Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Юнска вещерска и спортна

  • 93 439
  • 2 287
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 19 367
Марулче, така е. Аз само се чудя, защо дъщерята да се изнася, за да се нанесе синът.
Вие сте си задружно и явно е ок при вас.
Ще ти липсва малката Кати и кучката 😀

# 106
  • Мнения: 13 315
Е, Ре, той сега завърши. Предстои да учи,надявам се,нека си поживее самостоятелно няколко месеца. Сега живее с нас. А му бяхме обещали това.

# 107
  • France
  • Мнения: 15 878
Ако е само една събота в месеца и парите си струват, бих се навила. Тъкмо да си почина от децата.

# 108
  • Мнения: 7 845
Малки деца - малки проблеми. Ние сме с големи.
Скрит текст:
Големият направи тежка травма на коляното, ама много тежка. Връзки, минискуси, кокаляк, всичко е компот. Минахме прегледи, скенери и всичко, пътят с лечението е ясен, опит имаме. Какъв е шансът двамата да контузят едно и също нещо в рамките на месеци, не знам. А какъв е шансът травмата да се случи баш, ама точно в най-лошия възможен момент, определящ бъдещето на детето? Не спирам да проклинам лошият му късмет, горкото дете и заминалите му мечти. Точно по време на спортния му абитур, ама точно. Университетът е чао тази година, добре поне че позволиха (с много зор) да прави абитур по друг предмет, та поне училище има шанс да завърши. Дано завърши де, че се е сринал. Коляното ще ремонтират, но завинаги ще му е слабо място, така че плановете му да учи каквото искаше заминаха. Ревах, крещях, ревах, крещях. Па се събрах и приех реалността, гледаме напред някак и работим в посока да стабилизираме детето емоционално. Приятни включвания имахме от близки и познати с емпатични коментари от типа "ам какво ги карахте да спортуват толкова, на ви сега ?!?" , "голяма работа, то и без коляно се живее". Детето на бала си ще е с патерица и шина, нито ще потанцува, нито ще се весели. Ако има бал изобщо. Ще минем и през това. Живи сме, заедно сме.
Днес пекох хлябове и раздадох за 40 дни на близък.

# 109
  • France
  • Мнения: 15 878
Ох, Мьос... кураж на синко и най-вече на теб като майка. Колената са кофти работа. ММ много е спортувал като млад, има една операция и събира кураж за втора - този път на връзките. И много неща са в минало време дотогава. 😕

# 110
  • София
  • Мнения: 19 367
Мьос, синът ми е с две реконструкции на коляно. Мислех, че няма да тренира, но се възстанови и след две седмици е на състезание по как бокс.
Отнема време и иска дисциплина. Много съжалявам, че в такъв момент е станало, но не е край.

# 111
  • Мнения: 13 408
О, Мьос, милото дете. През много трудно нещо минава, и вие с него, дано успеете да му помогнете бързо да се събере.
На мен преди години ми помогна случайна реплика в разговор с близка позната "доверие в потока на живота". Ама тази е от тези реплики, които биха могли да донесат някаква утеха едва, когато си излязъл от дупката...

Ти не търсиш съвет, но все ако намерите психолог, може би ще помогне.

# 112
  • Мнения: 13 315
Мьос, само сила и прегръдки!Съвет не давам,то какъв съвет?!Отстрани е лесно.
  Ти "изглеждаш "силна жена и майка.

# 113
  • Мнения: 7 845
Край е за желаната специалност. Там има входен изпит с много тежки мултидисциплинарни нормативи. Спортуване за кеф и здраве е едно, това е съвсем друго.
Ще се справим някак.

# 114
  • France
  • Мнения: 15 878
... "доверие в потока на живота". Ама тази е от тези реплики, които биха могли да донесат някаква утеха едва, когато си излязъл от дупката...
Да, за съжаление...
Като малка татко все ми казваше нещо подобно, лошото е, че вече не го вярвам.

# 115
  • Мнения: 16 366
Мьос, прегръдка! През голяма трудност минавате. Но не отписвайте мечтите на детето. Ще има нови. Да, сега сигурно му е трудно много. Предстои лечение, а трябва да е стабилен емоционално. Пожелавам скоро да се оправи!
Много харесвам твоя подход, доколкото съм те чела и друг път и доколкото мога да си представя, какво ти е, че се събираш и продължаваш със следващата крачка. Кураж. Ще се справите и още как.


И разбира се, Ули каза това, което аз не можах ясно и кратко Heart

# 116
  • София
  • Мнения: 12 190
Ох, Мьос, мамка му и късметът! Дано дяволът не е толкова черен и са оправи детето сравнително бързо. И излезе от дупката.

# 117
  • София
  • Мнения: 19 367
Млад е, има време. Синът ми се върна към професионалния спорт. Щеше по-рано да стане, ако не беше бързал.

# 118
  • Мнения: 15 357
Мьос, много съжалявам!
Ако помниш Багата го бяха пребили, ръгали, и имаше нулеви шансове за спорт, но се върна и той към професионалния. Та явно чудеса стават, желая ви го от сърце!

# 119
  • Наблизо
  • Мнения: 8 320
Набързо да се включа..

Болни си медицински проблеми да се оправят!

Мьос,много много съжалявам Sad Надявам се да успеете да успокоите детето и да намери нов смисъл.
Аз спорт обичам само по телевизията и не разбирам нищо,но ако е страст..е тежко.

Марулета,приветствам самостоятелността.На работа всичките ми колежки,които са под 40,живеят още с родителите си.Като едната,на 38,има гадже от 12 години.И всеки при техните.Луда работа..нямат деца,догодина мислела..
Аз на 18 си живеех сама и много ми помогна това..

Общи условия

Активация на акаунт