Зимен студ макар да вее, ЮЛСКО слънце в мене грее

здравейте!
ние също решихме, че на никой няма да кръщаваме детето. първо мъжа ми мислеше да си го кръсти на себе си - николай или никола, но се отказа. сега сме се спрели на Александър за момче и на Диана за момиче.
много ми се иска да знам какво ще е, че сега като му говорим (ние си му говорим на бебчо ) и е малко трудно с родовете .
приятна почивка на всички!

И аз съм на мнение като mds, който иска да сподели какво име си е харесал стига да не е суеверен и да иска да си го запази в тайна.  .
Името на първото си дете го бях харесала още като ученичка. Бях сигурна , че ще имам момче и ще се казва Преслав.Вариантите за момиче бяха Неда и можеби Ния. Затова и когато се роди не питах никой и си го кръстих така.Нашият татко каза"Ти раждаш -ти решаваш", въпреки, че бях споделила с него името и той го одобри.Сега обаче нещата са съвсем по различни.Първо въобще нямам предчувствие какво ще е детето.Доктора и той не ми помогна като каза ,че за сега не се вижда пола.И най -интересното е че нямам никаква идея за мъжко или женско име.   .Разрових се из именниците тук в нет-а и нищо не мога да си харесам. . Вариантите които бях измислила за първото раждане определено   са отпаднали. Така, че явно голямо мислене и ровене ще падне този път. .

Ако е момиче  ще е Румяна или Рая, а за момче  още не съм сигурна - аз исках Антонио, но мъжа ми държи да е българско име, а Антон нещо не ми е на кеф, така че за незнам - мисля си и за Кристиян - но аз съм на 90% убедена че ще е момиче, така че за това не ми се спори с мъжо, а той на женските имена е навит, дори вече и двамата си му викаме - Руми.

Ееех, искам и аз да споделя моето вълнение, защото знам, че само една майка(или бъдеща такава  ) ще ме разбере най-добре.Вчера видях ясно моя бебо за първи път,досега се взирах всеки път в екрана, ама само едно петно виждах, колкото и да се напъвах.  А вчера видях един малък човек, лежеше си там, махаше с ръчички и представа си нямаше каква радост доставя на някого.  Много ми олекна като ми казаха, че е наред, че то горкото доста преживя последните дни. Два дни го подложих на висока температура и ужасен вирус  а ден след това леко прокървих с тъпи болки.Само аз си знам какво ми беше докато отида при доки  Но сега всичко е ок и остава само спомена от вчерашната гледка на монитора  Знам, че сте изпитали същото, затова го споделям с вас. А за име още не сме мислили с таткото, толкова други проблеми имаме в момента, че понякога забравям, че съм бременна.    Дано скоро се успокоят нещата и да имаме време за себе си и за тези неща. Лек ден на всички   

dunaika , наистина чувството е неповторимо. Нямам търпение да дойде петък и  да го видя моя бебок, но и ми е малко притеснено.....
А за имената: ако е момче за сега сме се спряли на Никола - Нико, а за момиче - Мартина - Марти. Много ми харесва и Теодора - Теди /а и много добре се връзва с името на дъщеря ми/, но тя не го харесва.

за момче и ние на никола сме се спряли а за момиче ралица.на никой няма да го кръстим това са имена които ни харесват.момичета започнах те ли вече с покупките,защото аз с първото вече бях започнала по това врема а сега нещо много не ме вълнуват бебешките дрешки,но не искам и да оставям на бабите ,защото може после да не ползвам нещата които те са ми купили поради това,че може да не ми харесат покупките им.

Привет,момичета!Стискам палци на Емчето и на всички майчета желая скоро да забравят за всички болежки!Явно името Никола и Николай се харесва много.За съжаление и нашия татко отхвърля всички имена,които предлагам.Отдавна все си мечтаех,ако имам син да се казва Александър,но се отказах като гледам каква мания е и всеки втори е с това име.Единодушни сме само в това,че искаме детето да има имен ден.Ако е момиче е ясно,че ще е Магдалена на майка ми.Дъщеря ми също е кръстена на баба си,още преди да забременея се знаеше,че трябва да е Надежда.Само,че аз не харесвам много това име,особено обръщението Наде,защото така се обръщат към свеки.  Така,че много се зарадвах,когато се съгласи да кръстим малката Надина,видях го в именника и също има имен ден на 17 септември,та си го празнуват заедно.Сега на малката й викат или на цяло име Надина или Нана или както тя сама се нарича Нини.Наистина умалителните правят лоша шега на инъче хубави имена,особено при мъжките.Но имаме още време да мислим,сигурна съм че към края името само ще си дойде.

Абсолютно си права, само че аз в няои отношения съм ужасна просто. Изтормозих двама лекари още в 12 седмица да гледат за пола, но просто бебето е факт и аз не мога да живея в невидение дълго време, искам да знам пол, име, че е здраво и че е добре. Таткото ни ми се смяоня ден преди прегледа на 11 и ме пита - мина ли един месец откакто бяхме на преглед за последно( преди 19 дни но аз не се издавам  ) защото аз представих нещата така все едно вече е крайно време за следващия преглед    и така, смешно му беше, ама  и му беше ясно че не ме търпи по-дълго.

dunaika тук е пълно с такива които те разбират     прекрасен момент е, трябва да му се наслаждаваме, всички ни глезят, имаме прекрасни бебчета, дай боже и много здрави и    идеално оправдание за всички странни настроения които ни обземат от време на време   

Момичета малко ви завидях ,че вече сте видели бебчетата си аз ще го видя чак на 29 ох колко е далече.А за имената ние за момиче сме избрали да е София а за момче нямаме окончателен вариант но може да е Александър.

здравейте момичета! 
Успях да се доредя до компютъра едва сега Имаше инвазия на досадници вкъщи  Не можах и да си почина малко 
Емчето дано се разбере от какво са тия болки и всичко да е наред при теб
Гледам почти всички сте се ориентирали за имената 
С мъж ми имаме договорка - аз мисля за име за момиче, а той - за момче 
Аз съм се спряла за сега на Дарина или Радина. Много ми харесват и двете имена, но в крайна сметка може да ми хрумне нещо съвсем различно  А мъжа не казва какво е измислил  Само се подхилква "Чакай да видим какво е, пък ще мислим" Но е измислил и сега само ме дразни 
БУБОН не е лошо че си с отрицателен резус фактор  Просто ще ти правят малко повече изследвания на кръвта по време на бремеността 
h.kirova и аз ще чакам за да видя чудото до 22 
Ние не сме започнали с покупките.
За сега само хвърляме по едно око на колички и легълца.
Мислим някъде към Май да започваме да купуваме едно по едно нещата.
Хайде, приятна вечер от мен момичета   

Е, не крия, просто не ми хрумна да споделя. Иначе имената сме ги решили още преди да се оженим, всъщност на 3-ата ни среща, но тя нашата история е малко странна 

Та ако е момче, ще бъде Димитър (Митко-Миташки  ) - на бащата на мъжа ми, по определени причини.
За дИвойка съм аз инициаторът (одобрено от таткото) - Николета (Ники). По принцип на никой - просто ми харесва, но пък на практика така се казва сестра ми. Аз нямам против лелята, да си мисли, че е в нейна чест. 

dunaika, не само те разбирам, амиии...страхотна емоция   Аз сега си имам нова мечта - и таткото да види акробатчето. Той е в чужбина и днес като се чухме каза, че му е много мъчно, че не е бил. Затова съм решила като се върне евентуално да го заведа и на 3Д - ей така, заради картинката 

За покупките - днес с майка ми миткахме по магазините (за други работи), но по нейно желание се набутахме в един бебешки... лелее, като в друг свят, направо ми се насълзиха очите, докато гледах креватчета, ванички, активните гимнастики ... но най-вече бебешките бодита, които са с размери като за кукла... мисля скоро да атакувам "бебе-шоповете" 

покупките ние мислим да ги стартираме към април - май - понеже март месец почваме да правим ремонт на детската стая.
а и сме толкова заети с таткото, че няма как да ходим по магазини .......

Аз със покупките ще изчакам, че още си пазя роклички купени за Миа,    дъщеря ми според лекарите докато не влязох в деветия месец при първата си бременност    и изведнъж ни порасна бубата, но тогава изобщо не ми беше смешно.
Този път уж е сигурно, вече гледат и на далеч по-добри апарати, нооооо грешки стават. Предполагам че ако версията остане непроменена до май вече ще се престраша. 


phil   нали не си помисли, че тази реплика ще остане незабелязана, рано или късно ще трябва да разказваш, ние жените умираме за такива истории, или поне повечето от нас. 

Е, странна, странна, по-скоро необичайна, но съм в настроение сега да пиша... 
Та ние бачкахме заедно - и така няколко месеца, аз с дългогодишен (всъщност от 7 г.) приятел и много-много не се заглеждам, но съм си го "мернала" тъй или иначе бъдещия съпруг. С другото гадже бяха едни каспичански истории - разделяме се, събираме се, ясно е, че не става, но нещо не можехме да се откопчаем... Така примерно 2-3 години.
М/увременно бъдещият (абе Ицо) си ме харесал  Даже една сутрин офисът осъмна с мойта мутра на всички десктопи (аз тогава набедих един друг колега-шегаджия)...
Таааа Ицо ми докопа кю-то и взехме да си пишем... Паралелно идва и поредната раздяла с другия. И..иии с Ицо излизаме, на среща - пък то любов се оказа (като ми избухнаха подтисканите чувства, пък и като го поопознах де, преди това в работата не сме общували много).

И наистина на третата среща по време на някакъв разговор ме застреля с "Искам да имам деца от теб!", което ме шашна тотално и за да съм по-оригинална вместо "Има време" или нещо от сорта, заявих "А как ще се казват?" ... тогава ги решихме. 
И сега по-накратко, около 2-3 седмици по-късно ми предложи и аз се съгласих. Ама бяхме пияни  , та му рекох да ме попита на следващия ден пак - на трезво, щото не е сигурно дали и двамата сме с акъла си. Той каза, че ще ме пита (предлага) всеки един ден до сватбата ни - и така и беше.  Всъщност ние от бързане и нетърпение гражданският го сключихме през април, а пък църковният - по план - през лятото.  Впрочем през април абсолютно никой не знаеше от колегите, освен кумовете (също колеги) и след церемонията се замъкнахме в работата да черпим, където ни гледаха така:  , щото бяхме заедно от има-няма 4-5 месеца. 

Старах се да съм кратка, ама не стана. 

Истината е, че преди това не бях мислила сериозно за такива неща (брак, бебе), но откакто се случи казвам, че всичко просто се случва - сега или по-късно... не зависи много от теб... 

И така де, завършекът: Оженихме се, бебо е планиран, почнахме с правенето му след сватбата (втората  ) по мое настояване, за да е всичко законно и морално ок 
И въпреки привидното прибързване, се обичаме все повече и повече. 

Phil, много хубава история  . Благодаря ти, че я сподели с нас. Дано още дълги години така да се обичате и да си се радвате!