозна, бедна / хора, наистина ли за вас тези неща са обиди, аз не съм нито едно от тях, но как може те да се опитваш да обидиш друг с тези квалификации

стига вече глупости, каза се всичко темата, не съм я затворила още, за да ви напиша нещо смислено накрая от всичко, което коментирахме

Леа, два поста по-нагоре си написала "не знам дали можеш да четеш". Ако трябва да се обяснява защо това е грубо...не знам, закъснели сме.

Не знам дали мога да чета, ама като те гледам как употребяваш думите, май българския не ти е роден.
Съвсем добронамерено - спри да се занимаваш с тоя. Над 30 си, не си на 13 да тичаш подир първия зрял мъж, когото си срещнала и който ти е обърнал МАЛКО внимание.

Скролвам по тази тема и си мисля какъв късмет съм изкарала с втория си съпруг, който не се уплаши от три деца, от невъзможността да имаме наше общо, от възрастта ми, и вече 17 години  ме обича,  подкрепя и ми дава сила.

Само аз ли не можах да схвана какъв чак толкова нечовешки и невиждан кахър има в тая ситуация (освен лудата бивша, която не е много сигурно колко точно и дали изобщо е луда), та чак невъзможна любов, та чак евентуално би могло в друг живот, друго време, друг свят (както имаше една песен)... Познавам доста хора, събрали се с партньори с деца от предишни връзки. Две такива семейства са ми особено близки. Едните имат и общо дете, другите нямат, т.е. единият партньор отглежда детето на другия. Обичат се хората, намерили са си начин да се разбират и да съжителстват в относителна хармония. Не всичко им е било безоблачно, разбира се, сигурно са имали дрязги и различия в някои ситуации и най-вече в начините на възпитание на децата, но са намерили път един към друг и съответно към децата. То това означава да обичаш. За мен тук силна любов няма. Нито от негова, нито от твоя страна. Няма нищо лошо в това, но нека наричаме нещата с истинските им имена. Просто явно си много чувствителна, прекалено много анализираш ситуацията и се самосъжаляваш. Имам чувството, че обичаш да се самосъжаляваш. Така ли е? Усещането ми е доста познато, вече не изпадам много-много в подобни ситуации, но преди често се поддавах на такива и тогава на моменти усещах, че самосъжалението е нещо като катарзис. Подобно на плача. Поплачеш, поплачеш, па ти мине. И със самосъжалението е така - потормозиш се, потормозиш се, после ти поолеква. Само трябва бързо да се осъзнаеш и да не му позволиш да трае прекалено дълго, че тогава прераства в депресия.

Ми, той не ще.
Иска си само секса и чуруликането, за останалото я държи извън дупките на кавала.