До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

не става дума да си мълчим винаги, а че в тази ситуация така, както е описана (поне) Хена не е страна, тя се е намесила в чужд спор между бабата и родителите
може би не не успявам да обясня добре, няма и нужда...
отделих много внимание (енергия) на нещо, което не ме засяга

Що да не е зла бабичката?! От 100 човека само тя се намесила акъли да дава. И то доста ударно, налагащо се и нетактично. Не сме сигурни дали го е направила за добро, защото вярва в това, което казва....или е типаж, който все си вре носа навсякъде и вдига гюрлотия.

не сме сигурни
но може да е логично
старите дават акъл, защото мислят, че знаят кое е правилното
не всички хора, които мислят различно от нас са зли хора
поне аз не ги третирам по презумпция като зли до доказване на обратното


Използвам случая, за да попитам забелязвате ли кои са ви тригерите? Винаги са ми любопитни моите.
Едини от тях са точно справедливостта, и склонност да помагам даже без да са ме молили.
Всеки нов тригер ми е любопитен за наблюдение.

Младите обикновено са така. Но това е хубаво. След време разбираш, че от такива борби няма полза почти никой. И спираш. Е, не винаги, но в повечето случаи.

КРР, мисля че ще разбереш с течение на времето. Особено частта за децата.

Аз чета всички Ви и дори се чудя защо си хабите енергията за глупости ? 😂
Викала бабата , ми да вика , Вас кво Ви засяга ? Нали не е умряло Вашето дете ! А родителите , да не кажат нищо , значи не им пречи бабката . Ако им пречеше , едва ли щяха да стоят безучастно и мълчаливо .

А защо винаги трябва ние да раздаваме справедливост ? Защо ние трябва да се намесваме и винаги да сме на “помощ” на някой ?

Да , възможно е , бабата да издразни с присъствието си и с налагането си на мнението , но това не я прави зла . Понеже познавам себе си , че вероятно биха ме издразнили такива хора и поведение , просто щях да й кажа , че всички сме я чули и разбрали , не е нужно да повтаря по хиляда пъти и да натежава обстановката .

Примерно …

Хората са казали , гледай себе си и семейство си и не се главоболи за глупости и за чужди неволи ..

Ще си хабим енергията за каквото си искаме.
Както се каза, всеки със своите си тригъри

По темата за децата безспорно е обичта която можеш да им дадеш и всеки ден да им го казваш показваш . Аз в един момент често си мислех , дано децата ми знаят колко ги обичам . Но друго което се надявам да ги науча "Един ден ако дойдат да ми искат съвет , а не пари значи съм си свършила работата добре " . А това да се отдадеш изцяло на детето , за някой деца наистина трябва да го направиш някой от тях имат  нужда от повече време, за да придобият самочувствие и  сами да се справят. За друго процеса е по - бърз .
А въобще въпроса с децата всъщност ми е най - интересен те са за теб учители и ти за тях . Бях чела , че всъщност децата са хора от минал живот с които си бил най - жесток и сега трябва да се научиш да ги обичаш и разбираш .

Децата са част от живота ни, а не животът ни. Много малко жени го осъзнават това и се вкопчват в децата си и така вредят на себе си и на тях. Всъщност това превръщане на децата в център на вселената, в същото време безспорното задаване на очакване и ти да си център на вселената за тях, да живеят по твоите правила, с твоите разбирания и ограничения, с твоите мечти, е нищо повече от индивидуализъм/егоизъм и т.н. Типично за балканската/българската култура. Плюс от ранна детска възраст вкореняване на задължението: "Да ни гледаш, като остареем". За щастие в моето семейство всички са твърдо против тази токсичност, но например в семейството на ММ не е така и още отсега ни хвърлят подмятания, че ако не се приберем в дадения град, кой ще ги гледа, като остареят.
Децата не са длъжни на родителите си, нито родителите на децата си. Ролята на родителят е да бъде ментор и да насочва там, където детето има нужда,без да налага своите разбирания. Родителите дават живот на децата, но животът си е на децата и децата не са собственост на родителите. Нито родителите на децата. Всичко останало са деструктивни поведения/отношения, често граничещи с токсичност.

Да , права е КРР , но не и напълно в моите очи , защото реално по този начин не ги учим на любов и уважение .
Не ги учим и на задължения .
По този начин , ние сме ги изгледали тези деца , н възпитали сме ги и сме ги направили от тях - хора !
Редно е, един ден , те също да се интересуват от нас , да се грижат за нас , да ни обичат , а не да бъдат егоисти и да захвърлят родителите си в старчески дом или пък да не им отделят грам внимание ! Не е редно това , дори е грях !
Да вземаш , а насреща - нищо . Да подариш света и годините си за дете ,  за да го направиш човек , а накрая да ти се изплюе в лицето и да те затрие от земята !

Иначе да , аз също съм много против токсичните отношения , както и да живееш детския , чуждия живот , вместо твоя собствения ! Всеки си е индивидуален ! Трябва да се правят здравословни граници !

@Zehra Nasuf

,, Любовта на родителите към децата се изразява в грижа и подкрепа. С една дума (стабилна) основа, на която да стъпи детето, за да може и то по-късно да създаде поколение или нещо друго значимо, което да даде на света. А любовта на детето се изразява в благодарност, уважение и почит към родителите.
Всички други начини на изразяване на любов, от родител към дете и обратно, не са любов, а насилие (манипулация, контрол).
Вие на свой ред сте отговорна да отгледате детето си с любов. А енергията на рода винаги тече от по-големия към по-малкия и т.н.
А това колко любов ще дадете на детето си зависи от личното Ви щастие.
Когато обаче като възрастни не сме емоционално добре сепарирани от родителите си, се закачаме за тях и започваме да влагаме от енергията си в тях. Пр, чрез обяснения, изискване да приемат решенията ни, дори когато те не са способни на това. Разкъсваме се между тях и себе си. Тогава енергията тече обратно и е против законите на вселената и живота.
Правилното е винаги да избираме себе си (автоматично с това и децата си). Без да позволяваме манипулации, като поставяме ясни граници, с почит и уважение към родителите.
А цената, която трябва да заплатим, затова че избираме себе си и живота напред, е това да се научим да носим вината, която ще изпитваме.
Изпращам Ви много искрена любов!,,
 ❤️

https://www.facebook.com/groups/genuinepsychotherapy/permalink/3681960032087177/

Това съвпада с виждането ми по темата. Копирам го, защото е добре предадено с думи.
Старчески дом не е равен на неуважение и не е грях.
Всичко е в мярката. Мярка в грижата, мярка в уважението, мярка в дистанцията, мярка в очакванията които имаме или възлагаме...

За мен не е ок със старческия дом , той е равносилно на изоставяне на родителя и бягане от отговорност ! Сякаш родителя е в тежест и излишен !
Старческия дом е равен на детски дом .. изоставени деца, нежелани и необичани от никой !
Не го пожелавам на никой , да се чувства непотребен и излишен !

Има такива състояния, в които е по-добре възрастният родител да е в дом под постоянно наблюдение и грижи. Разбира се говорим за качествена услуга....не като нашенските поточни линии за старци. Няма как 1 възрастен да покрива 24ч грижи у дома. Дори и 2ма няма как, освен ако не напуснат работа. Но обикновено 1 опъва каиша, другият се покрива. Сложно е.

Пеперудке, по-сложни са нещата от обобщения и сравнения на старчески с детски...
Явно приемаш нещата буквално, а не като пример за идеята на философията в каква посока тече реката на Живота.
Винаги има изключения, както и повече от един правилен вариант.

Къде съм го казала това ?

В тази тема всеки, който какъвто тригър има, доста яко започва да играе

То сега това ново поколение Z ли беше, изобщо все едно е от друга вселена и те много добре знаят, че животът си е техен и се съобразяват само със себе си😉