Разбира се, че казаното от мен беше умишлено преувеличено и не е общият случай, но имам приятелки, които имаха проблемни деца, така че съм чувала и по-страшни случаи, в които няма много какво да се направи. Има и такива, които пък се подлудиха от опит всичко да им е изрядно. Така че (вариации на) такива моменти има. Ако на някой не му се е случвало, не значи да съди другите прибързано. Понякога просто има късмет, не чак такива умения. Иначе разбира се, че не трябва да занемаряваш нито себе си, нито съпруга си, нито връзката си. Но не можеш да разчиташ винаги всичко да е по мед и масло.
- Публикувана: 20 май 2023, 22:33 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2024, 02:16 ч.
Защо искате деца ?
Всъщност да имаш дете не е задължително изискване и спокойно можеш да си прекараш живота в мечешки сън.
Тоест, нищо не предлагаш, ама коментираш?
Аз не искам да забранявам на бедните да имат деца, нека си ги имат по колкото искат, стига да ги хранят и да не карат моите да им ги хранят ако почнат да умират от глад. Пък ако оцелеят и излязат кадърни хора, може от тях да се роди новия Бил Гейтс.
Както и пра- пра-баба ти (вероятно) е имала 5-6 деца въпреки съветите на кир Михалаки, и няколко може да са умрели от глад, но другите са оцелели и един от техните потомци си ти.
Не съм чела всички отговори в темата.
Отговарям директно на авторката - на 23 г. е нормално да не искаш дете. Сега ти време да учиш, да търсиш хубава работа, да се забавляваш и запознаваш с нови хора. Ще дойде "Сляпата неделя" като разберете, че връзката е сериозна ще поискате и дете. Има време за всичко, не е нужно бързане.
Отдавна чета из форума и съм срещала няколко потребителки, които отричаха децата, кълняха се - няма да имат, не искат. Мина време, сега са майки и се грижат добре за децата си. Едната даже твърдеше, че 2те кучата са и достатъчни. Но сега детето и си играе с кучетата.
Да, трудно е, трябват усилия. По въпроса за некъпаните 3 дни родители - скоро млада съседка с 2 породени деца ми се оплака, че на седмица си епилира по 1 крак. Но и това ще мине.
Отговарям директно на авторката - на 23 г. е нормално да не искаш дете. Сега ти време да учиш, да търсиш хубава работа, да се забавляваш и запознаваш с нови хора. Ще дойде "Сляпата неделя" като разберете, че връзката е сериозна ще поискате и дете. Има време за всичко, не е нужно бързане.
Отдавна чета из форума и съм срещала няколко потребителки, които отричаха децата, кълняха се - няма да имат, не искат. Мина време, сега са майки и се грижат добре за децата си. Едната даже твърдеше, че 2те кучата са и достатъчни. Но сега детето и си играе с кучетата.
Да, трудно е, трябват усилия. По въпроса за некъпаните 3 дни родители - скоро млада съседка с 2 породени деца ми се оплака, че на седмица си епилира по 1 крак. Но и това ще мине.
Само искам да вметна 2-3 неща относно заформилия се спор.
Преди да родя имах един единствен огромен страх (относно ежедневните грижи) и той се сбъдна - липсата на сън. Бебето ми спеше прекрасно първите 2-3 месеца, след това започна да се буди през час, два. Имах много тежки моменти докато свикна на този режим, но все пак успях. Преди да родя спях по 8 часа напълно непробудно, при по-малко не бях продуктивна и също имах мигрени. Сега съм Ок при 5 часа разпокъсан сън.
Нямаме никаква помощ за бебето, нито баба, нито дядо, никой. Мъжът ми излиза в 7 за работа и се връща в 18. В двата останали будни часа на бебето ми помага, но то и не остава много с какво. Изобщо не искам да излиза все едно постигам кой знае какво, но човек наистина се мобилизира и намира сили, които не е мислил, че има. Да, много пъти съм плакала, много скандали сме имали с мъжа ми, но такъв е животът с деца, приемаш го и толкова.
Няма ден, в който да не се изкъпя, почти няма ден, в който да не е сготвено и макар разхвърляно, вкъщи е чисто. Бебето ми е много привързано към мен и въпреки това успявам, просто защото искам.
Преди да родя имах един единствен огромен страх (относно ежедневните грижи) и той се сбъдна - липсата на сън. Бебето ми спеше прекрасно първите 2-3 месеца, след това започна да се буди през час, два. Имах много тежки моменти докато свикна на този режим, но все пак успях. Преди да родя спях по 8 часа напълно непробудно, при по-малко не бях продуктивна и също имах мигрени. Сега съм Ок при 5 часа разпокъсан сън.
Нямаме никаква помощ за бебето, нито баба, нито дядо, никой. Мъжът ми излиза в 7 за работа и се връща в 18. В двата останали будни часа на бебето ми помага, но то и не остава много с какво. Изобщо не искам да излиза все едно постигам кой знае какво, но човек наистина се мобилизира и намира сили, които не е мислил, че има. Да, много пъти съм плакала, много скандали сме имали с мъжа ми, но такъв е животът с деца, приемаш го и толкова.
Няма ден, в който да не се изкъпя, почти няма ден, в който да не е сготвено и макар разхвърляно, вкъщи е чисто. Бебето ми е много привързано към мен и въпреки това успявам, просто защото искам.
Скрит текст: Виж ти. Който не се е размножил, си е проспал живота. Интересно заключение. И, не, не се чувствам лично засегната и изобщо не става дума за мен. В световната история има достатъчно примери за хора, които не са оставили потомство, но пък все пак са успели да създадат някакви значими неща.
Въобще не е заключение, а вие умишлено клоните към крайности. След като потребителката смята, че ще живее кофти живот, лишена от сън, може да избере качествен живот с много сън. За вас съня явно е равен на пропилян живот, за нея е равен на качествен живот. Разни хора, разни идеали. Всъщност да имаш дете не е задължително изискване и спокойно можеш да си прекараш живота в мечешки сън.
Еее, три дни без баня, вие съвсем ще ме откажете… 😂
Има бебета, които не спират да плачат, ако не са в ръцете ти, обаче не харесват носене в слинг; които не обичат да седят в шезлонг или активна гимнастика, които спят само в количката навън или върху майка си. Това са все примери от мои познати. При това положение кога да се чисти и подрежда вкъщи, кога да се спи? Изобщо не визирах точно некъпането от целият пост, а чуденето как може на някой да му е разхвърляно или да си недоспива с бебе. Ами моето пък не можа да засуче до около 3 месец, 2 месеца беше и с тежка жълтеница. Между грижите за него, цеденето на кърма, миенето на шишенца и части от помпата, и храненето на не повече от 2 часа, на мен ми оставаха около 30 минути свободно време. Изобщо не лягах да спя, то нямаше смисъл. Спях 2-3 часа, докато баща му го гледаше след като се прибере от работа или като майка ми дойде да го гледа за малко. И това в продължение на 2 месеца.
Та не смятайте своята ситуация за общовалидна или че ако на някой му е трудно, то е защото не може да се мобилизира и да си организира времето.
Та не смятайте своята ситуация за общовалидна или че ако на някой му е трудно, то е защото не може да се мобилизира и да си организира времето.