За четенето - 2

Здравейте, пак съм аз с моите шантави въпроси. Някой от Вас има ли проблем с това да не може да се отдаде само на едно четиво и да препуска от едно на друго, защото е жаден да изчете всичко наведнъж? И ако да, как го преодолявате? Понеже дълго време нямах никакво вдъхновение да чета книги, наскоро си го възвърнах и сега съм като обезумяла. В последната седмица купих много книги и от всяка прочетох оттук-оттам нещо.  За капак открих магията и на аудио книгите, та и там накупих поне 4, които ме чакат. Купих и е-книги и си инсталирах Kindle като приложение. За съжаление, имам този проблем отдавна и не става въпрос само за четенето на художествена литература. Понякога започвам да търся в Интернет разни теми, по които не съм много веща, но са ми страшно интересни и попадам в заешка дупка. Ровя, ровя, набелязвам за четене статии, книги, интервюта, какво ли не. Изтощавам се и накрая просто съм прочела отгоре-отгоре някакви неща. Сега с новите книги пак съм така. Явно просто трябва да избера една и докато не я приключа, да не хващам друга.
И другият ми странен въпрос, който подозирам, че няма да се отнася до фенове на литературата, но все пак ще питам, случвало ли Ви се е "четенето" в Интернет, включително на форума, други форуми, социални мрежи, както и гледането на ТВ, видеа, филми, кратките видеа в соц. мрежи, да Ви изтощи и заради това да не Ви се четат книги?
P. S. Аз по принцип съм киноман и винаги филмите са били любовта на живота ми. Не съм чела голямо количество художествена литература и никога не съм имала чак толкова голям навик просто да чета книги. Та... мога да живея и без тях, но не искам вече да е така. Искам да чета повече за сметка на "скролването". Иначе обожавам да се ровя в Интернет за разни теми, както споменах. Просто за да се информирам и да трупам някаква обща култура по всякакви теми, но разбира се, за толкова кратко няма как тези знания да са много задълбочени. И така, оплаках се...

По едно време четях над 25 книги едновременно в процеса на написване. После ми мина и сега имам мерак само за четири. Явно съм на настроения.

Джуд, описала сте мен. И аз съм жадна за всичко наведнъж, и не се и опитвам да го преодолявам. Карам паралелно. Имам 3 таблета, 2 електронни книги, с два телефона съм и там имам приложения за книги, и хартиени книги, които са из цялата къща, до фотьойла имам малка масичка с две купчини книги, на перваза в спалнята има други две. Поне 20 са хартиените, които чета паралелно. Имаме консерватория, там има само един куп. Отделно има 2  шкафа/ етажерки с височина 2 метра и те са пълни с книги, и чакам 3 кашона от България с нови книги.  С аудиокнигите не се разбрахме, не мога да ги слушам. На всяко електронно устройство имам започнати по няколко книги. Имам и принтирани материали в сферата която ме влече и те чакат да ги прочета, науча,приложа.   Аз, също като вас, се ровя из интернета, за най- различни теми, търся, свалям  книги картинки. Почнала съм няколко сериала. И разбира се, инстаграм, фейсбуки  и подобни. Мисля,че имам проблем, че не мога да се съсредоточа върху нещо, предполагам е от скролването в телефона. Не са ви шантави въпросите, любознателна сте и нямате търпение,  искате всичко наведнъж, не ви съдя, моля не се обиждайте, аз съм  
 абсолютно същата.  Всеки с лудостите, пороците, качествата си. Това да са проблемите ни. Както казват англичаните Nice problem to have.  (Малко се плаша, от това, което съм описала. И се успокоявам, че не съм само аз) Книги, четене, ровене из интернет, това ми е хюгата. На други пък пазаруване, дрехи, градинарство.  Изобщо, не се тормозете, не превръщайте решението в проблем.

Харесва ми да чета по няколко книги едновременно и не го намирам за проблем - както и да оставям на пауза или да зарежа безинтересна книга. В един момент просто човек усеща как всичко е кратковременно и почва да цени времето повече.

Имам време за има-няма няколко страници на ден. Внимавам как ги влагам
И една книга грабне ли ме няма оставяне (в случай, че имам времето). Няма шанс да се обърна към нещо друго за четене. Ако се стигне до там да чета нещо друго по-скоро първата няма да бъде довършена.

Съжалявам че днешните деца нямат време за четене. То и повечето възрастни сякаш нямат. Оставаме на линия предимно от епохите на динозаврите.
По-горните описания са доста обобщаващи и с широк обхват, но пак искам да спомена книгите които ме вадят от дупки - ,,12-те стола" / и по-малко ,,Златния телец"/, ,,Горещ вятър" на Синиша Павич, ,,Цар Алкохол" Дж. Лондон, и една която бях забравил - ,,Уличния певец" на Ърнест Томпсън Сетън, а, и неща от Алън Маршъл, като цяло творби по действителни случаи и/или с вързани с житейския опит на автора, а по раншните години за които се отнасят ( както забелязахте ), са обвеяни с някаква романтика и носталгия по миналото и предците ни.

Нещото, което пропуснах да допълня, е че всъщност чета по поне 7-8 книжки на ден, често всяка по няколко пъти Да чета на детето (1г6м) имам време - наричам го инвестиция, защото онзи ден беше връчила книга на баща си да чете докато и тя "чете" своята. Та някой ден ще си седим семейно-идилично на дивана и ще си четем

В тази връзка не се оплаквам, че нямам време. Всеки има едни и същи часове в денонощието, просто прави различни неща.
Когато работех в друг град имах по 2-3 часа на ден път и книгите вървяха на конвейер

Относно това, че всичко трябва да се разбере, да се прочете, да се научи, вечно нещо да се гледа и да се скролва, да се пропуснат реклами, да се получи информацията сега - не върви на добре Има изследвания (не ме карайте да търся линкове), че това всъщност измързелявя мозъка, вместо да го стимулира, защото получава информация наготово. Хората масово не стоят да гледат в точка, да си мислят и "мечтаят"/блуждаят (daydreaming), а цъкат, скролват, търсят
Не че има лошо, всеки си има и едните, и другите моменти. Стига да не е продължителна маниакална крайност, който каквото го прави щастлив или поне доволен

Хубаво обобщение, Inferiya! При мен все има "мегдан" за мании, това ще ми е доживотна борба явно. Но пък, ето, днес прочетох още 4-5 страници от книга, която почнах онзи ден. Значи има надежда.

Аз пък не разбирам това себеубеждаване, че на всяка цена трябва да четеш. Вижда се, че не става- 25 книги едновременно е всичко друго, но не и четене. Притежаването на купища книги също не е четене. Като имаш дргуи интереси, гледай си тях, не непременно всички хора са четящи хора.
Ровенето в интернет изобщо не ми се равнява на четене на мен. Няма начин да заспя вечер, ако не съм прочела десетина страници от книгата си, просто няма начин.
Моите деца не четат. Тук няма задължителни книги за лятото, в училище разглеждат по 1 книга на триместър по два езика, това им е задължителното четене. Докато миналата година есента голямата ми дъщеря прочете нещо по нейно желание, дърто магаре на 18 години. И нещо прещрака в главата й, започна да чете денонощно, говори само за книги, харчи парите си само за книги.

Ако не мога да се отдам само на една книга - това при мен означава, че тя не ми харесва достатъчно и бързо я приклчват. Иначе чета по две, една на четеца, докато върша задачи и работя през деня, една хартиена вечер и в почивните дни. Не обичам да чета книги за самопомощ, но си пускам по някоя и друга на ауидокнига докато чистя.

И аз това в интернет не го причислявам към четенето. Ама аз и научната литература и всякакви учебници не смятам. За мен четенето е само в тази част, в която го правя за почивка и приятни емоции.

А вие сами налагали ли сте си да прочетете произведения, определени като класика, само защото са много популярни и признати за класика?

Може би в училищните години, но пък то не е точно сама да съм го налагала, идвало е от някъде другаде.

Чела съм класиките, които съм сметнала, че са за мен и ще ми харесат. Не разбирам елитаризма в литературата, не всяка класика е добра към днешна дата, а е класика, защото е била добра, когато е писана, добра и актуална. Освен ако човек не го вълнуват класиците, не тълкува кигите им или не се занимава професионално с това - не виждам смисъл да се насилваш да ги четеш.

Не. Дори и като ученичка не четях повечето от книгите за лятната ваканция.

Нямам такъв проблем. Имам два четеца, книгите ми са качени и на телефона и лаптопа ми, но когато започна да чета един роман, продължавам с него на всяко устройство от мястото, до което съм стигнал, докато го завърша. Не виждам причина да бързам и да минавам през живота, препускайки. Защото зная какво ме чака в края му - оная (или оня, ако вярваме на Тери Пратчет) с косата... "Memento mori" не е само (както отбелязва иронично Олга Громико) поздрав, с който да развалиш доброто настроение на някого Това е най-сигурният начин да намериш точката на вътрешното си равновесие и източник на спокойствие и сигурност. Ако те интересува повече, прочети първите романи на Кастанеда, в които дон Хуан учи автора да използва собствената си смърт като съветник... Или, както е казал един китайски мъдрец: "Когато вървиш - върви; когато седиш - седи!".

Не. Имам последно поколение смартфон, с който мога дори да снимам 4К видео под вода. Но нямам регистрации в социални мрежи, а мобилните данни и WiFi-то на телефона ми стоят почти непрекъснато изключени. Включвам ги само когато имам нужда от тях - да изпратя мейл или съобщение по Viber, да се ориентирам по Google maps или да проверя работното време на някой магазин. След това пак ги изключвам. Затова зареждам телефона си веднъж седмично, а не всяка вечер Пиша в 3-4 форума, но не по-често от 1-2 пъти седмично. Обичам да гледам добро кино, но качествени филми, които си струват да им отделя два часа от времето си, се появяват максимум 3-4 пъти годишно. А телевизия не гледам, нямам нужда да си губя времето с реклами и политика.

Аз по образование съм журналист и работих известно време като такава. Мисля, че никога няма да загубя интерес към различните медии и ще си нося този вътрешен невротизъм, но пък хората сме най-различни.
Мерси, хвърлила съм око на Кастанеда и може би ще почета нещо негово.