Може да си направи “аутомесидж” през два часа да праща: Липсваш ми!
- Публикувана: 23 май 2023, 09:25 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2023, 14:06 ч.
Запазва ли се вечно романтиката или тя се превъплащава в нещо друго
Тези, които ми се обаждаха всяка минута, отдавна са блокирани. Ненавиждам телефонни разговори и мъжа ми ми влиза в положение и пише на Телеграм 😀.
Откакто имам три деца, нямам време за романтични неща. Ако имам 10 минути свободни, предпочитам да затворя очи и да не мисля за нищо.
Откакто имам три деца, нямам време за романтични неща. Ако имам 10 минути свободни, предпочитам да затворя очи и да не мисля за нищо.
Мисля, че просто ти липсва отношение, не, че очакваш такъв вид комуникация.
Но не е мястото тук да питаш, трябва да седнеш и да говориш с него, но по-добре не му казвай за това, че искаш по телефона разговори. Вероятно вече не комуникирате много и едно и също е всеки ден и ти се струва, че те приема за даденост. Ти живееш с него, няма как да ти кажем какво да правиш.
Но не е мястото тук да питаш, трябва да седнеш и да говориш с него, но по-добре не му казвай за това, че искаш по телефона разговори. Вероятно вече не комуникирате много и едно и също е всеки ден и ти се струва, че те приема за даденост. Ти живееш с него, няма как да ти кажем какво да правиш.
Според мен в началото двамата стрелят малко на сляпо. Правят жестове, които някъде са чели, че е хубаво да правят или защото е прието, че са препоръчителни. С времето се опознават и ако нещата м/у тях вървят, отсяват онези, които лично на тях не им харесват, съответно оставят тези, които им допадат.
Всичко е индивидуално. Ние например не се чуваме по 100 пъти, но държим връзка по вайбър и споделяме дори дребни неща - смешни, страшни, интересни, на които попаднем, лично или в нета. Не се чувстваме длъжни да ги видим и отговорим веднага, когато сме свободни, тогава.
Не сме много романтични натури, но си имаме наши си навици и закачки, които сме съхранили вече трето десетилетие. Устойва ме идеално.
Всичко е индивидуално. Ние например не се чуваме по 100 пъти, но държим връзка по вайбър и споделяме дори дребни неща - смешни, страшни, интересни, на които попаднем, лично или в нета. Не се чувстваме длъжни да ги видим и отговорим веднага, когато сме свободни, тогава.
Не сме много романтични натури, но си имаме наши си навици и закачки, които сме съхранили вече трето десетилетие. Устойва ме идеално.
Абсолютно. През деня, когато съм на работа, не понасям да ми се звъни, ако не е с цел да обсъдим нещо важно, разговорите са ни по 10 секунди. В началото обаче си звъняхме в обедната, в почивките, докато шофирам, понеже... точно стрелях насляпо. Така съм чувала, че е редно и че хората го очакват, иначе все едно нямаш интерес. Изговорих го с мъжа ми, тогава още прясно гадже, не знаех как ще реагира като му кажа "не искам да се чуваме през деня и да водим безсмислени разговори", той обаче подскочи от радост, направо камък му падна от сърцето. Оказа се, че и той ми звънял ей така, да не реша, че не мисли за мен.
Скрит текст:
Именно!
Казвам директно “нещото ми липсва”, не се правя на дръж ми шапката.
Най-абсурдното е, че в първата ми сериозна връзка проблем номер едно беше, че АЗ не съм романтична. Аз също не обичам, май по-скоро не обичаХ, такива изяви. Да, тогава не живеехме заедно, но ми беше досадно да ми звъни през час и това беше голяма драма.
Не знам дали от тогава ми се е програмирало в мозъка, че трябва да бъда и сега човека като е такъв и аз станах такава, то взе, че ми хареса. 😅
Според мен всеки има различна склонност към романтика, но и тя се променя според колко харесваме човека отсреща. Като не харесваме някого достатъчно, лесно романтичните жестове могат да станат повече от досадни. Същото е и с флирта. Не ни ли допада някой, направо можем да се издразним от опитите за флиртуване.
Възможно ли е много да си хлътнала по въпросния мъж, да търсиш вниманието му постоянно? И на мен ми е интересно какви романтични жестове е правел преди, които ти липсват много сега?
Да, хлътнала съм много, много. И може би там е проблема, страх ме е да не загубя.
Разбира се, че и аз съм правила неща, които вече не присъстват във връзката ни. Някак ежедневието ни завладява и тези неща остават назаден план, което е нормално, но и в същото време ме яд. Не мога да се отпусна и да си живея живота, който съм чакала. Превръщам се в постоянно анализираща жена, а всички сме наясно колко изтощаващо и пагубно може да е това.
Тоест изпитваш страх, като не е постоянно активен ли?
А как "хленчиш за подобен тип проблеми", какво му казваш?
А как "хленчиш за подобен тип проблеми", какво му казваш?
Именно!
Казвам директно “нещото ми липсва”, не се правя на дръж ми шапката.
Най-абсурдното е, че в първата ми сериозна връзка проблем номер едно беше, че АЗ не съм романтична. Аз също не обичам, май по-скоро не обичаХ, такива изяви. Да, тогава не живеехме заедно, но ми беше досадно да ми звъни през час и това беше голяма драма.
Не знам дали от тогава ми се е програмирало в мозъка, че трябва да бъда и сега човека като е такъв и аз станах такава, то взе, че ми хареса. 😅
Според мен всеки има различна склонност към романтика, но и тя се променя според колко харесваме човека отсреща. Като не харесваме някого достатъчно, лесно романтичните жестове могат да станат повече от досадни. Същото е и с флирта. Не ни ли допада някой, направо можем да се издразним от опитите за флиртуване.
Възможно ли е много да си хлътнала по въпросния мъж, да търсиш вниманието му постоянно? И на мен ми е интересно какви романтични жестове е правел преди, които ти липсват много сега?
Да, хлътнала съм много, много. И може би там е проблема, страх ме е да не загубя.
Разбира се, че и аз съм правила неща, които вече не присъстват във връзката ни. Някак ежедневието ни завладява и тези неща остават назаден план, което е нормално, но и в същото време ме яд. Не мога да се отпусна и да си живея живота, който съм чакала. Превръщам се в постоянно анализираща жена, а всички сме наясно колко изтощаващо и пагубно може да е това.
Ами, "меденият месец" в отношенията минава, обаче, ако имате различни потребности от романтика, внимание и близост, замисли се това дали ще бъде една щастлива за теб връзка?
Хубаво е двама да се "срещнат по средата". Ако ти си тази, която се страхува, засипва с романтика, изисква, без да получава, дали ще го привлечеш повече към себе си, или ще го отблъснеш?
Може да си направи “аутомесидж” през два часа да праща: Липсваш ми!
Да не казвам пък какви драми започват, ако не вдигнеш или не отговориш на съобщението.
Да не се окаже, че третия МЪЖ е просто по-търпелив от предишните двама.
На мен представата на авторката за романтика ми звучи инфантилно и някак обсебващо. И какво ако по 10 пъти на ден чува "липсваш ми, обичам те". Успокоява се от думите ли? Ами ако са само думи, в които човекът не влага нищо? Ако наистина те обича, няма да имаш нужда да ти го повтаря постоянно, ще го усещаш. За мен далеч по-романтично е действително да проявиш грижа и внимание към партньора, отколкото да го залъгваш с празни думи и театрални жестове.
Да си представим следните две ситуации. В едната мъжът по пет пъти всеки ден казва, че я обича, но само защото се е превърнало в навик/задължение. В другата й го казва веднъж седмично, обаче съвсем искрено. Кое би избрала авторката? На себе си да отговори, не на нас.
