Как да накарам дъщеря ми да спортува

  • 3 596
  • 22
  •   1
Отговори
  • Мнения: 47
Здравейте, всичко е в заглавието. От две години тинейджърката е в пълен застой. Примък от канапето до масата и обратно. Филмът с личния пример винаги сме го играли. Всички вкъщи спортуваме, включително и брат ѝ. Говоря, обяснявам колко е важно за здравето и в частност за психиката и стреса ( там нещата сериозно куцат), караме я да идва с нас да тича или на разходка или да се запише на някакъв спорт - не и не. От бебе до -12- годишна беше най-атлетичната вкъщи, на едно място не заставаше,  книги четеше в поза шпагат. Постепенно се отказа от танците и гимнастиката.  И естествено виждам, че едни сланинки трайно се трупат, а не яде почти нищо. И както споменах, аз съм убедена от личен опит, че спортът лекува болести, стрес и депресия. Ако някой е успял да се справи с подобен казус, моля да сподели🙏

# 1
  • София
  • Мнения: 35 104
Това е лек момент, година до две, после всичко ще влезе в норма.
Сланинките не са от обездвижване, а от предпубертет.

# 2
  • Мнения: 3 589
Моята заряза плуването и баскетбола.
Хип-хоп удържа една година и й писна.
Пследно започна волейбол от нулата, върви тегаво и няма да го бъде, усещам 😄

Казва, че единственият начин да спортува с желание, е да ходи на спорт с приятелки. Само че те са напреднали всяка в своята област и е невъзможно да се осъществи при нас.
Може би при вас е решение?

# 3
  • Мнения: 160
Говорили ли сте дали има проблеми с МЦ? Силни болки, интензитет итн. Да се откаже към 12тата година от преди практикувани спортове би могло да бъде свързано

# 4
  • Мнения: 1 228
Ами след като е спортувала и знае какво представлява спортът, а сега няма никакво желание, може би трябва да уважите това нейно решение. На сила хубост не става. Може да е само период, който ще отмине и отново ще започне. А може и да не. В крайна сметка спортът не е нещо задължително. Хубаво е, но не е задължително.
Поне колело не иска ли да кара? Тенис на маса в близкия парк? Тенис на корт (не е просто движение, а надиграване със съперника и е интересно и забавно)? Няма ли приятели, които спортуват и тя да ходи с тях? Ако я викате с вас само да тича, това е много скучно, особено за тийнеджър. Идете заедно някой път на някакъв спорт с игрови елемент, не такъв, при който човек просто си прави някакви движения сам (като гимнастиката или като плуването или като фитнеса - много хубави спортове са, но в един момент, на повечето хора, освен ако не са състезателно ориентирани, им доскучават).
Но пак казвам - с натиск няма да стане, даже ще постигнете обратния ефект. Оставете я да мине през този период. Говорете от време на време, но не дуднете непрекъснато - на пубертетите това им е най-досадното нещо на света.

# 5
  • Мнения: 170
Това " едни сланинки трайно се трупат" звучи малко гадничко. Промените в тялото на тази възраст са абсолютно нормални. Да, качването на тегло може да бъде алармиращо, но това също показва, че тя се превръща в млада жена и организма и метаболизма се променя.

Спомням си, че като тиин имах периоди с ужасна умора, не ми се правеше нищо, качих килограми и майка ми ме спукваше от критика. Това само наложи едни неприятни мисли, които ме следват и 25 години по-късно.

Както вече се спомена - оставете я сама, нека да намери своето темпо. Дайте й опции, канете я от време на време на разходка, подкрепяйте я, но в никакъв случай не коментирайте тялото и пред нея (или пред други деца).

# 6
  • Мнения: 1 847
"Филмът с личния пример винаги сме го играли. Всички вкъщи спортуваме, включително и брат ѝ. Говоря, обяснявам колко е важно за здравето и в частност за психиката и стреса "

това е период, тя не иска да е като всички останали, а търси да изрази себе си...няколко "сланини" не са важни, ТИИН възраст е сложно нещо , сега си мисли "я да видя ако се отцепя от колектива със спорта дали ще уважат мнението ми".

Стратегията е игнор и не засягай темата, както казаха преди мен сама ще и уври главата, а ако е чувства ОК със себе си дебел, слаб, грозен ..красив семейството трябва да те приема и обича безрезервно. Давам и 1 г и ще тръгне на фитнес и разходки сама. Остави я да намери себе си.

# 7
  • Мнения: 47
Благодаря ви за отговорите! За съжаление нещата тук са доста комплексни, понеже няма приятелки. Както писах в друга тема, след тормоз в училище си загуби  групата приятели. Де факто приятелките се съюзиха с агресора, за да се предпазят самите те от агресия. От тогава борим апатия и депресивни състояния. Както писах в първия пост,  аз твърдо вярвам, че спортът може много да помогне. И разбира се, в никой случай не правя забележки за тегло, то е в нормалните граници, а и детето има достатъчно други проблеми. Знам, че не се чувства добре в тялото си (то кой ли се чувства добре на тази възраст), но най-вече се опитвам да спася психиката. Наистина ще прекратим темата за спорта, така или иначе насила няма да стане. Обичам а безкрайно, дано успее да намери пътя.

Последна редакция: пт, 02 юни 2023, 09:26 от Delice

# 8
  • Мнения: 1 050
А дали е възможно да се страхува, че съотборниците ще я тормозят също като съучениците? Явно доста й е повлиял този тормоз, в каквото и да се състои, за да изпадне в толкова тежко състояние. Защо няма други приятели извън училище? Че няма да тръгне да тича с майка си в парка е ясно.

# 9
  • Мнения: 2 987
Същата промяна и при нас. От активно спортуваща дълги години пубертета я направо активно мързелуваща. Очевидно бушуващите хормони се отразяват не само на психиката, но и на физиката и като цяло трудно мога да си позная вече детето след промените от последните години. Не я насилваме за нищо защото дори споменаването на нещо бегло относно тегло и спорт ставаше причина за истерии и скандали. Иска се време да се свикне с промените в тялото и евентуално да се получи мотивация за да бъде харесвана. Приятелките са важна част от този процес определящи посоката и скоростта му. Съветвам, разговарям, но не се меся. Решението за всичко винаги е било нейно и това смятам за правилно.

# 10
  • Мнения: 9 531
нормални тийнове. аз пък моите ги наритвам. мързи ги много яко, мрънкат, обаче ходят. е, няма хистерии наистина, но въпреки свободата, която имат, не те взимат решенията. дано не се влошат с времето, де. макар че щерката доста се кефи как ѝ се отразява физически спортът. надявам се, че постепенно ще се създадат трайни навици.
аз навремето бях като описаните деца и отчитам като голяма грешка, от която още черпя негативни последици, че ме оставиха да дремя и само да кълва.

# 11
  • Мнения: 10 811
Това пък насила да те карат да спортуваш звучи ужасно. Аз не обичам да спортувам и не мога да си представя как майка ми ще ми го наложи. Като бях тийнка моята пък все ми дуднеше да ходя с токчета, че съм ниска.. ужасна работа. Дано и аз не изплискам легена така когато моята дъщеря стане в тази възраст.

# 12
  • Мнения: 612
По-добре да й говори, че спорта е важен, отколкото да я остави на самотек и да се прави, че не забелязва как липсата на движение се отразява на детето. Ако живее в голям град и детето има избор от много спортове, може да я окуражи да пробва едно, или друго, докато открие какво я влече.

# 13
  • Мнения: 9 531
навиците се изграждат. подбутвам ги когато ги мързи, не ги връзвам и не ги измъчвам. не съм на принципа да ги оставям да си правят каквото искат, само заради прищявки или защото така е по-лесно за нас родителите и за тях.
трудоемко и времеемко си е - води, развеждай, разнасяй, организирай...разбирам, че на много хора не им се занимава всъщност. но пък така все намират нещо, което ги кефи - плуване, езда, бойни изкуства. сами виждат колко добре им се отразява.

# 14
  • Мнения: 80
Това пък насила да те карат да спортуваш звучи ужасно. Аз не обичам да спортувам и не мога да си представя как майка ми ще ми го наложи. Като бях тийнка моята пък все ми дуднеше да ходя с токчета, че съм ниска.. ужасна работа. Дано и аз не изплискам легена така когато моята дъщеря стане в тази възраст.

Аз пък съжалявам, че не са ме насърчавали повече да спортувам.
Има 1000 видове спорт, убедена съм, че всеки може да намери нещо, което да му е приятно.Не става въпрос винаги за интензивни спортове като бягане, фитнес. Колело, планина, дълги разходки, лесна йога, плуване също са спорт.

Насила не става, но е хубаво да се насърчава пробване на различни неща - ако пробва 2-3 пъти и не й хареса, ок.
Всеки трябва да се движи поне минимално или в един момент на 30, или в добрия случай 40, започват да те болят разни незнайни мускули "без причина".

Общи условия

Активация на акаунт