Здравейте, момичета!
Не мога да повярвам, че и аз стигнах до тук, но ми се щеше да попитам всичко знаещите мами какво да правя.
Нашата история започна януари 22, когато с мъжа ми (35) решихме да правим бебе. Аз бях на 37 и леко притеснена от възрастта си увещавах съпруга си, че няма да стане веднага. Февруари почнахме, март видях първите си две черти. До 16.5 бяхме щастливи, но загубихме плода в 11 седмица. Беше куха бременност, която не искаше да ме изоставя. Лекарката ни увери, че не е проблем. Да изчакаме 6 месеца и да почнем отново. Не издържахме толкова. В АГ ми бяха казали, че след като не се налага абразио мога просто да изчакам да ми се нормализира цикъла. Средата на октомври видях вторите си две черти. Един цикъл след като бяхме решили, че сме готови. Декември месец нова загуба. Отново без абразио, но вече доста по-трудно за приемане. Един път, не е път. Вторият път светват контролните лампички. Генеколожката ми даде направление за специализирана клиника. Пропуснах да спомена, че живеем в Германия, което за сега в това отношение е плюс. На 16.01 имах първия си час там. Лекарката беше мила и обяснителна. Нейното предложение бе да наблюдаваме цикъла и да пробваме естествено. Естествено, че ми пусна всевъзможни изследвания - хормони, вируси, бактерии, тромбофилия, пълна кръвна картина, антимюлеров хормон. Всичко!! Мъжът ми беше с чисто нова, едноседмична и перфектна спермиограма. След като излязоха и моите изследвания и нямаше нищо извън нормите ме поканиха на 11. Ден от следващия ми цикъл за да започнем да следим овулацията. по указания на лекарката я терминирахме с овитрел, помогнахме с вагинален прогестерон и две седмици по късно - първия ми положителен кръвен тест. Контрола седмица по-късно - все още бременна. Радостта беше голяма. След още седмица разбрах какво означава химична бременност и имах спонтанен аборт номер три, който всъщност изобщо не е аборт. Следваха три месеца със същата процедура без никакъв позитивен резултат и решението април месец да паузираме за да съберем сили. Бяхме в отпуска и беше.. прекрасно да не мислим за бебе. Специално изчислих кога да се пазим за да не забременея случайно. Не знам какво съм изчислявала, но… ми закъсня и видях третите си две чертички. За първи път не бях само щастлива, а и много уплашена. Страх ме беше дали ще успея да се справя с още една загуба. И ето ме тук. След поредната 6седмична бременност. Отново се изчистих сама. За това се молех вчера като отивах на контролата след прокървяването. Предстои ми биопсия на матката за вътрематочни НК и плазмаклетки. В кръвта ми бяха добре, но можело на място да не са. Отделно помагало за засилване на маточната стена и по-добра имплантация.
Защо написах всичко това? Естествено и за малко самотерапия. Имам прекрасен партньор, който ми дава утеха и широк гръб за защита. Имам сестра, която е много ангажирана и ме вдига винаги, когато съм долу. Но вие знаете може би по-добре как се чувствам. За наше общо съжаление. И преди всичко - лекувате се в България. Август месец се прибираме за две седмици и решихме да направим консулт и там. Та че - къде? При кого? Какъв е вашия опит с лекари или подобни ситуации? Отворена съм за всичко! И най-много си мечтая никоя от нас да не трябва да страда повече!
Не мога да повярвам, че и аз стигнах до тук, но ми се щеше да попитам всичко знаещите мами какво да правя.
Нашата история започна януари 22, когато с мъжа ми (35) решихме да правим бебе. Аз бях на 37 и леко притеснена от възрастта си увещавах съпруга си, че няма да стане веднага. Февруари почнахме, март видях първите си две черти. До 16.5 бяхме щастливи, но загубихме плода в 11 седмица. Беше куха бременност, която не искаше да ме изоставя. Лекарката ни увери, че не е проблем. Да изчакаме 6 месеца и да почнем отново. Не издържахме толкова. В АГ ми бяха казали, че след като не се налага абразио мога просто да изчакам да ми се нормализира цикъла. Средата на октомври видях вторите си две черти. Един цикъл след като бяхме решили, че сме готови. Декември месец нова загуба. Отново без абразио, но вече доста по-трудно за приемане. Един път, не е път. Вторият път светват контролните лампички. Генеколожката ми даде направление за специализирана клиника. Пропуснах да спомена, че живеем в Германия, което за сега в това отношение е плюс. На 16.01 имах първия си час там. Лекарката беше мила и обяснителна. Нейното предложение бе да наблюдаваме цикъла и да пробваме естествено. Естествено, че ми пусна всевъзможни изследвания - хормони, вируси, бактерии, тромбофилия, пълна кръвна картина, антимюлеров хормон. Всичко!! Мъжът ми беше с чисто нова, едноседмична и перфектна спермиограма. След като излязоха и моите изследвания и нямаше нищо извън нормите ме поканиха на 11. Ден от следващия ми цикъл за да започнем да следим овулацията. по указания на лекарката я терминирахме с овитрел, помогнахме с вагинален прогестерон и две седмици по късно - първия ми положителен кръвен тест. Контрола седмица по-късно - все още бременна. Радостта беше голяма. След още седмица разбрах какво означава химична бременност и имах спонтанен аборт номер три, който всъщност изобщо не е аборт. Следваха три месеца със същата процедура без никакъв позитивен резултат и решението април месец да паузираме за да съберем сили. Бяхме в отпуска и беше.. прекрасно да не мислим за бебе. Специално изчислих кога да се пазим за да не забременея случайно. Не знам какво съм изчислявала, но… ми закъсня и видях третите си две чертички. За първи път не бях само щастлива, а и много уплашена. Страх ме беше дали ще успея да се справя с още една загуба. И ето ме тук. След поредната 6седмична бременност. Отново се изчистих сама. За това се молех вчера като отивах на контролата след прокървяването. Предстои ми биопсия на матката за вътрематочни НК и плазмаклетки. В кръвта ми бяха добре, но можело на място да не са. Отделно помагало за засилване на маточната стена и по-добра имплантация.
Защо написах всичко това? Естествено и за малко самотерапия. Имам прекрасен партньор, който ми дава утеха и широк гръб за защита. Имам сестра, която е много ангажирана и ме вдига винаги, когато съм долу. Но вие знаете може би по-добре как се чувствам. За наше общо съжаление. И преди всичко - лекувате се в България. Август месец се прибираме за две седмици и решихме да направим консулт и там. Та че - къде? При кого? Какъв е вашия опит с лекари или подобни ситуации? Отворена съм за всичко! И най-много си мечтая никоя от нас да не трябва да страда повече!
