Шанс на човек, който не ви привлича, но е добър?

Да не ме привлича, или да ми е противен за физически контакт? При второто, ясно, че не, но първото е напълно възможно.


Ако говориш за външен вид и да чакаш интересния, дето предлага тръпка - не, не си стува да залагаш на това.

Имам приятелка, която даде шанс на такъв мъж, но тя беше на 44 години и много искаше да има семейство. Той беше единствения, който проявяваше сериозен интерес към нея. Та се ожениха. Тя твърди, че е щастлива - вече 3 години са заедно, но нейната мечта по-скоро беше да е омъжена. Та си сбъдна мечтата. За мен той е много компромисен мъж, защото не мисля, че тя е влюбено в него, но пък е добър и я обича явно.

Дали е по-добре от това тя да бъде нечий компромис? Не всеки има всички опции.

Това какъв компромис ще направиш, зависи от приоритетите ти!
За теб сексът ако не е важен, защо не

В какъв смисъл да не е важен секса, няма ли да правят секс? Ами той ако иска? В една връзка участват двама, не е реалистично някой само да взема, без да дава нищо.
Ако въпросният мъж е противен на авторката и не правят секс, то няма да има връзка изобщо.

Колкото повече напредва възрастта, толкова повече подобни шансове могат да бъдат дадени. Обратно пропорционално на фактора "секс". На 20 или на 30 е "ако няма тръпка, няма шанс". На 40 става "добър е човека, секса не е най-важното в тоя живот". На 50 нарасват още повече шансовете за "даване на шанс".
Ако жената е с деца, ако има и нужда от "покрив над главата си" - то тогава правенето на компромиси с "привличането" е още по-вероятно.

Това обяснява, защо редовно ми обясняват, как сексът не бил толкова важен, а аз не мога да разбера, как може да мислят така

Не всички жени имат късмета да са Моника Белучи или София Вергара. И не всички имат добре платените професии, които да им дават онази финансова свобода и независимост, която тук във форума струи от всеки втори пост.
От другата страна не всички мъже са австралийски пожарникари.

Това е така. В крайна сметка, всеки според възможностите си. Ако не може да се примири, нито да ги промени, вероятността е да се окаже сам.

Чай ся, "сексът не е толкова важен" не е като да не се прави изобщо секс.

Сеска не се пада по право на красивите и богатите, а на можещите и искащите.

Зависи какво разбира човек под "давам шанс".
Едно е да приемеш покана за няколко срещи и ако интересът и привличането са нулеви - приятно ми беше и толкова. Друго е да си играете на семейство и да видиш, дали ще тръгне след първото дете.

Не мисля, че първият вариант е проблем за страните освен ако едната не е някаква много отнесена фантазия, строяща розови кули с всеки, който й каже "Добър ден". В крайна сметката срещите са затова, да видиш дали ще се получи нещо или не.

Така е, ама с кой можеш си е фактор

Моят тъжен опит - аз и БНД навремето си ''дадохме шанс'' въпреки взаимната липса на физическо привличане. По различни причини вече ни беше позаминало времето и на двамата, всеки отчаяно искаше семейство и най-вече дете.
Е, детето е факт - скоро навършва 9.
Нашите отношения обаче се влошиха до пълно отравяне. Може би защото всеки от двама ни е смятал, че е направил достатъчно голям компромис като се е свързал с половинка, която не го привлича и е очаквал тази ''непривлекателна'' половинка да компенсира във всяко друго отношение недостатъка си.
Нещата загрубяха. Той беше агресивно-агресивен, а аз - пасивно-агресивна.
И двамата имаме вина.
Преди около две години взех решение да се разделим, след което скочих във връзка, основана на силно привличане, която обаче няма бъдеще и е въпрос на време да бъде прекратена.
Междувременно БНД се поосвести, започнахме да работим върху проблемите си. Бих казала, че постигнахме голям напредък. Наясно сме, че детето ни има нужда и от двама ни и от стабилна семейна среда.
Но тази работа с привличането хич не виждам как ще я бъде - не желая дори и да си го представям.
А, само като се сетя какво засукано бонбонче бях като го срещнах.....
И сега си ме бива.
Защо не се получи - нямам представа.
Действа ми като анти-мъж.
А мен той ме възприема като мама-болногледачка-социален асистент.
Това се случи с мен.
Иначе - всички сме добри хора
ПП - ако трябва да дам съвет на дъщеря ни, бих казала че тази работа без привличане не става. Но може би най-вече личностна зрялост. Ние с баща ѝ явно сме я нямали, въпреки че бяхме минали определена възраст.

Заради болднатото, заради това. Оттам идат всички злини във Вашия брак/партньорство.
Познато ми е, историята при мен е дълга, ще видим продължението.