LemonFantastic адмирации за отговора! През цялата тема чаках някой да отговори разумно на този въпрос.
- Публикувана: 20 май 2023, 22:33 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2024, 02:16 ч.
Защо искате деца ?
И всички други отговори бяха неразумни??? Или разумен е само този отговор, който съвпада с твоето виждане?
Аз обаче съвсем не съм съгласна с коментара, че с деца пак можеш да си живееш живота. Определено няма да мога поне аз да живея точно по начина , който за мен е пълен комфорт - прибера се след работа, дремна, поиграя 4 часа, Петък вечер отида на бар с приятели, уикенда спя колкото искам, после отида на разходка до мола да пробвам дрехи, после седя вкъщи да рисувам 3 часа...
С дете , детето е на първо място и аз се виждам как 70% от сегашния ми живот ще си отиде.
Човек трябва да е готов на доста жертви
С дете , детето е на първо място и аз се виждам как 70% от сегашния ми живот ще си отиде.
Човек трябва да е готов на доста жертви
Естествено, че не можеш "да си живееш живота" с малко дете. Тая лъжа не знам кой кога и защо я е измислил, за да подлъгва младите жени... И после защо имало следродилни депресии.. ми как няма да има ако очакването е "ще си живея живота и с бебе/подрастващо" и после идва реалността дето е кърмене, оригване, наакани памперси, пюре по стените, ревове по цяла нощ и зомби през деня... Мммда същото мхм
Е, явно се има предвид, че това не е завинаги. Ето, аз вече ходя да пробвам дрехи с дъщеря ми, вече и се научи да не дърпа завесата на пробната, като съм вътре, и казва неща като: "Ооо, много ти отива!", "Да, вземи го!", "Много си красива!", "Не, не си дебела!" 
И куче да си вземаш пак не можеш да “си живееш живота” някакво време. Или ако се захванеш с някакъв спорт супер сериозно. Има много неща, които биха ти променили ежедневието, въпросът е какво си заслужава за теб лично.*
Аз без деца ставам в 6-7 и не обичам да излизам по барове. 😅
Между другото “живеенето на живота” не ми е в списъка от причини изобщо - понеже понякога се изтъква като голям аргумент. Поне за мен в основата е липсата на положителни причини “за”.
* Сега си спомням, че четох нещо в стила “трябва да си избереш болката и усилията, които искаш да положиш, не крайната цел, и тогава ще разбереш какво наистина искаш в живота”. Тоест може всеки иска да печели милиони и да има плочки (резултат), но малко хора искат да работят по 14 часа на ден или да висят във фитнеса 3 часа на ден и да ядат пиле с броколи с години.
Та така малко и с децата - ако крайната цел си заслужава за теб, ще избереш и трудното ежедневие в началото.
Аз без деца ставам в 6-7 и не обичам да излизам по барове. 😅
Между другото “живеенето на живота” не ми е в списъка от причини изобщо - понеже понякога се изтъква като голям аргумент. Поне за мен в основата е липсата на положителни причини “за”.
* Сега си спомням, че четох нещо в стила “трябва да си избереш болката и усилията, които искаш да положиш, не крайната цел, и тогава ще разбереш какво наистина искаш в живота”. Тоест може всеки иска да печели милиони и да има плочки (резултат), но малко хора искат да работят по 14 часа на ден или да висят във фитнеса 3 часа на ден и да ядат пиле с броколи с години.
Та така малко и с децата - ако крайната цел си заслужава за теб, ще избереш и трудното ежедневие в началото.
Само че след този спорт, ако нямаш деца, можеш да се проснеш някъде и никой да не те закача за нищо, това с деца няма как да стане. Да не говорим, че за последния месец е боледувал поне 3 пъти и почти винаги и аз след него хващам нещо. Как да си живея живота като дори на работа не мога да отида за един месец без прекъсване. 😀
Така е, за мен най-близкото е куче и препоръчвам на всички със съмнения да започнат там. Понеже ако не се получи кучето можеш да го върнеш. 🤣
Аз лично ставах 3 месеца 2 пъти през нощта да го извеждам, не можех да го оставям само до 7-8 месеца да не изяде къщата и “плаченето” от скука докато се научи да си почива ми тестваше търпението с месеци. По едно време някак направих грешка и го “научих” като седна на дивана да си почина, да започне да плаче да излиза навън или да си играем. Буквално съм се крила в тоалетната да ме остави на мира - понеже плачеше само ако съм на дивана.
Прекрасен тест и на партньора - дали ще поеме задълженията 50:50 и дали ще се карате по въпроси за отглеждането.
Аз лично ставах 3 месеца 2 пъти през нощта да го извеждам, не можех да го оставям само до 7-8 месеца да не изяде къщата и “плаченето” от скука докато се научи да си почива ми тестваше търпението с месеци. По едно време някак направих грешка и го “научих” като седна на дивана да си почина, да започне да плаче да излиза навън или да си играем. Буквално съм се крила в тоалетната да ме остави на мира - понеже плачеше само ако съм на дивана.
Прекрасен тест и на партньора - дали ще поеме задълженията 50:50 и дали ще се карате по въпроси за отглеждането.
Аз обаче съвсем не съм съгласна с коментара, че с деца пак можеш да си живееш живота. Определено няма да мога поне аз да живея точно по начина , който за мен е пълен комфорт
Философите и преди 2000 години са спорели точно по тези въпроси - дали човек трябва да си гледа кефа, или да върши това, за което е създаден на света (ако има такова нещо).
Винаги е имало хора, които избират и двата пътя. Равносметката дали е било правилно си дават като наближи края.
Зависи кой какво разбира под живеене.
Даденият по-горе пример на мен не ми допада.
Аз обичам разходки в парка, екскурзии в гората, спорт и т.н. Не обичам да спя, не обичам да се излежавам. Децата не са ми променили особено много начина на живот, единствено са ми донесли нови ангажименти, но явно ми харесва, щом още ми е приятно да гледам малки деца, когато можех да си го спестя още след гимназията на големите.
Без деца на мен не ми е интересно.
Даденият по-горе пример на мен не ми допада.
Аз обичам разходки в парка, екскурзии в гората, спорт и т.н. Не обичам да спя, не обичам да се излежавам. Децата не са ми променили особено много начина на живот, единствено са ми донесли нови ангажименти, но явно ми харесва, щом още ми е приятно да гледам малки деца, когато можех да си го спестя още след гимназията на големите.
Без деца на мен не ми е интересно.
Ами аз пък си живея живота и не е лъжа. В родителството обикновено има двама души и ако бащата се включва адекватно - нищо от това не липсва. Разбирам, че е и до дете, но и двете ми деца са спали по цяла нощ, почти от самото начало, и сън не ми е липсвал особено също. В момента отчитам, че е по-трудно, защото са две, но с едно си беше чиста песен и го казвам съвсем сериозно.
В тази връзка, за мен е точно обратното - прекалено много се плашат бъдещи майки, че майчинството е нещо ужасно и ти заминава животът. Ми не, не е.
В тази връзка, за мен е точно обратното - прекалено много се плашат бъдещи майки, че майчинството е нещо ужасно и ти заминава животът. Ми не, не е.
А пък истината е, че има от всичко. Има моменти, в които летиш от щастие с детенцето,ама има и такива дето ти идва да се хвърлиш от някъде. Пък има и такива дето хем ревеш, хем се смееш... Ама то и затова е необяснимо какво е да имаш дете, а го разбираш чак като го имаш. И затова такива обяснения са напълно излишни.