Защо искате деца ?

Освен това, много често се плаща или ипотечен заем, или наем. Та частната ясла си остава лукс.

Никъде няма идеални деца, не си причинявай тормоз с такива сравнения. И моето спеше до късно, както и сега, но пък както казах, беше лепнато само за мен с години. Не обичаше (както и досега) да играе самичка. Не седеше в никакви кошарки, нито търпеше да е в количката будна. Само докато спи я возех из парка и щом се събуди, се започва едно въртене в опити да се измахне оттам, нервничене и аз бегом наобратно вкъщи. За мен е било чудо като гледам майки да седят на пейките, децата в количките (БУДНИ!), седят и си гледат... това не ми е познато. А в края на използването на количката (към 2 г.) ми беше истински кошмар излизането. Понеже тя рано проходи и като я пусна да върви, не искаше после да се върне в количката. А като се е уморило, няма кск да извърви до вкъщи, макар че си позволявах да ходя единствено до близкия парк. И сещай се - хем нервничи че уморено, хем отказва да влезе в количката... и или трябва да я нося на ръце и да тикам количката, което не беше лесно със зимни якета и обувки, или рев до небесата и аз тикам количка бягайки... чак си тътреше краката извън количката, за да може да излезе или от яд, и писъци едновременно... кошмар беше и стигнах дотам, че казах на мъжа ми че сама вече няма да излизам, като можем заедно, тогава. Идвал е също когато може да ни прибира от парка, че да я носи на ръце, аз да бутам количката... Обаче пък не ми е познато и това да тичам след нея, като проходи. Сама си проходи, дори не сме я учили придържайки. И не се е засилвала да бяга неудържимо и да я гоня. И не е лапала абсолютно нищо от земята или пода, никакъв навик нямам да я следя. И пръсти не е лапала. Бях сигурна че като проходи ще се родя, и така и беше. Като се разделихме и с количката и само за ръчичка, стана рай.
Казвам всичко това, за да видиш, че няма дете, при което абсолютно всичко е лесно! Едно е по-лесно отколкото при теб, друго пък при теб е по-лесно. И пак казвам, това са периоди, които отминават.

Наистина дете с дете не трябва да се сравнява, а пък на тези, които казват че им е много лесно детето не им вярвам 😄
Все ще има някакъв бурен период, разболявания и т.н. Радостта, от това че имаш дете, разбира се отплаща с тревогите и трудностите, покрай отглеждането.

Имам 2 деца
Което ми е било лесно с едното, ми е било трудно с другото. И vice versa.

Буен период е едно, но да имаш нелесно дете съвсем друго.
Нашия не е от спящите. Дълго време се будеше през нощта по няколко пъти, често дундурках дълго докато заспи. Имаше период да се буди в 5 и в 7 пак заспива, но аз и ММ станахме за работа. Брутално беше просто. Почнах да се наспивам чак като наближи 2 години.
И в количка е ревал, едвам съм се прибирала. Това пък да седна някъде, а той да спи в количката е абсурд някакъв. Не повече от 15-20 минути.
Късно проходи на 1 год и 2 месеца, до тогава все беше на ръце. Че и не пълзеше също.
Залепен за мен също, яденето от кухнята не мога да стопля, пък камо ли да сготвя. Стиснал се е с нокти за мен и реве. ЧАК СЕГА започна да се заиграва за макс 20 минути. 
Изключително активен - скача, хвърля се по легла, дивани, навън редовно тичаме след него. Все още пада и се удря, не можеш да го оставиш. Да седнеш на заведение, а той да седне до теб - абсурд. Като сме били на заведение единия е с него другия яде и се сменяме.
От септември борим да ака в гърне. Или е наакан в гащите или е запечен, и то запечен от инат да не се изака в гърне.
И за капак не е ходил повече от 2 седмици по ред на ясла, защото е непрекъснато болен.
Не знам - звучи ли ви като лесно бебе/дете?

Звучи ми кошмарно.
Даже моите бяха една идея по-лесни. Пък и вече малкото е на 3. Голямото блато е зад мен

Отклонявам ви малко от бебешките истории, просто да споделя нещо.
Преди няколко дни гледах по някакъв местен канал новините и една от темите беше че много млади хора - и мъже и жени си правят процедури (или операции) за перманентно безплодие. Дали вазектомии, дали вързване на тръби, но нещо което да ги предпази от всякакъв вид родителство. Не знам дали е свързано със глупавите закони в някои американски щати срещу абортите или просто идва едно поколение, което не гори от желание за наследници.
Интересно ми е дали в Европа има подобни тенденции.

Аз искам хистеректомия, ама едма ли ще се навие някой доктор да го направи.

Мис Чичи,  звучи ми като нормално дете, здраво и енергично, да ти е живо и здраво!

 Фил, голямото блато е между 13-18, другото е с мед да го намажеш. 

 Поколението, дето не иска деца, вече е пълнолетно, според мен. Следващите ще се освестят.

Хистеректомията е тежка интервенция с много възможни последствия. Най баналните са вагинална сухота и болки при секса. Наистина никой лекар, воден от принципа primum non nocere, няма да ти я направи. Дори и при тежка ендометриоза ще бъде взета като последна възможност.

Минах първата среща за връзване на тръбите. Но ме е шубе, защото е с пълна упойка и има риск от извънматочна бременност.

Имам чувството, че в днешно време, поне в чужбина (като чета по форуми и основно в Reddit), е много модерно и разпространено да не искаш категорично деца.
Аз честно казано на този етап не мога да се оплача от малкия (на 1 г. и 6 месеца). Има железен режим на хранене и спане, почти всички зъби си има и не ги усетихме, заспива сам (не на ръце и без задължително присъствие на човек в стаята), заиграва се сам от съвсем мъничък. Да, имаше гадни колики, имало е кофти моменти, става все по-енергичен, но си е добро и будно дете. И все пак не искам второ.

Винаги е имало жени, които не искат деца. Просто преди са си мълчали, защото са знаели, че ще бъдат съдени. Моите приятелки са на над 40.

За мен най-доброто кариерно развитие не е да работя за друг 18 часа, а да работя за себе си и да планирам кога и колко, а накрая изобщо да не работя, защото името и доходите ми работят за мен (и други хора).
Това, че се "пенсионирах" на 45 и имам цялото време за себе си и семейството ми и изграденото в определен период от мен и партньора ми - ми дава повече удовлетвореност от това да съм винаги на нечие разположение, а летенето е за удоволствие.
Другото , което някои наричат кариера), съм го оставила на служителите ни.

Всичко е според зависи. Била съм и в двете "агрегатни" състояния. Баща ми почти цял живот е бил на частна практика, а майка ми - наета. Видяла съм и съм преживяла и плюсовете и минусите.

Аз навремето бях категорична, че поне до 30 няма да искам деца. Нито ме привличаха, нито ми се занимаваше през 20-те с бебешки грижи и липса на излизания нон стоп. В един номент (към 35) усетих, че и без наличие на дете всичко това вече не ми е толкова важно и неотложно и само едната работа, доходи, но само за моето ядене и пиене ми изглеждаше само съществуване. Това си беше моят момент и не съжалявам, че е било малко късно. Сега много повече се наслаждавам пълноценно на всеки свободен момент и "свобода". Макар че съм я заплатила с 5 години "вързаност" и на моменти психическа умора от това, но пък сега е по-сладко. Ако имаш цялото свободно време на света винаги, и това ще омръзне.