Защо искате деца ?

И аз не разбирам.
Има хора, които искат заради себе си, други - заради това, че смятат децата за много сладки и забавни, трети - заради факта, че всички имат, дай да не остана по-назад. А в много случаи децата се появяват поради невежество, дори без да са желани. Хубаво е човек да има толкова деца, на колкото може да обърне внимание и да осигури нормално израстване. Не всеки има капацитет за родител, даже за някои е по-добре да не са. Децата са много голяма отговорност и съвсем не са само еквивалент на радост. Никога не знаеш какво дете ще ти се падне. Защото възпитанието не е гаранция за добър резултат. Никой добър родител не си възпитава децата за престъпници/лъжци/крадци или в зависимости, но и такива има, и то от много добри семейства.
Общо взето всичко е на късмет. С деца е хубаво, но понякога могат да те съсипят напълно.

Съгласна съм с Крис78, че нагона е спасил човечеството и с цялата прагматична илюстрация, но жените всъщност мислят с мозъка си точно в този момент, тъй като хубави, но безотговорни мъже - БОЛ!! Няма значение колко искам да изпраскам някой, като знам, че ще ме захвърли веднага след това, изобщо няма да получи секс от мен.

Единствено ако си в овулация има шанс да изгориш яко, но и за тогава има тактики за опазване.

Относно това което каза Лъвицата, че родителите си обичали, но и мразели децата - не е точно така. Да има моменти когато искаш да го набиеш и се чувстваш безсилна да се разправяш с дете идиотче. Но не го мразиш. Няма как да го мразиш детето, защото то не разбира глупостите които прави.

Аз от личен опит и от наблюдения в този форум съм разбрлала, че в почти всички случаи, когато жени изтъкват някакви неща като бъдеща липса на сън, как щели да се изнервят, ще стоят некъпани, детето ще пищи и ще ги дразни, не понасят деца, не могат, не искат - зад това стои обикновено някакъв страх, че нещата няма да се получат и ще останат без дете. Някакво обратно говорене, с което да се застраховат един вид, да отблъснат злите сили, има си етноложки термин, но го забравих, като ритуал с предпазна функция.

Излишно е да казвам,  че всичките подобни имаме деца и всички се смеем на глупостите, които сме говорили.

Държа да кажа, обаче, за да не се засегне някой, че има напълно осъзнати и разбираеми случаи, в които жената взема разумно решение да няма дете. Това по никой начин не пречи да има прекрасен и пълноценен живот.

Просто аргументите не са - ще ме дразни и ще откача и няма да мога да се изкъпя. Това е инфантилизъм.

Моя приятелка от училище се омъжи и роди, когато бяхме на 19. Опитахме се да поддържаме връзка, но не се получи. Миризмата на повръщано и на оакано (тогава нямаше памперси, и пелените трябваше да се сменят веднага щом се напълнят) ме отвращаваха до степен да започва да ми се повдига само като си помисля за нея или бебето. След две деца и два племенника, и още няколко приятелски деца в компанията ни, вече нищо не може да ме уплаши . Но в същото време не се упреквам или срамувам от поведението си в онзи момент - погнусата ми беше съвсем реална, така съм ги чувствала нещата, така съм се държала. Желанието за деца, решението за деца, включително кога, колко, как - това е път, който всеки човек трябва да измине сам (съответно с партньора си). С формулиране на постулати, начукване на канчета, обиди и вменяване на чувство за вина - не става. Хората, които най-гръмогласно защитават една или друга теза и се палят, всъщност не са уверени в собствения си избор, и се опитват да го валидират. Останалите просто си гледат децата (едно, две, три или пет), или котките, или кучетата, и не се обясняват. От позицията на житейския ми опит и наблюдения мога да кажа, че удовлетворението на един човек от живота, в края на пътя му, далеч няма нищо общо с броя родени и отгледани деца.

Имах щастието синът ми да се роди точно тогава, когато осъзнато и отговорно поискахме с мъжа ми да имаме дете. Това беше в края на двайсетте ни години. В неделя детето става на 2 години и не мога да си представя живота си без него. Не сме го създали заради хората, криворазбрани дългове към родината или нещо подобно, а защото и двамата усетихме, че сме готови да дадем любовта и грижите си на някого. Не мога да сравня любовта към детето с никоя друга. Тя просто е неповторима.

Аз смятам че желанието за деца се поражда, може би, когато се появи правилния човек, опознаете се и дойдат някакви определени обстоятелства в живота, не знам. Това да искаш деца е инстинкт, да искаш да продължиш света, да му дадеш добри и стойностни хора. При животните е просто инстинкт и го няма останалото, че трябва да имаш кола, къща, спестявания и такива неща, хората мислим малко повече, когато става дума за тази крачка. Аз искам да имам деца, защото усещам, че имам много любов, която мога да дам и искам да я дам точно на децата си. Искам един ден да се радвам на постиженията на децата си, да ги гледам, че стават добри хора, да гледам внуци и да им се радвам, и че съм направила нещо, за да може света да продължи и съм оставила частичка от себе си.

Като изключим къпането - къпя си се редовно всичко друго е истина. Вкъщи е кочина - имам помощ от мъжа си и пак е кочина. Бебето реве постоянно. Но това че си реве не е драма. Драмата е че не спи. За да спи трябва да се натъкмя и да изляза с количката. Х 3 пъти. Което изключва готвене/хигиенизиране на дома и други екстри. Желание да чистя и да се организирам през нощта нямам, съжалявам. Къде да ви изпратя медала за такава организираност? Шегата настрана, на чужд гръб и 100 тояги са малко. Всеки си знае колко може да носи и какво може да го извади от зоната на комфорта. Иначе във фейса е пълно с постове на супер майки, които гледат по 5 деца, готвят 5 степенно меню, обгрижват съпруга и правят фризури на пуделите си през ден. После се появяват също толкова постове, в които жени реват че са на път да сложат край на живота си, че се срамуват че крещят като луди на децата си, че изнемогват цял ден с чистене и гледане на децата. Парадоксално.

Не е парадоксално. Има хора, които могат да си оставят трите деца на баби и да заминат на круиз, има и други, дето и едно нямат на кого (или не им се оставя) и е 24/7.

Това е ясно. Точно това обяснявам. Че има и такива и такива. Парадоксалното е, че винаги има някой който започва неистово да се чуди, че не можеш нещо. Защото той се е организирал и го може.
Явно не съм се организирала добре, за да си продължа изречението след парадоксално

Тъкмо щях да напиша, че не разбирам каква е целта на такава тема, но видях, че по-горе са писали. Наистина не разбирам, хората сме различни. Аз дори не мога да кажа конкретно защо съм искала деца, просто сме искали, не съм раждала, за да угодя на някого друг. Имала съм повече любов в себе си, която съм искала да раздам, ако щете. Имали сме нужда да имаме второ дете, имаме нужда и да имаме трето дете, но за съжаление от здравословна гледна точка не мога да си го позволя. Никога не съм пропускала баня, заради децата, нито секс, нито каквото и да е, нищо фрапантно не се е променило в живота ни. Пътуваме с повече багаж, излизаме по-рядко на бар вечер заедно, например, но за сметка на това компенсираме с дневни излизания. Бабите ни са млади, не можем да ги ангажираме, имат желание иначе, но възможност не толкова. И двамата сме родители, и двамата си гледаме наравно децата, на никой не му липсва нищо. Аз не бих съдила хората, които нямат и не искат да имат деца, това си е тяхна работа и не е  нещо задължително.

Защото имам милиони пари и много здрави нерви и само чаках някой да ми харчи парите и да ми къса нервите. 🤣

Браво Роки!

Ние нямаме баби на които да оставим детето за  това си ходим комплект .Относно горе и пуделите освен  детето имаме и 4 птици , 2 кучета и къща която чака на нас . Трудно е наистина , не казвам, че ми е лесно на никой не му е . Но тук много хора така леко се оплакват а истината е ,че сами избираме партньора , живота си . За бебетата който плачат повече наистина сигурно е по трудно . Аз твърдя ,че за сега се справям и с работата , и с детето и всичко в дома . Но не бих могла без моят мъж наистина.
Да имаш дете не означава ,че ти спира живота , развитието в работата или връзката . Факт е ,че не всички стават за родители и не е и нужно защото никой не го изисква   . Трябва да се спре това мислене какво си мислят и ще кажат хората . Различни хора различни идеали

Разбира се, че когато имаш дете, животът не спира, обаче все пак се променя значително. И на мен ми е странно, когато чета или чувам неща от сорта на "родих на 40, защото дотогава ми се живееше". Когато станеш родител, със сигурност не спираш да живееш, обаче промяната е налице.

Много интересна тема за мен, тъй като на 30г+ чак наскоро приех, че не искам да имам деца. Никога не съм искала, никой не ме е притискал, но някак винаги дълбоко в себе си съм смятала, че не е нормално, че не съм срещнала правилния човек, че с годините ще си променя мнението и т.н.

Бих казала на авторката, че много от тези фактори са важни - наистина голяма част от жените не искат деца до към 27-30 и си променят мнението с годините. Понякога зависи от партньора (въпреки, че аз лично съм на мнението, че решението за деца е двуетапно - първо трябва да решиш за себе си и след това трябва да решиш дали с конкретния човек). Но има процент жени, които нямат желание да са майки, и ако ти си една от тях, това е ок.

За тези, които смятат темата за глупава - това е защото, най-вероятно вие просто го чувствате и нямате нужда от причина. Представете си, че това чувство липсва?

Аз съм задавала този въпрос, не за да се чувствам валидирана, а защото съм имала съмнения и наистина исках да разбера мотивите. "Просто така го чувствам" е перфектен и нормален отговор. Но когато не го чувстваш, се опитваш да мислиш рационално, правиш списъци за/против, да питаш познати и приятели. Аз лично съм получавала много различни отговори и винаги си мисля "чудесно, но не важи за мен".

Има много кофти родители на този свят и много страдащи деца. Според мен е чудесно да се водят тези разговори и да се нормализира идеята, че да имаш деца е прекрасно, но не е за всеки.

Според мен е хубаво да се обмислят въпроси като - как би се чувствала като самотен родител? Как би се справила с дете с увреждания? Как си представяш живота си в бъдеще - на 50-60г?  Готова ли си да дадеш старт в живота на независим "човек" със собствени цели и мнения, а не твое огледало, в което се опитваш да компенсираш твои нерезлизирани мечти? 


С цялото ми уважение, смятам този съвет за много опасен. Насърчава се мисленето в посока "е аз нямам никакво желание, но нали хората казват, че е най-прекрасното чувство на света, ще се пробвам". А връщане назад няма.

Защото да, има родители, които съжаляват, че са родители, но няма да го напишат дори с анонимността на бг-мамма.