Страхотни фенове, Енгин също.
- Публикувана: 4 юни 2023, 18:14 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2023, 10:30 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 428
Срещата на Barisea с Енгин. Благодаря й, че я споделя с нас.
ЕНГИН И АЗ ЛИЦЕ В ЛИЦЕ
(най-сетне)
(най-сетне)
Преди да кажа каквото и да било, правя уговорката, че това са мои ЛИЧНИ впечатления от Енгин и събитието. Правя я заради всички, които също бяха там, и са усетили нещата по друг начин. Моля ви, не правете коментари от типа „Не, не беше така“, „Не, Енгин не се държа така“ и прочие. Това видях АЗ, това описвам.
Няма да ви занимавам с това как се стигна до моето заминаване, нито с пътуването си – всеки, който беше там, е решил по някаква причина да отиде и е пристигнал по някакъв начин (не мисля, че сред чакащите на опашката имаше някой, който да живее на булевард „Багдад“). Но съм специално благодарна на Ramona Harper – издателя на Енгин на английски – която ме „сръчка“, така да се каже.
Рамона Харпър
издателство Kismet Publishers
издателство Kismet Publishers
И още едни специални благодарности на моя мъж, който вече години наред търпи лудостта ми, нощите, в които осъмвам, превеждайки поредната порция Енгин, дори самоотвержено ме придружи, макар на самия него изобщо да не му беше интересно, и снима до последно. (Всички снимки, които публикувам, са направени или от мен, или от него – не съм пуснала нито една снимка, направена от друг.) Но негова снимка няма да слагам, не ми разреши.
И още нещо „извън темата“, преди да започна по същество. Била съм в Истанбул безброй пъти, включително и на азиатския бряг, но никога не бях успявала да попия и усетя така атмосферата там. Кадъкьой, Еренкьой, Суадие, Бостанджъ... толкова живот, толкова млад народ, толкова музика отвсякъде, толкова настроение... наистина сякаш сте някъде много далеч от Турция и нейните тежки проблеми в момента. Разбирам защо Енгин е избрал тази част на Истанбул за свой дом.
Купих си книгата още предната вечер и огледах „бойното поле“ предварително, така да се каже. Останах изненадана от размерите на книжарницата. На снимките изглежда много по-внушителна. Реално е с размерите на обикновена средна книжарница. В задните помещения не успях да вляза, разбира се, и за тях не мога да кажа нищо. Дори се зачудих къде ще организират такова голямо събитие, но разбрах, че ще бъде на открито отпред. Книгата на Енгин беше сред новите заглавия.
Знаех, че подписването почва в два часа, но от опит знам, че когато се очаква някъде да се събере опашка, тя почва да се събира много по-рано от определения час. Така че, в единайсет и половина бях там. Момчетата от охраната вече подреждаха стълбчетата и лентите, с които да ограничават опашката, и за миг си помислих, че се престарават. Това да не е летище! Но после разбрах колко мъдри са били. Към дванайсет започнаха да пристигат най-запалените фенове-мераклии и началото на опашката се оформи. Поогледах се, позачудих се дали не е прекалено рано, но реших, че е по-добре рано, отколкото късно. И прекарах следващите два чáса до пристигането на Енгин в запознаване на живо с хора, които познавах само като снимки на профили във фейсбук, и с които бях „разговаряла“, без да съм чувала гласовете им. Много е странно усещането да почувстваш близки абсолютно непознати хора, които виждаш за пръв и може би за последен път в живота си. Но ние си разговаряхме като стари дружки от една махала. Пък и то си беше вярно. Нашата „махала“ се казва Енгин.
Не мога да кажа точно от колко страни имаше хора. Над петнайсет със сигурност. Около себе си на опашката чувах турска, арабска, английска, френска, испанска, португалска реч; имаше момичета от Иран, от Финландия, от Сингапур, от Щатите, от Румъния, от Южна Америка... сигурна съм, че изпускам нещо. Разговорите се въртяха предимно на английски, но всички се опитвахме да демонстрираме и познания по турски. Турските фенове, които чакаха с нас, цъкаха с език и се чудеха как може някой да се вдигне от онзи край на света, само за да си вземе подпис от Енгин. Казах на една от жените това, което отдавна исках да кажа на всички турци – „Вие имате съкровище, което не оценявате! Назначете Енгин за представител на страната си и ще се превърнете в любимци на целия свят!“
Това е само една трета от опашката, около половин час преди започването на подписването
Запознах се с издателите на Енгин от Doğan Kitap, с издателя му на английски Ramona Harper, видях Ясин Окуз и Идил от списанието, Ахмет Тансу и жена му, които дойдоха специално да си купят книга и да вземат автограф от Енгин, както и хората от Артистанбул, разбира се.
Гадаехме дали Енгин ще закъснее, не закъсня. Точно в два часа настана суматоха, от книжарницата излязоха няколко души и след тях Енгин. Да, момичета, висок и слаб е – точно колкото очаквах. Как беше облечен – всички сте видели, няма да обяснявам. Но веднага ви казвам – не, НЕ същият като на екрана! Не е! Различен е. Стори ми се някак... по-мъничък. Не на ръст, разбира се. А с едни нежни изопнати черти и с лице сякаш по детски малко за това голямо тяло. Да, прилича на дете! Наистина. Свали си очилата, помаха на хората и седна да подписва. Дори не позира достатъчно дълго, за да го наснимат. Имаше телевизионен екип, взеха от него кратко интервю и после данданията се почна. Енгин подписва точно три часа и петдесет минути, без да стане от стола си. И без да спре да се усмихва на всеки.
Аз бях почти в началото на опашката (както казах, съм хитра и предвидлива), освен това, преди да тръгна сутринта (срам не срам) изпих едно успокоително. Добре знаете, десетки пъти съм споделяла, че ако го видя на живо, ще се държа като идиот. И тъй като силно желаех той да не ме запомни (че ако ме беше запомнил, щеше да е с конфуз), съзнателно и доброволно се самолиших от част от емоциите, които ми предстояха, за да може разумът ми да остане буден и да регистрира качествено. Е, хапчето не помага срещу увисване на чене и втренчване, но слава Богу, тази фаза отмина, преди да ми дойде редът на опашката.
Сигурно се питате защо нямам снимка с него, обърната към камерата. Защото не ми позволиха. В това беше моят малшанс – да бъда точно след една огромна група фенки, които минаха заедно и създадоха такава суматоха и бъркотия пред масата му, че изнервиха охраната до краен предел и следващите бяхме „наказани“ – не ни позволиха да получим повече от един подпис и не ни разрешиха да се снимаме с него. Аз държах четири книги, но получих подпис само на две. „Çabuk, lütfen!“ – беше репликата, която постоянно чувах зад гърба си, докато стоях срещу него.
Момичето, което беше на опашката преди мен, внезапно се отказа, когато ѝ дойде редът. „Моля ви, минете преди мен. Уплаших се.“ – това бяха думите ѝ. И аз като най-смела (с хапче в стомаха) смело закрачих към него. Той моментално позна, че съм ябанджийка и се обърна към мен на английски – Where are you from? Само добавям в скоби, че Енгин НЕ говори и НЕ разбира много английски. Това го разбрах със сигурност. За моя гордост успях да кажа две изречения на турски, докато той подписваше книгите. От изражението му на снимките виждате колко „добре“ съм се справила. Бях си написала името на листче (както и всички „ябанджии“ впрочем), за да не му казваме странните си за ушите му имена буква по буква. Той взе листчето и старателно преписа името ми.
Не, няма да ви кажа какви думи си разменихме! Извинявам се на всички любопитни, но това си е между нас, така да се каже. И не, не го докоснах! Бързам да го кажа за онези, които смятат да ме питат. Повечето го пипаха, слагаха ръце върху него, но аз не посмях. Не знам дали ще ме разберете. На света няма нищо повече, което да искам, от това. Но умишлено не го направих. Има неща, които човек не докосва. От уважение. Просто стоях там няколко секунди, гледах като хипнотизирана красивата му ръка, която пишеше със замах върху книгите ми, и изпитвах огромна благодарност, че преживявам това. Нищо повече.
После имах нужда от силно кафе. Ходих, пих кафе в кафенето до книжарницата, после се върнах, опитах се да надничам, за да го зърна отново, снимах отдалеч, но охраната не пускаше никого. После влязох в книжарницата, говорих си с много хора, седях на стълбите и през цялото време знаех, че той е там, на десетина метра от мен, подписва книга след книга и се усмихва на всеки пет секунди.
Опашката беше огромна. Наистина огромна. Денят беше много приятен, но когато седите на слънце час и половина, вече не е толкова приятен. Обаче хората си стояха, смееха се, бърбореха, стискаха книгите си и чакаха търпеливо. Минаващите по тротоара спираха, питаха какво става, виждаха снимката на Енгин на плакатите, възкликваха учудено и някои се опитваха да надзърнат, за да го видят на живо. Постоянно имаше поне двайсет телефона, които снимат. И на мен не ми се тръгваше. Питах се: „Как издържа това момче?“ Той не спря да се усмихва, разбира те ли? Не, не разбирате, освен ако наскоро не сте се женили и не сте били принудени да се снимате с всички роднини, и да се усмихвате докато получите спазми на лицето. Да, актьор е; да, това му е работата – да се смее и плаче когато поиска. Но той нито за секунда не даде да се разбере, че е уморен, или че му е досадно, или че му е писнало. Виждаше прекрасно безкрайната опашка срещу себе си и ако се е питал: „О, Аллах, няма ли да има край?“, не му пролича. Подписването беше обявено от два до четири, но продължи до шест без десет. Накрая охраната просто забрани на хората да се редят повече и сложи червена лента след последния.
Когато всичко свърши, Енгин се усмихна за последно на ятото телефони срещу себе си, изправи се, сложи си очилата, помаха на хората и се скри обратно в книжарницата. Охраната почна да прибира масата, декорите, цветята, снимките, плакатите, хората се разотидоха. И тогава аз откраднах. За пръв път в живота си. Използвах няколкосекундната пролука между носачите и свих снимката на Енгин, която седя до него по време на подписването, а после небрежно бяха оставили на един стол. Това е. Признах си. Дано се намери някой да ми опрости този грях. В момента тя седи срещу мен на бюрото и ми помага да мисля. (Държа да отбележа, че моят мъж беше до мен дори в престъплението и ми помогна да я мушна сръчно в чантата! Нямам ли най-добрия мъж на света, а?)
После отидохме да вечеряме, а на връщане пак минахме край книжарницата. Всичко си беше както обикновено – нямаше никакви плакати, снимки, цветя, хора. Най-обикновена книжарница (която работи до десет вечерта, между другото!) с щъкащи между рафтовете с книги хора. Всичко ми се стори толкова нереално, че си отворих чантата, пипнах книгите, снимката, за да се уверя, че не съм си изфантазирала нещо, че наистина Енгин е бил там, пред мен, че подписа над хиляда книги, че се гледахме в очите и подписът му е в чантата ми.
Наблизо до квартирата ни имаше фурна и сладкарница Engin Şeker. Много добре знаех, че принадлежи на някой незнаен майстор Енгин, но ми се стори символична. На сутринта, преди да заминем, ядохме бьорек и пихме чай в Engin Şeker. Като подходящ завършек на преживяването.
Кое в представите ми за Енгин се размина с действителността? За дребното му детско лице вече казах – наистина е невероятно как може човек с такъв ръст да има толкова фина костна структура. Гласът му е абсолютно същият като от екрана – техниката не го променя, за разлика от лицето. На екрана лицето му изглежда някак по-изсечено, по-едро, по възрастно. Ръцете му са още по-красиви на живо – официално потвърждавам, че това са най-красивите мъжки ръце, които съм виждала през живота си! Не само на екрана. На живо ги видях. За парфюма му нищо не мога да кажа – както вече споменах, уважението ми към него е прекалено голямо, за да го дỳша отблизо. Или да го пипам.
Колебах се дали да споделя публично нещо не толкова приятно, но накрая реших да не го премълча. Мениджърката му мадам Дурак е наистина изключително неприятна личност. Първо се питах какво прави тя там, след като събитието нямаше нищо общо с актьорската кариера на Енгин, а тя не менажира писането му. Тези, които трябваше да бъдат постоянно до Енгин през цялото време, бяха неговите издатели от DK. Но аз с очите си видях как единият от тях беше небрежно и безцеремонно избутан от снимките лично от госпожата, и как тя се правеше, че не го чува и вижда, когато той се опитваше да ѝ каже нещо. През цялото време поведението ѝ крещеше: „Енгин е мой! Никой да не пипа! Ако някой иска да стигне до него, първо минава през мен!“ Да, разбирам, че нейната работа е да пази интересите му, но изразявам лично мнение, че има далеч по-възпитани и културни начини да се прави това. Точно това е излъчването ѝ – на невъзпитана, груба и надменна жена. Като цяло, ако има нещо, което остави горчив вкус в устата ми, това беше именно личността и поведението на г-жа Дурак. Да, знам, че Енгин ѝ има пълно доверие и той е този, който решава кой да бъде негов мениджър, но и аз си имам право да кажа какво мисля. Още повече, той никога няма да научи.
В края искам да кажа нещо специално на „разочарованите“ от Енгин фенки. Да, успях вече да прочета из мрежата разни изказвания на участници в събитието, които изразяват разочарование от това, че Енгин не казал или не направил нещо си, не им обърнал внимание и прочие.
„Уважаеми дами! Ако се чувствате разочаровани, вината си е изцяло ваша. За това, че сте имали някакви изградени представи за него и сте държали той да се съобрази с тях. Изглежда забравяте един много прост факт – той е звездата, ние сме феновете. Не обратното. Ние се съобразяваме с него, не той с нас. Той има право да прави и казва каквото си поиска. Ние имаме право да бъдем негови фенове или не – тоест, или го приемаме и му се възхищаваме такъв, какъвто е, или слагаме точка на фенството си.“
Много ми е странно, че някои са очаквали специално отношение от него, само защото те са супер-фенове, които са посветили много време, пари или каквото и да било на него. Ами... да не сте го правили. Той не ви е молил. Нима сте очаквали да зареже цялата опашка от други фенове, за да направи някакъв особен жест и да ви докаже, че сте много специални? И аз съм правила много неща за него. Защото го обичам и искам да покажа на целия свят колко е ценен и талантлив. Но и през ум не ми минава да смятам, че той ми дължи нещо. Каквото ми дължеше, той ми го даде – двайсет секунди от времето си, изцяло фокусиран върху мен, с усмихнат поглед, през който сияеше доброто му сърце. На мен повече не ми трябва. И ако някога с нещо ме разочарова, вината ще е изцяло и единствено моя.
Нямам навика да си пазя билети и спомени от пътувания. Но когато се прибрах вкъщи, от джоба на раницата ми изпадна Истанбул Карт – картата за градски транспорт на Истанбул, с помощта на която се придвижвахме из този непоносимо огромен град. Почти при всяко пътуване в Истанбул си вадя такава. И после винаги я изхвърлям. Но тази ще я запазя. Защото на нея е отбелязана датата на издаването ѝ – 10 юни 2023 година – денят, в който аз срещнах Енгин лице в лице. Не мога да кажа, че той срещна мен, но аз го срещнах. И повече никога няма да го виждам същия. Тахир, Санджар, Керим, Булут... ще си останат на екрана, а в съзнанието ми ще бъде детското му усмихнато лице в сянката на чинара и внимателно взрените му в мен очи, докато се мъчи да разбере моя нескопосан турски. Бъди благословен, Енгин!
Днес останах без крака от разни задачи, обаче сега с този така обстоен и красноречив разказ на Барисея сърце ми дойде на място 
Много благодаря за споделеното, и едно със сигурност мога да кажа - Барисея, случила си на мъж, голяма късметлийка си да знаеш, дръж го и не го изпускай 
Иначе не можеш да угодиш на всички, и колкото по-скоро човек приеме това, толкова по спокоен и в мир със себе си ще е.
Много благодаря за споделеното, и едно със сигурност мога да кажа - Барисея, случила си на мъж, голяма късметлийка си да знаеш, дръж го и не го изпускай Иначе не можеш да угодиш на всички, и колкото по-скоро човек приеме това, толкова по спокоен и в мир със себе си ще е.
Благодаря Barisea за вълнуващия разказ от незабравимото ви пътуване и среща с Енгин !През времето докато четях,сякаш и аз бях там, и съпреживявах с вас.Енгин е красив мъж.невероятна личност с огромна харизма и благородно сърце.Искрено ви завиждам,но все пак съм с надеждата ,че някой ден и на мен ще се усмихне това щастие, да го видя на живо
Относно разликата как изглежда на екран и на живо - явно гримьорите добре си вършат работата, освен това Енгин се слива с образа ,който играе , сигурна съм ,че по някакъв начин променя и изражението на лицето. Артист-магьосник 
Аз все я защитавам г-жа Дурак, обаче щом и Барисея го казва, значи славата и на "урсуз" не напразно се носи
Обаче и предполагам,че има и доста не много деликатни фенове и е провокирало у нея такова поведение , обаче вероятно е една идея too much и това остава горчив вкус.
Още , Барисея, браво,че си им го казала на турците, защото те наистина не го ценят - гледат бляскавите, лъскавите, натокани, издокарани, дето са постоянно по мониторите и изскачат от всякъде. А не ценят един артист, чийто сериали и дори реклама са с мисия, с някаква кауза, с дълбоко житейско послание. Да не говорим за книгите, които пише и дарява всички приходи за деца или болни хора. И сам той каза - финансовата част не е най-важното, важно е да се наблегне на проблема, да се популяризира, за да мо же да се помага на хората с проблеми. Защото един човек не може сам да реши проблемите на света, нито на държавата си.
Не му е много хубаво сигурно да вижда, че в Турция го пренебрегват, още повече, че той си обича и е силно привързан към страната си, не сме видяли да ходи ни на Малдиви, ни по Европа и не знам си къде да се развява.
Аз все я защитавам г-жа Дурак, обаче щом и Барисея го казва, значи славата и на "урсуз" не напразно се носи
Обаче и предполагам,че има и доста не много деликатни фенове и е провокирало у нея такова поведение , обаче вероятно е една идея too much и това остава горчив вкус.Още , Барисея, браво,че си им го казала на турците, защото те наистина не го ценят - гледат бляскавите, лъскавите, натокани, издокарани, дето са постоянно по мониторите и изскачат от всякъде. А не ценят един артист, чийто сериали и дори реклама са с мисия, с някаква кауза, с дълбоко житейско послание. Да не говорим за книгите, които пише и дарява всички приходи за деца или болни хора. И сам той каза - финансовата част не е най-важното, важно е да се наблегне на проблема, да се популяризира, за да мо же да се помага на хората с проблеми. Защото един човек не може сам да реши проблемите на света, нито на държавата си.
Не му е много хубаво сигурно да вижда, че в Турция го пренебрегват, още повече, че той си обича и е силно привързан към страната си, не сме видяли да ходи ни на Малдиви, ни по Европа и не знам си къде да се развява.
Цитат
Срещата на Barisea с Енгин. Благодаря й, че я споделя с нас.
ЕНГИН И АЗ ЛИЦЕ В ЛИЦЕ
(най-сетне)
ЕНГИН И АЗ ЛИЦЕ В ЛИЦЕ
(най-сетне)
Барисеа 
Малко е да кажа благодаря за споделеното! Огромни благодарности за обстойния разказ на всичко преживяно - направо все едно бях до теб!За пореден път ще кажа - гордея се, че симпатизирам точно на него, а след всичко прочетено изпитвам една удовлетвореност, че не съм сбъркала и за миг в преценките си.
Още веднъж с любов и уважение към нашето момче с бяло сърце - AkYürek
Благодаря, Барисеа, за прекрасния разказ с който ни пренесе в Истанбул, на бул. Багдад
Наистина няма как да ти благодарим подобаващо за всичко, което си направила и правиш за нас бгмамите - фенки на Енгин
Все едно бях там, и всичко, което си изпитала, изпитах и аз, благодаря ти! И аз като теб не бих го докоснала така както правят някои от фенките, не го одобрявам, нахално си е направо. Не е нормално, ако всички решат да го прегръщат или пипат, ама хората не мислят, а пък той си е достатъчно деликатен, за да покаже, че му е неприятно.
Браво на теб, че си взела снимката, компенсация е за несправедливото ти лишаване от снимка с него, заслужила си я ! И да не пропусна да поздравя мъжа ти, невероятен мъж имаш, ама ти си го знаеш предполагам
И за г-жа мениджърката сигурно си права, вече не й обръщам внимание, но преди години й се дразнех много, не знам доколко правилни решения взема за кариерата му. Дано да има защо Енгин да й се доверява толкова много.
ето, секюритито
а ето я снимката, която си е намерила мястото !
Наистина няма как да ти благодарим подобаващо за всичко, което си направила и правиш за нас бгмамите - фенки на Енгин
Все едно бях там, и всичко, което си изпитала, изпитах и аз, благодаря ти! И аз като теб не бих го докоснала така както правят някои от фенките, не го одобрявам, нахално си е направо. Не е нормално, ако всички решат да го прегръщат или пипат, ама хората не мислят, а пък той си е достатъчно деликатен, за да покаже, че му е неприятно.
Браво на теб, че си взела снимката, компенсация е за несправедливото ти лишаване от снимка с него, заслужила си я ! И да не пропусна да поздравя мъжа ти, невероятен мъж имаш, ама ти си го знаеш предполагам
И за г-жа мениджърката сигурно си права, вече не й обръщам внимание, но преди години й се дразнех много, не знам доколко правилни решения взема за кариерата му. Дано да има защо Енгин да й се доверява толкова много.
ето, секюритито
а ето я снимката, която си е намерила мястото !
Днес се навършва 1 година от излъчването на 1 епизод на "Бягство" по Дисни+ с пускането на Disney Plus на 14 юни 2022 г. в Турция.
https://twitter.com/pinar_akca/status/1667633382367305729
Енгин Акюрек - моят фаворит.
Ииии, добро утро в сряда.
Статия от днес: https://www.magazinmahallesi.com/yazi/mehmet-sahincileroglu/engi … iz-bulusmasi/372/
"Безвремие", среща на Енгин Акюрек с читателите му
Автор Мехмет Шахинджилероолу - 14 юни 2023
Актьорът Енгин Акюрек, който получи голямо признание за ролята си на Тахир Лекесиз в сериала „Казвам се Фара”, който направи финала на сезона по FOX, се срещна с читателите си в първия ден на подписването на втората си книга "Zamansız"/”Безвремие”, публикувана от Doğan Kitap наскоро в Suadiye D&R Store.
Присъствах и на срещата писател-читател. Феновете му се бяха наредили часове преди това, за да видят Енгин Акюрек, да го снимат или да подпишат книгата му. Имаше много дълги опашки. Разбира се, фактът, че хората идват и чакат тук с минути или дори часове въпреки горещото време, заслужава голяма оценка. Всъщност, човек сваля шапка пред този любовен поток.
За първи път видях Енгин Акюрек отблизо. Той подписа книгата си. Благодарих му. Той е толкова скромен, че подходът му към хората, отношението му, поведението му, действията му, речта му ясно показват това.
Видях фенове от различни страни, чакащи да получат подпис на нейната книга. Дори чух, че тези хора са събрали и дарили голяма сума пари за пострадалите от земетресението. Когато научиш за красивите неща, които правят чувствителните фенове на Акюрек, носът ти изтръпва.
Енгин Акюрек сигнализира, че дните за подписване на книгата му, от която той дари хонорар на Асоциацията на парализата на гръбначния мозък на Турция, могат да продължат. Това се съобщава на неговите фенове. Първата книга с разкази на Акюрек, „Тишина“, е публикувана през 2018 г., отново от Doğan Kitap. Много читатели, много продажби.
Добро утро момичета.
Усмихнат и успешен ден.
И страхотната ни двойка.
Благодаря за всички красоти, които сте сложили.
Благодаря и на Барисея, че ни направи съпричастни към своето преживяване наречено Енгин.Отново успя едновременно да ме разсмееш и разплачеш.
Нашето прекрасно момче е Кралят на сърцата.
Имайте страхотен ден.
Усмихнат и успешен ден.
И страхотната ни двойка.
Благодаря за всички красоти, които сте сложили.
Благодаря и на Барисея, че ни направи съпричастни към своето преживяване наречено Енгин.Отново успя едновременно да ме разсмееш и разплачеш.
Нашето прекрасно момче е Кралят на сърцата.
Имайте страхотен ден.
Това са финалните моменти от сериала "Бягство".
По време на подписването на книгата попитаха Енгин, кога ще има 2 сезон, а той отговори да попитат продуцента и посочи Йомер Дурак.
Всяка сряда ни пускаха по един епизод.
A Йомер Дурак казал ли е нещо
Аз също очаквам продължение на "Бягство" , много ми беше интересен сериала имаше голям съспенс, напрежение, изненада . И двете актриси много ги харесах - и Ирем ,и Лейла, страхотно представиха героните си. Музиката също беше топ. 
